Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2017 11:33 - Една усмивка е много чаровна - глава 8: Среща на пътя
Автор: elindress Категория: Изкуство   
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.06.2017 20:48


Глава 8 Среща на пътя  

     Като се върна при билките, Уей Уей бързо забрави за семейство Сяо Ю. Но имаше нещо, което я тревожеше. Докато си събираше билки, тя запита Най Хъ,

     − От къде знаеше, че той изпълнява сериен куест?

     − Следобед бях онлайн за малко и го видях в глобалния чат да търси седем типа пера. −Най Хъ обясни на крако, така че Уей Уей да разбере.

     На обед Най Хъ беше видял Мо Дао Шъ Сюе онлайн да купува седем различни вида пера, за да завърши куест. Следователно Най Хъ беше разбрал, че това е сериен куест.

     Уей Уей се обърка. Защо събирането на седем вида пера да значи, че куестът беше сериен?

 

     Уей Уей: Има доста куестове, които включват събиране на пера.

     Най Хъ: Да, но NPC-то за всеки куест е различно. Събирането на пера е 36-та част от серийния куест. Отидох при NPC-то за 36-тата част на куеста и чаках там. Той се появи доста бързо.

 

     Уей Уей не можеше да изпита никакви други чувства освен пълен респект. Той− той− той всъщност можеше да си спомни номера на частта! Дори кое NPC отговаря за коя част от куеста! Това беше нечовешка памет! Когато Уей Уей се сети, че тя все още е научила думите си по английски само до започващите с „п”, идеше ѝ да се разплаче. Тя му направи комплимент с доза на завист: Паметта ти е прекалено добра.

     Тогава изведнъж си даде сметка, че майсторът беше видял Мо Дао Шъ Сюе наобед, но не се беше конфронтирал с него веднага. Вместо това, беше изчакал до късно вечерта и го очакваше при езерото на Райските планини… …

     Тази способност да преценява и планира беше невъобразима… … прекалено брутална >_/span>

     Времето, което Уей Уей прекарваше в Сънища за Дзянху неусетно се увеличи.

     Преди, Уей Уей си имаше интересен прякор, „красивото момиче в къщата”, но напоследък приятелките ѝ го бяха променили на „мухлясалото момиче в къщата.”1 Преди Уей Уей често излизаше по магазините да си купува дрехи, но вече не изпитваше интерес към това. Освен ученето, съществуваше единствено играта.

     Тази вечер съквартирантките ѝ искаха да отидат на шопинг и се опитаха да я накарат да дойде с тях. Съ Съ каза,

     − Уей Уей, мисли за това като за упражнение. Да седиш пред компютъра цял ден не е добре за тялото.

    На Уей Уей ѝ се прииска да припадне,

     − Точно ти ли ще ми говориш за упражнения. Кой е човекът, който всяка сутрин ме моли да му нося закуска? Или забравя да вземе вода всеки ден и ме моли да отида да взема?

     Съ Съ се задави, Сяо Лин трябваше да поеме нещата в свои ръце,

     − Уей Уей, носиш дрехи от миналата година. Време е да си купиш нови.

     Уей Уей замахна безгрижно с ръка,

     − Важното е, че имам какво да облека.

     Сяо Лин я посочи с разтреперана ръка,

     − Ти, такова красиво момиче, да говориш така е срамно! Както си я подкарала, скоро ще те изхвърлят от класацията по красота на университета.

     По-добре да не беше казвала това. Когато и да се замислеше за тази тъпа класация, Уей Уей винаги се депресираше. Класации та класации. Бяха направили и гласуване за това кой е „най-опасният” човек. Тя отново беше на челните места! За най-голяма вероятност някой да изневери на половинката си с нея! 

     Уей Уей поклати глава, за да изрази презрението си,

     − Да ме изхвърлят би било добре. Аз съм интроверт.

     Най-сетне и Ър Си се ядоса,

     − Бей Уей Уей! Ако не дойдеш, кой ще се пазари! Ако не дойдеш днес, от тази вечер започваме режим да те измъчваме!

     − … …

     Това беше тайната им цел: безспорната ѝ дарба да се пазари… …

     Накрая Уей Уей  се предаде пред грубата сила на Ър Си и я замъкнаха надолу по улицата. Пазаруването всъщност беше просто разглеждане на няколкото магазина близо до университета. Не включваше много физически упражнения.

     Скоро Уей Уей напълни ръцете си с торби. Не, че я караха да бъде носач, но просто продължаваха да мерят ли мерят дрехи и беше трудно всичко да се събере на едно място. Така че, тази която не купуваше нищо, Уей Уей, реши да събере всичко при себе си.

     Отидоха в друг магазин, Сяо Лин изпробва още дрехи и случайно чу Уей Уей да си размишлява сама,

     − Дали съдбата ми е да бъда слуга? – В играта беше в същото положение. Най Хъ Да Шен все повече свикваше с това да я командва… … но и тя донякъде винаги се допитваше до него  




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elindress
Категория: Изкуство
Прочетен: 36410
Постинги: 52
Коментари: 5
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031