Уей Уей беше живяла двадесет години, но за първи път си даваше сметка, че е извънземно––

     От Планетата на костенурките  

     Защото извънземните от Планетата на костенурките, когато се сблъскат с нещо, се шмугваха в черупката си. Жив пример: тя. Два дни бяха минали, а тя все още не беше влизала в играта!!!

     … …

     … …

     Определено извънземните от Планетата на тромавите я бяха обсебили =  =

     Ух~~~

     С ума си тя вече разбираше какво чувства, така че би трябвало да побърза, да влезе в играта и да опита всички директни и индиректни методи, за да спечели сърцето на Да Шен. Пък и двамата не бяха семейни, така че нямаше да има проблеми що се отнася до това. (Уей Уей знаеше от по-рано, че Да Шен е необвързан. Първо, защото Ю Гун и останалите го наричаха „вечния ерген.” И второ, защото Уей Уей го беше питала преди да се оженят. Нямаше каквито и да било корестни цели като го пита. Просто винаги, още от малка, се стараеше да бъде колкото се може почтена. Дори когато ставаше дума за „сватба” в компютърна игра, не искаше да се замесва с някой, който има приятелка или е женен.) 

     Но тя отлагаше и не влизаше в играта, и вместо това правеше някои странни неща.    

     Например пускаше отново думите, които Да Шен казваше във видеото… …

     Уей Уей се уплаши от тези си странни действия, но премисли нещата и откри причината –– за първи път беше влюбена. В такъв случай, беше нормално да прави смахнати неща.

     Така че продължи да си е странна. Всеки ден се будеше и се заричаше пред себе си, че този ден определено ще влезе онлайн, но вечерта се освобождаваше от обещанието и си казваше, че може да влезе утре… …

     След два дни отлагане, тя вече не се понасяше и накрая се реши!

     В събота!

     В събота щеше да влезе, веднага щом свърши изпитът ѝ по английски 6-то ниво, който беше в същия ден.

     Уей Уей го беше планирала много добре, но ако всичко винаги вървеше по план, тогава това нямаше да се нарича живот. В петък следобед получи неочаквано обаждане по телефона, което я извади от черупката ѝ.

     Телефонът в общежитието позвъня. Дигна го Сяо Лин, но после го подаде на Уей Уей.

От другата страна я попитаха учтиво,

     − Госпожица Бей Уей Уей?

     − Да. Кой е?

     − Добър ден, г-це Бей. Обаждаме се от компанията Фън Тън¹, отдел операции към Сънища за Дзянху… …

     След това в очите на Уей Уей се изписаха доларови знаци. За първи път в живота си вадеше такъв късмет. Казаха ѝ, че мениджмънта на компанията случайно видели видеото, което е направила, и го намерили за много емоционално и добре направено. Искаха да го използват като рекламно видео. Освен това, искаха да доразвият опцията за отвличане на съпруг в играта. Затова искаха да купят авторските права за видеото.

     Уей Уей държеше слушалката. Беше изненадана и развълнувана, а умът ѝ все още се опитваше да прецени дали това е истина. Навярно беше. Нямаше какво да спечелят, ако се опитват да я мамят за това. Не беше и странно, че компанията има данните ѝ. Тя беше попълнила истинска информация за себе си в акаунта на играта, за да го предпази от кражба.

     Когато жената свърши с обясненията, Уей Уей потисна вълнението си и отговори спокойно,

     − Дали може да ви дам отговор по-късно? Не направих видеото сама, така че ще трябва да се допитам до приятелите си.

     Щом затвори, Уей Уей влезе в Сънища за Дзянху с нетърпение и се логна. Френдлистата ѝ премигваше силно. Клик, клик, клик. Тя отваряше съобщенията едно по едно. Бяха поздрави от приятели и въпроси как е през дните, когато не е била онлайн. След като кликна на около десет от тях, изведнъж ръката ѝ замръзна.

     Последното съобщение беше от Най Хъ.

     Беше от скоро, малко преди тя да влезе онлайн. Беше съвсем кратко съобщение.

     − Уей Уей, ела при мен.

     Обвързаните трябваше само да крикнат на способността си „заедно в живота и смъртта” и веднага се телепортираха при съпруга си. Уей Уей гледаше съобщението и не мърдаше. Вълнението ѝ изстина и тя изведнъж се почувства нервна.  

     В този момент се чу звънлив звук. Друго съобщение. Уей Уей го отвори още по-изнервено. Въздъхна с облекчение, когато видя кой го праща. Не беше Най Хъ, а Ю Гун.

     Ю Гун: Трета снахо, ужасно съжалявам. Просто ме убий!

     На него беше много по-лесно да отговори.

     Уей Уей незабавно попита: Какво е станало?

     Ю Гун изпрати тъжна плачеща емотиконка: Онзи ден след вечерята, аз шофирах. И катастрофирахме.

     Сърцето на Уей Уей се сви. Катастрофа! Сърцето ѝ започна да препуска бързо, а лицето ѝ пребледня. След няколко секунди, тя успя да осмисли нещата. Щом бяха успели да се появят онлайн, може би не беше чак толкова сериозно. Но дори така да е, сърцето на Уей Уей все още туптеше забързано. След малко тя отговори: Добре ли сте, момчета?

     − Добре сме, ударихме дърво. Третият брат беше до мен и пое най-големия удар. Припадна за няколко часа и беше в безсъзнание, но се събуди към полунощ.

     Уей Уей отговори ядосано с удивителни: ! ! ! ! ! !

     Какво трябваше да рече „припадна за няколко часа”? Ю Гун, тъпчо!

     Без да се замисли, тя веднага използва умението на женените двойки, за да отиде при Най Хъ.

     Най Хъ стоеше сам на върха на Планините на залеза.

     Уей Уей не беше в настроение да се възхищава на гледката по залез и облечения в бяло музикант. Тя бързо написа: Защо си онлайн, а не си почиваш?

     Най Хъ изглеждаше леко изненадан, но отговори след минутка: Вече съм добре.

     − … … Все пак не трябва да играеш онлайн. Изисква прекалено много концентрация.

     − Не играя. Само се логнах и държа играта отворена.

     Само се бил логнал и я държал отворена… …

     Тогава как така ѝ беше изпратил съобщение веднага щом тя беше влязла? Уей Уей искаше да оспори думите му, но по някаква причина, не можеше да му възрази и вместо това попита: Още ли се чувстваш замаян? 

     − Не, − отвърна Най Хъ, − Извинявай. Пропуснах мача.

     − Това не е важно. -- Дори не си струваше да се споменава в сравнение с катастрофа.

     Сега, когато той ѝ напомни за ПК турнира, Уей Уей се сети, че не е била онлайн няколко дни. Дали той мислеше, че му е ядосана? Ах, тя определено не беше ядосана, причината да не влезе онлайн беше, че … …

     Уей Уей се почувства виновна и се опита да обясни: Имам изпит скоро и не съм влизала много онлайн.

     Най Хъ замълча за миг, после каза: Зная.

     Пред компютъра лицето на Уей Уей цялото се изчерви. Тя си помисли докато гледаше силуета на белия музикант,

     Знаеш?~~

     Не знаеш!

     Ту сладки, ту горчиви чувства се редуваха в сърцето ѝ. След малко почувства, че тази проста думичка на Най Хъ изглежда можеше да има неограничен брой значения … … В един и същи момент, сърцето ѝ беше изпълнено с щастие, че се срещат отново, и радост като че си възвърна нещо, което беше изгубила.

     Уей Уей се опита да контролира емоциите си и накрая си спомни защо е онлайн. Бързо му каза, че Фън Тън са се свързали с нея и искат да купят правата за видеото. Най Хъ я изслуша внимателно докато свърши, после каза: Това е малко сложно.

− Така ли? -- Сложно? Уей Уей не разбираше.

− Да. – той отвърна кратко и ясно, − Ще трябва да се срещнем, за да го обсъдим.

¹Компанията „Фън Тън” е препратка към друга книга на Гу Ман, „Шан Шан идва на обяд”