Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2019 15:12
Няколко лета по-късно.
Тази година лятото сякаш започна по-рано. Стана топло още през май, а през юни вече беше жега. Ър Си помогна на Уей Уей да премести бамбуковите постелки като се оплакваше през цялото време нагоре по стълбите,
-- Уей Уей, вашият блок е толкова хубав. Как може асансьорът да се развали?
-- Какво му е хубавото? Просто е по-скъпо тук. – Уей Уей също беше доста изморена. Носеше повече неща от Ър Си: две торби пълни с какво ли не и две възглавници под мишниците.
Сяо Лин и Съ Съ бяха зад тях, също с по-малко товари от Уей Уей. Едната носеше комплект чаши за чай, а другата – ваза. Все неща, които Уей Уей тъкмо беше купила от супермаркета.
Първоначално се бяха уговорили само за вечеря. Но като разбраха, че сватбената рокля на Уей Уей е пристигнала, Сяо Лин и другите искаха да я видят. Уей Уей се възползва и безсрамно излезе по магазините, накупи куп неща и сега използваше тях за носачи. >oo:p>
-- Колко още остава? – попита Сяо Лин изнемощяло.
-- И преди си идвала.
-- Но съм замаяна от качването по стълбите.
-- Почти пристигнахме, само още два етажа.
-- Само два етажа… -- възкликна клето Съ Съ.
Те се напънаха да изкачат още два етажа. Когато Уей Уей отвори вратата, Сяо Лин и другите се строполиха на дивана. Ър Си остана да лежи, но очите ѝ разглеждаха стаята. Изведнъж тя възкликна,
--Уей Уей, когато аз си намеря мъж, накарай Да Шен да ми помогне да обзаведем и нашия апартамент.
-- Да. Много ми харесва стилът тук, -- Сяо Лин с съгласи. И двете не идваха тук за първи път, но всеки път ритуално раздаваха комплименти.
Уей Уей направи чай. После отвърна,
-- И аз помогнах тук, защо не питате мен?
-- Ха, защото нещата, които ти си направила, са грозните части.
Уей Уей се обиди. Винаги ставаше така. Очевидно тя и Да Шен бяха работили заедно, но всеки, който видеше това място, отдаваше цялата заслуга на Да Шен.
Ух~~~ При ослепителната брилянтност на Да Шен, кога ли щеше и тя да успее да се открои?
Съ Съ не беше идвала с другите последните два пъти, така че това беше първото ѝ гостуване. Докато си говореха, тя разгледа стаите.
Това беше високотехнологичен апартамент в жилищен комплекс, известен като Мън Уей Юен. Беше подарък от родителите на Да Шен, когато Уей Уей и Сяо Най се бяха сгодили през есента.
Уей Уей не беше от хората, които мислят, че е дълг на родителите да купят апартамент за децата си, но тъй като беше подарък от сърце от по-възрастните, не би го отхвърлила само от гордост. И все пак родителите на Да Шен не живееха в собствен апартамент, а в такъв, даден им от университета.
Когато получиха това място, Уей Уей се чувстваше малко виновна. Родителите на Да Шен не искаха да приемат дори и цент от сина си. Уей Уей си мислеше, че след като Да Шен вече сам печели пари, не беше нужно да правят това. Макар засега да бяха платили само първоначалната вноска, дори това беше няколко десетки хиляди юана. За преподаватели в не чак толкова доходоносните области история и археология, няколко десетки хиляди за първоначална вноска навярно бяха почти всичките им спестявания.
А дори не трябваше да купуват нов апартамент. Старият на Сяо Най си беше достатъчно добър. Когато Сяо Най се досети за мислите ѝ, Да Шен обясни,
-- Те са свикнали да живеят в кампуса. И дядо ми е живял там, а баща ми е бил негов ученик. Срещали са се там, -- Сяо Най го намираше за забавно. -- Всъщност, родителите ми не са чак толкова бедни.
Когато майката на Сяо Най разбра за това по-късно, започна още повече да харесва Уей Уей. Когато доброжелателството е прието и му се отвръща подобаващо, това е едно от най-красивите неща в света. Професор Лин беше в много добро настроение. Заръча на бащата на Сяо Най повече да не се оплаква за недостатъчното финансиране на археологическите разкопки пред бъдещата им снаха, за да не си мисли тя, че не им достигат средства и на тях. После започна да разглежда нещата си, за да види дали може да даде още нещо.
И така, точно преди сватбата, Уей Уей получи още един подарък – две гривни направени от Yang Zhi бял нефрит. Чак тогава Уей Уей разбра, че казаното от Да Шен е вярно. При такива семейства с поколения след поколения от начетени хора на пръв поглед можеше да изглежда, че са бедни, но вероятността картината, която небрежно виси в хола им, да е всъщност безценно произведение на известен художник беше голяма.
Но тези две гривни сериозно притесниха Уей Уей. Човек можеше да прецени цената на златото, но що се отнася до такъв бял нефрит… Макар майката на Да Шен да я беше уверила, че качеството не е чак толкова добро, Уей Уей изпитваше ужас да не би да счупи гривните. Реши, че ще ги сложи само веднъж на сватбата и повече никога.
След като си почина, Сяо Лин я пришпори,
-- Уей Уей, ще ни покажеш ли сватбените дрехи да ги видим.
-- Да отидем в спалнята. Не мога да ги преместя.
Дрехите на Сяо Най и Уей Уей бяха традиционни, понеже и сватбата им щеше да е в китайски стил. Украсена с перли, сребро и злато корона-феникс, богато избродирани със златни детайли ръкави, стигащи земята, и елегантни бродирани обувки. Всъщност дрехите бяха базирани на сватбените дрехи в Дзянху 2 и бяха нужни шест-седем големи кутии да ги поберат.
Съ Съ вдигна внимателно короната-феникс,
-- Тази корона е толкова красива. Първо я помислих за тип шапка, тях не ги харесвам.
-- Тези, които са тип шапка, също са красиви, но са много тежки, -- отвърна Уей Уей.
Ър Си си играеше с перлите,
-- Колко струват тези?
Уей Уей каза цифрата и Ър Си беше като гръмната,
-- Уау, ще носиш цяла баня на главата си!
--… …не можеш ли да кажеш нещо, което звучи по-добре, -- Уей Уей отвърна малко унило. – Да Шен каза, че няма да се обезценят, така че си струват.
Сяо Лин се намеси,
-- Нали вече носи десет бани на китката си. Още една на главата не е проблем за Уей Уей.
Ър Си приклекна край леглото, за да огледа по-добре короната в ръцете на Съ Съ,
-- Дори да не се обезцени, не може да снася златни яйца. Дали си струва инвестицията?
-- Всичко е наред, стига Уей Уей да може да снася.
Изведнъж в ума на Уей Уей се появи картина – кръгло и лъскаво бяло яйце, което изведнъж се разпуква, а от вътре излиза пълничко бяло дете с остатък от черупката върху главата. Черните му очи я поглеждат и малката му розова уста се отваря… …
Но Уей Уей успя да сложи спирачка на въображението си преди то да проговори. Тя си повтори. Аз съм от живораждащите животни.
-- Харесва ми това облекло, -- Сяо Лин докосна бродерията, почти зяпнала. -- Защо копираме западните сватби с бели рокли? Нашите традиционни корони-феникс и червена коприна са очевидно по-хубави.
-- Да, -- отвърна Ър Си. – Когато гледах драми като малка, толкова харесвах дрехите, че се загръщах в чаршафи и се правех, че са традиционните ни дрехи.
-- Уей Уей, сложи си я да видим.
-- Не знам как се облича… …
Няколко презрителни погледа бяха отправени към нея, но Уей Уей не ги прие,
-- Вие знаете ли, момичета?
Те погледнаха към множеството колани и връзки по дрехите и се спогледаха. Съ Съ смени темата,
-- Ах, не очаквах, че двамата ще се ожените.
Ър Си прибави,
-- Да, защо бързате толкова? Сватба веднага след завършването. Не е като да си бременна.
Уей Уей вече беше свикнала със заяждането на Ю Гун и останалите. Затова не се възмущаваше никак от думите на Ър Си.
Сяо Лин мислеше, че е малко нереалистично,
-- Уей Уей, вече си се съгласила, но защо не изчакате няколко години?
Съ Съ възрази,
-- Защо реши, че Сяо Да Шен е този, който бърза. Може би Уей Уей е тази, която го иска?
Сяо Лин отвърна,
-- Да. Май трябва да обърна посоката на мислите си? Уей Уей, да не си предложила ти?
Уей Уей се възмути,
-- Разбира се, че не.
Ър Си продължаваше да любопитства,
-- Тогава как ти предложи Да Шен? Имаше ли цветя, пръстен, падане на колене?
-- … … Ър Си, дори ТВ сериалите не са толкова клиширани.
-- Кажи ми! – Ър Си настоя.
-- Мм, нали знаете, че стажувах последните две години при него. Но не ми плащаше нищо. Един ден се сетих за това и отидох при него да си поискам заплатата, а той каза… …
По лицето на Уей Уей се четеше смущение.
Ър Си и Съ Съ я гледаха в очакване.
-- Той каза… … Ако искаш пари, нямам никакви, но ако искаш човек, тук има един.
Ър Си изсумтя,
-- Да Шен така увърта.
Сяо Лин и другите разгледаха и докоснаха дрехите, бижутата и обувките. Като свършиха, вече беше станало девет часа. Ако не тръгнеха скоро, щеше да стане прекалено късно. Уей Уей щеше да ги изпрати до спирката, но преди да излязат видяха черна кола, която спря до тях.
Вратата се отвори. От там се показа фигурата на красив, строен мъж.
-- Старши! – Сяо Лин и останалите възкликнаха едновременно.
Сяо Най им кимна,
-- Дошли сте на гости?
Две години по-късно, в светлината на уличните лампи, Сяо Най все още беше онзи горд и елегантен Сяо Най. През тези две години, Сяо Най беше завършил и се беше превърнал в още по-голяма легенда сред по-младите студенти. Макар Сяо Лин и останалите да бяха доста невъздържани пред Уей Уей, като видяха него, започнаха да се държат доста прилежно.
Съ Съ каза,
-- Ще тръгваме. Няма да ви пречим.
Ър Си се опита да се въздържи, но не можа, затова се засмя смахнато и прибави,
-- Старши, пусни Уей Уей да дойде с нас днес.
Уей Уей я изгледа ядосано. Ако искаше да се върне да живее при тях, нима ѝ трябваше нечие разрешение?!
Сяо Най видя Уей Уей и каза с усмивка в ъгълчето на устните,
-- Днес не мисля, че ще е възможно.
Нямаше нужда да се пита – той говореше напълно сериозно. Уей Уей отново го изгледа подразнено. Сяо Най се направи, че не забелязва този бунтовнически поглед и каза на Ър Си и другите,
-- Вече е късно. Ще ви закарам.
Той отиде да закара приятелките ѝ, а Уей Уей се върна и подреди сватбените дрехи обратно в опаковките им. Опаковане, опаковане. Тя се сети за нещо и изведнъж спря да се движи. Сети се за един друг път, който навярно също можеше да се приеме за предложение.
Онази вечер докато бяха на леглото, той внезапно я беше попитал на ухо,
-- Кога ще мога да завърша?
-- Хм? – Тя не разбра, -- Да завършиш какво?
-- Нима не уча вече от две години във факултета по самоконтрол? – отвърна той.
След като беше със Сяо Най от толкова дълго време, способността на Уей Уей да дешифрира посланията му беше станала нечовешка и тя бързо разбра.
Факултетът по самоконтрол… …
Самоконтрол… …
Само.. …
Като се сети за това, лицето на Уей Уей придоби почти същия червен цвят като облеклото в ръцете й. Живееха заедно от началото на учебната година и навярно никой не би им повярвал, ако кажеха, че още не са стигнали тази последна стъпка.
Тя прибра внимателно дрехите обратно в кутиите им, но забеляза, че Ър Си явно беше сурнала един от ръкавите на робата по земята и беше малко зацапан. Уей Уей взе робата, за да го изпере. После почувства, че и тя самата е леко мръсна и реши да си вземе душ. Като свърши си даде сметка, че беше се омаяла в мисли и не беше взела със себе си в банята дрехи, които да облече.
Макар да беше сама вкъщи и щорите да бяха спуснати, Уей Уей нямаше куража да притича до спалнята. Затова нямаше друга опция освен да се загърне в голямата роба. Платът беше тънък и прозрачен, но беше по-добре от нищо.
Тя отвори вратата и се запъти към спалнята. Тъкмо, когато беше на няколко стъпки от нея, чу звук… звук от отваряща се врата. Обърна се и остана на място.
Как се беше прибрал толкова бързо?
Той не очакваше да завари такава сцена на влизане и пръстите му замръзнаха върху дръжката.
Уей Уей инстинктивно се загърна по-добре в робата си. Зарадва се, че не е решила да притича без дрехи. От къде да й мине през ума, че със свободно пуснатата си мокра коса, тънката влажна роба, прилепнала по тялото й, леко очертаваща дългите й крака и тънкия кръст, беше хиляда пъти по-изкусителна отколкото, ако би била гола.
-- Дрехите са пристигнали? – Сяо Най бавно затвори вратата.
-- Да, следобед, -- отвърна Уей Уей. Усети, че трябва да даде някакво обяснение защо беше облечена така, -- Отидох да се изкъпя, но забравих да взема дрехи, а тази беше мръсна и затова беше в банята… …
-- Мръсна? Къде?
-- Ами, на ръба, аз вече … … -- Уей Уей инстинктивно сведе глава към ръба на ръкава. Преди да довърши, някой се доближи и я вдигна като принцеса. Той беше отишъл до нея, вдигна я и я заведе в спалнята.
-- Облечи ги, да видя как ти стоят.
-- Не знам как.
-- Ще те науча.
Тя седна в скута му, ръката й, която до сега придържаше робата, се отпусна и робата падна надолу по гърба й. Само тънкият й плат делеше двамата. Уей Уей не можеше да го погледне, тя сведе глава надолу.
Той бавно я обличаше в частите от сватбеното облекло, обяснявайки коя част след коя е – долна част, блуза, долна фуста, колан, външна роба… … Горещите му пръсти понякога я докосваха. Уей Уей се остави в ръцете му, слушайки и местейки се според инструкциите му. Понякога сядаше, понякога ставаше. Накрая остана в скута му. Той хвана босия й крак, за да й постави една от бродираните пантофки.
Сега Уей Уей беше напълно облечена в сватбените дрехи. Дългите й слаби крака бяха извити надолу докато тя седеше в скута му, а бузите й бяха поруменели. Той я гледаше втренчено, после хвана кръста й със сила, вдигна я и я остави на леглото.
Сватбените дрехи бяха като огън, черната й коса като копринен водопад, а кожата й гладка като ахат. Уей Уей го наблюдаваше нервно. Ръцете му бяха протегнати от двете страни над главата й, притискайки няколко кичура от косата й. Очите му се взираха в нейните, но той не помръдваше. Уей Уей не издържаше да продължава да я гледа така и завъртя глава на една страна.
Но в следващия миг Сяо Най впи устни в нейните. Притисна тялото си в нейното и я целуна страстно. От всички пъти, когато я беше целувал, този беше най-необуздания. Сякаш беше достигнал края на търпението си и беше вдигнал ръце от всичките си грижи. Уей Уей изгуби дъх от толкова целувки и нямаше друг избор освен да следва неговия ритъм на дишане. Усети, че той издърпа сватбената одежда, за да я махне, после целуваше врата й, после целувките му слязаха по-надолу…. Температурата в стаята се повиши, а умът й се обърка. Усети, че той маха полата й.
Изведнъж спря.
Но Уей Уей не се успокои заради паузата. Преди винаги бяха спирали до тук… … или бяха се разсейвали по някакъв начин, но, но… …
Тя го погледна, очите й бяха замъглени.
Ризата му беше вече омачкана, откривайки част от торса му. Той дишаше забързано, изгарящите му очи се взираха в нея. Сякаш на забавен каданс той грабна ръката й и я сложи на колана си.
Уей Уей вече беше разбрала от движенията му. Сърцето й сякаш изгуби контрол, тялото й беше напрегнато, а пръстите й трепереха.
-- Уей Уей, не се притеснявай.
Той отмести ръката й и още веднъж я целуна. Беше нежна целувка, която я изкушаваше и едновременно беше изпълнена с търпение. Целувката се премести нагоре към ухото й, а дрезгавият му дълбок глас прошепна,
-- Уей Уей, не мога да чакам повече.
На другия ден Уей Уей се събуди в обичайното време по навик. Беше изтощена. Небето беше светло, слънцето пронизваше завесите.
Тя лежеше върху разпилените сватбени дрехи, а някой я държеше с ръце през кръста. Щом се помести, човекът до нея веднага разбра, че е будна и тя усети дъха му.
-- Уей Уей, -- гласът, който обикновено беше ясен и студен, сега беше дрезгав. Тя отговори нещо разсеяно. Той целуна врата й, после гърба й, после… …
Когато Уей Уей се събуди отново, вече беше обед. Отвори очи. Той имаше кърпа и почистваше внимателно тялото й с нея. Уей Уей се чувстваше малко засрамена и искаше да се скрие някъде, но щом помръдна, усети, че кръста я боли и нямаше енергия да помръдне.
Сяо Най се наведе към нея,
-- Да те занеса ли до душа?
Уей Уей поклати глава.
-- Зле ли се чувстваш?
Уей Уей поклати глава. Погледна го и обгърна врата му с ръка.
Сега просто искаше да лежи до него.
Що се отнася до този инцидент преди сватбата, Уей Уей не съжаляваше. Но имаше някои странични ефекти, които й причиниха главоболие.
Първи страничен ефект – сватбените дрехи = =
Понеже … …
Така че тогава … …
След тази нощ дрехите … … не можеше дори да ги погледне … … не само, че бяха изпомачкани, но имаше и много … ... следи. Дрехите бяха от скъпа коприна, отрязана и зашита по специален начин. Беше толкова деликатна, че Уей Уей изобщо не знаеше как да я изпере. Не можеше да я даде някъде за пране. Накрая, изпълнена с яд, тя ги подаде на виновника.
Така че Сяо Най, по средата на заетия си работен ден, трябваше да намери време и прочете как се пере коприна.
Втори страничен ефект, ами, ух… …
Да направят това само месец преди сватбата не беше мъдро решение. Или трябваше да го направят по-рано, за да не полагат толкова усилия преди сватбата, или да изчакат след сватбата.
В най-тежкия от към работа месец, сега тя трябваше да се справя с желанията на някой, който твърдеше, че уж бил много въздържан. Тя наистина се чувстваше изтощена.
Юни наистина беше много оживен месец, изпълнен със задачи.
Сякаш всичко се случваше едновременно. Тя завършваше, подготвяха сватбата, последното промоционално видео на Дзянху 2 беше пуснато, а компанията на Да Шен щеше да се настанява в нов офис.
Тази вечер, Сяо Най получи обаждане по телефона, а после излезе с Уей Уей.
-- Къде отиваме?
-- Ще ти кажа като стигнем.
Ходеха заедно по улицата и накрая пристигнаха пред интернет кафенето Джъ И. Пред затворените врати, Сяо Най извади ключ и отвори, двамата влязаха и светнаха лампите.
Видяха се няколко стотин компютъра, които стояха тихо, подредени в редици и редици маси в кафенето.
-- Утре ще изнесем всички тези компютри.
-- Хм? Чичо ти вече няма ли да поддържа кафенето?
Уей Уей знаеше, че това кафене беше отворено от чичото на Сяо Най. Но сега, когато вече всеки човек притежаваше компютър, бизнесът не вървеше толкова добре. Чичо му обаче беше носталгичен и още поддържаше кафенето. Като стана дума за това, всъщност точно тук Да Шен я беше видял за първи път.
Сяо Най кимна,
-- Джъ И Техноложи ще се премести тук. Вече получих документите за покупката на помещението.
След кратък момент на шок, Уей Уей разгледа мястото и каза доволно,
-- Да, добре е да си имате собствен офис.
Сяо Най се усмихна и влезе по-навътре с нея, обяснявайки как ще декорират мястото, къде ще бъдат стаите за срещи, къде ще са бюрата. Като стигна до едно място, спря се и погледна. Каза,
-- Ти седеше тук, когато те видях за първи път.
Уей Уей проследи погледа му. Мястото беше срещу стълбите. Уей Уей отдавна беше забравила, че е седяла там.
-- Хаха, всъщност ти си се влюбил в мен от пръв поглед, нали? -- Уей Уей го подразни, -- Сега разбирам, че си перверзен вълк* (изглежда някакъв израз на китайски с вълк, който значи хищник, който дебне етс.)
Сяо Най надигна вежди.
-- Възражения ли имаш?
-- Не, но не мисля, че този израз е напълно точен. – Сяо Най каза безгрижно, -- Аз съм най-малкото гладен перверзен вълк*.
Наистина някой напоследък беше много гладен и пламенен….
-- Вместо да се срамуваш се опитваш да се гордееш с това?! – възмути се Уей Уей.
-- За вълк с такава специална диета би било по-срамно, ако не е гладен.
-- Ще се кача горе да разгледам.
В крайна сметка Уей Уей трагично се беше превърнала в обект на закачки, макар тя да беше първата, която го беше закачила. Като не можеше да го победи, избяга на горния етаж.
Като я видя да изчезва нагоре по стълбите, крайчецът на устните на Сяо Най се изви в усмивка.
Как се беше почувствал първият път, когато я беше видял?
Това беше станало доста отдавна и споменът беше вече малко неясен. В самото начало, дори след като се бяха оженили, той не изпитваше никакво желание да я среща на живо.
Всичко това беше заради онзи път, когато беше дошъл в това кафене и онзи единствен път, когато я видя и се изненада.
Видя момиче, което контролираше клавиатурата и мишката така добре. Това привлече вниманието му, затова беше останал да я наблюдава още малко. Как насочваше членовете на своя отбор в битка на гилдиите, колко спокойно даваше насоки и как блестящо победиха в съревнованието, въпреки че бяха по-слабият отбор.
В началото той гледаше само в екрана и нейните пръсти, танцуващи по клавиатурата.. Чак в последния момент, когато битката свърши, беше погледнал към лицето й.
Този профил, който предизвикваше възхищение, му се стори доста познат.
Тъй като имаше добра памет, бързо намери името й в менталната си база от данни.
Бей Уей Уей.
Тази Бей Уей Уей, която развълнува всички момчета от далеч, само защото е минала покрай тях.
После беше станало друго съвпадение.
Не беше играл Дзянху от много време. Но веднъж влезе в играта, за да потърси някаква информация. Кой да предположи, че ще види името й в глобалния чат.
Лу Уей Уей Уей.
Името беше лесно за запомняне. Звучеше необичайно, но също сочеше, че човекът, който го беше измислил явно беше мързелив и не беше вложил много мисъл в това.
Беше зарязана? И щеше да отвлича съпруга?
Сяо Най рядко се интересуваше от подобни спектакли. Той отиде при Мостът на фениксите и видя червената фигура заобиколена от хора.
Наистина щеше да отвлича съпруга?
Сяо Най наблюдаваше без да се меси, но по-скоро би очаквал тя да замахне с голямото си оръжие и да убие този безсърдечен мъж. Накрая тя беше седнала на земята да продава лекарство, всички бяха шокирани.
Сяо Най се смееше пред компютъра си.
Изведнъж изпита желание да я защити.
Не знаеше защо. Определено не беше плод на добре калибрираните калкулации на мозъка му. Не му се беше случвало да изпитва такова чувство към друг човек, но импулсът беше силен.
Неговата младша сестра не можеше да бъде зарязвана от другите и да се намира в такова положение.
Затова й предложи.
Затова после имаше пищна сватба.
Когато й беше предложил, не беше уверен, че тя ще приеме, но когато тя отвърна с волно „да”, нотка на романтика премина през сърцето му.
-- Офисът ти трябва да е тук, -- Уей Уей каза от горния етаж. Като не чу отговор от него дълго време, слезе надолу. Не можеше да повярва, че той още е на същото място, където го беше оставила.
-- Какво правиш?
-- Мисля по въпроса ти. – Сяо Най надигна глава и я погледна.
-- Хм? -- Въпрос ли беше задала?
Той леко се усмихна и каза,
-- Мисля си, ако знаех, че ден като днешния ще дойде, определено щях да се влюбя в теб от пръв поглед.
Ако знаех, че ще дойде ден, когато те обичам толкова много.
Тогава определено щях да се влюбя в теб от пръв поглед.
