Глава 47 Слънцето няма да залезе

Уей Уей не предполагаше, че ще срещне Джън Шуй У Сян отново и че това ще се случи в университета Цин, нейния университет.

Този ден Уей Уей отиде до библиотеката да върне едни книги. По пътя видя свой състудент. Те си кимнаха и тогава тя забеляза, че до него стои Джън Шуй У Сян със слисано изражение.

Уей Уей кимна и на него и бързо мина покрай тях.

След себе си дочу развълнувания глас на своя състудент,

-- Виждаш ли, в нашия Цин също има красиви момичета. Това беше красавицата на факултета. Не е ли точно толкова красива колкото и най-красивата във вашия кампус… …

Уей Уей бързо забрави за тази случка. Беше минал месец от началото на семестъра и тя беше заета да тича от едно място на друго по цял ден. Продължаваше да работи в компанията на Да Шен докато учи, така че нямаше време да мисли за други неща.

Да продължи работа беше предложение на Ю Гун. Един ден хапваха заедно и Ю Гун каза,

-- Трета снахо, защо не останеш да работиш и когато започне семестърът? Идвай, когато можеш. Ще научиш повече тук от колкото в часовете.

Уей Уей се изкуши. Наистина учеше бързо там. В Джъ И имаше куп гении, можеше да се учи дори просто като ги наблюдава. А и не искаше да се отказва от атмосферата в компанията и проекта Дзянху 2, както и, разбира се, от възможността да вижда Да Шен няколко пъти по-често всеки ден.

Мо Джа Та прибави,

-- Можеш да ни бъдеш доставчик. Трети братко, ти трябва да ѝ плащаш.

Уей Уей отвърна,

-- Нямам нужда от заплащане, може би само безплатно ядене = =

Сяо Най кимна,

-- Хубаво. Тогава ще депозирам заплатата ти в моята сметка.

Уей Уей: >o/span>

Мо Джа Та: … …

Хоу Дзъ Дзиу, който тъкмо се беше върнал от ваканция, смело каза това, което всички си мислеха,

-- Трети братко, безсрамен си.

И така, Уей Уей продължи да стажува безплатно в Джъ И. През октомври Джъ И Технолоджи започна да промотира Дзянху 2.

Преди това имаше много малко информация онлайн относно Дзянху 2. Причините бяха две. Първо, ако рекламният период е прекалено дълъг, това щеше да отнеме ентусиазма на хората. Второ, броят на играчите в Дзянху 1 се поддържаше по този начин. Но когато започнаха бета тестовете на Дзянху 2, вече и рекламата трябваше да започне.

Работа по уебсайта, организиране на информация, правене на рекламни видеа, различни промоции, състезания, оферти… … Уей Уей, както и другите от отдела по планиране, бяха доста заети.

Макар и заета, тя продължаваше да влиза често в Дзянху 1, за да храни малкия тигър. Ако не повиши малко способностите му, имаше чувството, че не си е свършила работата. Трябваха доста пари, за да го отгледа. Затова тя често правеше екипировка и я продаваше. Тази вечер се беше уговорила с един купувач да се срещнат в осем. Но един от часовете ѝ извънредно се отложи за вечерта, така че тя нямаше да може да сключи сделката и помоли Сяо Най да я замести.

Той, разбира се, знаеше акаунта и паролата ѝ. Влезе точно в осем, продаде стоката и тъкмо щеше да излезе, когато Джън Шуй У Сян се появи до него.

Появата му не впечатли Сяо Най по никакъв начин. Той продължи да мести мишката към червения кръст в горния десен ъгъл, но тъкмо преди да го натисне, се изписаха два йероглифа на екрана,

-- Уей Уей.

Джън Шуй У Сян каза „Уей Уей”.

Не я беше наричал „Уей Уей” от дълго време. Преди развода я наричаше така, но след това винаги ѝ казваше „Лу Уей.” Като каза името ѝ отново, сърцето му прескочи. И като видя, че тя не реагира, това му даде малка надежда.

Джън Шуй У Сян не знаеше защо търси Лу Уей Уей Уей. След като беше видял истинската Лу Уей Уей Уей, понякога чувстваше горчивина в сърцето си. Вече дори не обръщаше толкова внимание на Сяо Ю Яо Яо.

Когато Лан Ян беше разкрил, че Лу Уей Уей Уей не е от университета Си, това го беше накарало да се чувства по-добре и беше възвърнало чувствата му към Сяо Ю Яо Яо. Нейното образование беше по-добро от това на Уей Уей. Значи в крайна сметка той беше взел правилното решение. И за да докаже, че чувствата му не са се изменили, той заливаше с подаръци Яо Яо. Но с тези действия не целеше да я ухажва, а по-скоро да успокои себе си.

А после беше видял Уей Уей отново в университета Цин.

В крайна сметка беше студентка в Цин?!

Направо го заболя. Тази болка се усили до краен предел, когато чу, че гаджето на Уей Уей е И Сяо Най Хъ.

Дали … … ако не се бяха развели … …щеше да бъде той?

Въпреки тази плетеница от мисли в ума му, след като Джън Шуй У Сян повика Уей Уей, той не знаеше какво да ѝ каже. За щастие наоколо нямаше наблюдатели, които да забележат срама му. И, като че това беше съдба, бяха на място, където веднъж бяха изпълнявали куест заедно.

Джън Шуй У Сян най-сетне намери тема, за която да говори, и започна да си спомня.

Сяо Най нямаше търпението да чете трогателните му истории дума по дума, но също така и не го спираше. Занимаваше се с нещо и от време на време поглеждаше към екрана. Когато Джън Шуй У Сян попита Уей Уей защо не отговаря и да не би да се е дискънестнала, Сяо Най премести аватара малко настрани.

Движението ѝ сякаш окуражи Джън Шуй У Сян и той се впусна в още спомени. Накрая, когато Джън Шуй най-сетне нямаше какво повече да каже, Сяо Най премести мишката върху чата и написа следните шест думи,

-- Аз съм И Сяо Най Хъ.

След няколко секунди Джън Шуй У Сян изчезна пред погледа на Лу Уей Уей Уей.

Сяо Най не каза нищо за тази случка на Уей Уей. Тя нямаше и на идея, че само с шест думи е унищожил врага. Продължи да отглежда тигъра. Когато нямаше пари за лекарството му, отваряше акаунта на И Сяо Най Хъ и взимаше малко от там. Този тигър беше и негова отговорност, така че беше честно и той да помогне.

Така дойде краят на октомври. Всички бяха заети. Всичко беше подготвено. На 1ви ноември беше официалното откриване на сайта на Дзянху 2 с всички промоционални видеа и реклами. Броят посетители на първия ден счупи рекорди, а рекламите и видеата се споделяха надлъж и нашир във всички геймърски форуми и сайтове.

Уей Уей прекара няколко часа в общежитието, четейки ревюта и дискусии. Изведнъж ѝ се прииска да влезе в Дзянху 1. Както и очакваше, щом влезе, видя голяма група хора, които обсъждаха Дзянху 2. Повечето бяха положително настроени. Някои бяха по-малко ентусиазирани, защото се притесняваха, че стойността на екипировките им в Дзянху 1 ще падне. Много обсъждаха бета тестовете и как могат да получат покана да участват в тях.

Уей Уей се радваше, че играта на Да Шен получава такива добри отзиви. Но като видя колко много хора нямаха търпение да започнат да я играят, усети малко чувство на тъга. Разхождаше се безцелно из Чан’ан известно време, а после получи смс от Сяо Най, който тъкмо беше излязъл от среща. Тя му писа,

-- Аз съм в Дзянху 1. Трябва да дойдеш. Много хора обсъждат Дзянху 2.

Облеченият в бяло музикант се появи скоро след това. Двамата скриха имената си и се разходиха бавно по улиците. Наблюдавайки шумотевицата в Чан’ан, Уей Уей каза,

-- Когато Дзянху 2 излезе, най-засегната навярно ще бъде Дзянху 1. Играчите ще намалеят и може би ще спрат да поддържат играта.

-- Не. Винаги ще поддържат Дзянху 1, -- отвърна Сяо Най. Той имаше повече информация за това като партньор на Фън Тън.

-- Но много играчи ще отидат в Дзянху 2. Ако играчите намалеят драстично, няма ли компанията да затвори сървърите?

-- Независимо колко добра е новата игра, няма как напълно да замени старата. Не всички ще напуснат, -- отвърна Сяо Най, -- А Фън Тън бяха обещали на играчите още в началото, че ще продължават да поддържат Дзянху 1.

-- Все така казват, но има толкова игри, в които са обещавали, че ще поддържат сървърите, а накрая ги затварят.

-- Не мога да обещая, че ще остане така завинаги, но играта ще е налична поне докато нашите деца пораснат достатъчно да могат да играят игри.

Уей Уей се изчерви,

-- Деца… …

-- Да, -- облеченият в бяло музикант продължи спокойно, -- Ще можеш да ги доведеш тук и да им кажеш, че тук за първи път сме се срещнали.

Уей Уей си даде сметка, че се намираха на Моста на фениксите. Върбите все още цъфтяха, полюшвани от вятъра както винаги. Гледката беше същата. Облеченият в бяло музикант изглеждаше по същия начин, както когато за първи път се бяха срещнали.

Музикантът каза,

-- Да се разходим. От доста време не сме разглеждали околността.

Двамата се качиха на белия кондор и се издигнаха над снежните езера на Небесните планини, полярните региони, Западното езеро, островът на безсмъртните Пенглай… … точно както бяха направили и на медения си месец.

Спряха на Планините на залеза.

Залезът както винаги беше невероятен.

Уей Уей изведнъж си даде сметка, че това, което я измъчваше, всъщност беше съвсем маловажно.

Нямаше никакво значение, че сървърите един ден ще бъдат спрени.

Щом тя помнеше кога и къде той за първи път я е заговорил.

Помнеше как бяха ходили да разглеждат околностите.

Помнеше, че заедно се бяха качили на белия кондор и летели над планините и реките… …

Тези спомени нямаше да изчезнат само защото дигиталната им форма си е отишла.

Така че дори играта да спре в бъдеще, в този свят винаги щеше да има място – в сърцето ѝ, или в сърцата на двамата, където музикантът в бяло и облечената в червено героиня щяха да стоят заедно. И щяха да гледат незалязващото слънце на Планината на залеза.

 

Благодаря за труда, който сте положили и за удоволствието, което ми доставихте с превода. Ако имате възможност, моля да преведете до края книгата за Уей-Уей и Най-хъ.

Здравейте! Извинявайте за късния отговор... Има още една глава, която е непреведена. Ако историята ви харесва, може да гледате и китайския сериал, ако не сте -- има го в замунда с български субтитри със заглавие A Smile is Beautiful. Много е сладък. Всичко хубаво =))