Глава 46 „Перфектната” ваканция

Два дни по-късно, шокираща гледка можеше да се наблюдава на летището в Пекин. Красиво момиче с привлекателна фигура дърпа запъхтяно гигантски куфар (поне това виждаха от стани наблюдателите). До нея хубав и елегантен мъж не държи нищо в ръцете си и се разхожда свободно надолу.

Сяо Най събра множество погледи.

Що за човек беше този? Спокойното му изражение караше всички онези мъже, които работеха тежък физически труд да се пръснат от яд.

Уей Уей седна щастливо в самолета и хапна малко от храна, която беше доста добра за самолет.

Но, както се казва, на света няма такова нещо като безплатен обяд.

Когато самолетът се приземяваше в Си Ан, Сяо Най сгъна вестника си и каза разсеяно,

-- А, между другото, родителите ми също са в Си Ан. Искаш ли да ги видиш?

Уей Уей премигна… и продължи да премигва.

Никога не беше страдала от гадене след летене, но сега започна да ѝ прилошава.

После трябваше да понесе няколко дни на мъчение.

Хубавата храна в Си Ан нямаше как да я спаси, мистичната гледка от връх Хуа нямаше как да я спаси, великолепието на Голямата пагода на дивите гъски също нямаше как да ѝ помогне. Но последният ден беше най-мъчителен. Тогава трябваше да се срещне с родителите на Да Шен.

-- Те откъде са разбрали за мен? – оплака се Уей Уей.

-- Колегите им са им казали.

-- … … защо дори преподавателите в университета са такива клюкари? – Уей Уей каза горчиво.

-- Фън шуй.

 -- … … Т_Т

Това беше края. Дори студените и грубовати шеги на Да Шен нямаше как да помогнат.

Родителите на Сяо Най работеха по разкопки в едно от малките селца край Си Ан. Връщаха се в града само през уикенда, за да си починат. Дори когато Уей Уей и Сяо Най бяха отишли да разгледат тяхното село, не се бяха видели.

Но най-добре беше да се свърши с това колкото се може по-скоро  t……t

Преди последния ден, тревогата на Уей Уей достигна върха си и тя направи нещо много смущаващо. Замъкна Да Шен с нея по магазините. Всъщност, преди да се върне в Пекин, Уей Уей беше измъкнала доста рокли от майка си под предлог, че „компанията, където стажува, има строги правила и трябва да се облича добре,” но не беше взела нито една от тях в Си Ан.

Мислеше си, че са по-претенциозни. Беше взела комфортни тениски и панталони. Но това облекло изглеждаше прекалено ежедневно за среща с родителите на Да Шен.

-- Майка ти какви дрехи харесва?

-- Защо не питаш за баща ми?

-- … …

Уей Уей го изгледа, но нямаше смисъл да отговаря. Разбира се, че предпочитанията на свекървата бяха по-важни! Не, не свекърва … … Уей Уей бързо се поправи. Но чувстваше, че тази среща не беше по-различна от това да се запознае със свекървата… …

-- Как е това?

-- Прекалено скучно, -- той каза, а като видя подозрителен поглед насреща, прибави, -- според разбиранията на майка ми.

… …

-- Това?

-- Много бледо.

… …

-- Това?

Той поклати глава.

… …

-- Това?

-- … … Майка ми би го харесала.

Уей Уей изгледа роклята в ръцете си. Беше я взела случайно. Беше на десен с поне сто пеперуди по нея… … Казваха, че майката на Да Шен е високо образована жена с добър вкус. Определено не би харесала този тип облекло.

-- Отново си играеш с мен = =

Сяо Най се засмя,

-- Сега ми хрумна. Когато излезе на първа среща с мен, също ли пазаруваше дрехи по този начин?

 -- … …Не, просто си сложих първото, което видях = =

Уей Уей почти купи една официална кафява рокля. Добре, че Сяо Най беше там да я спре навреме, увещавайки я, че макар родителите му да са археолози, не обичат дрехи с цвят на почва. Накрая Уей Уей облече много консервативна бежова рокля.

Всъщост Да Шен не я беше излъгал. На следващия ден, докато вечеряха с родителите на Да Шен, майка му ѝ каза по много мил и учтив начин,

-- Младите момичета не трябва да се обличат толкова изчистено.

… … Но самата майка на Да Шен носеше нещо много чисто и елегантно. В крайна сметка какъв беше вкусът ѝ? = =

Но освен вкусът ѝ към дрехи, имаше още нещо, което учуди Уей Уей и това беше, че тя е безкрайно мила; изобщо не беше високомерна, както клюките твърдяха. Просто хапнаха заедно; не ѝ задаваха неудобни въпроси. Вместо това говореха за интересни и забавни неща случили се на разкопките.

Уей Уей беше объркана. Как може родители с такива благи характери да имат син като Да Шен… …

Но тя не се замисли дълбоко. Те най-сетне срещаха човека, който синът им обичаше. Как можеха да се държат зле?

Много, много време след това, Уей Уей разбра защо майката на Да Шен, професор Лин, беше толкова впечатлена от нея. Твърдеше се, че скоро след като се бяха събрали с Да Шен, професор Лин разбрала за това от колега. И понеже момичето също било в Компютърни технологии, професор Лин беше отишла при съседката си – декана на факултета по компютърни науки, за да разбере повече за Уей Уей.

А деканът на компютърни науки беше, тъй да се нарече, доста силна жена. Отдаваха ѝ се както собствената професия, така и администрацията, но страдаше от един голям проблем. Много се фокусираше върху поведението на учениците и ревностно държеше на правилата. Учениците често я наричаха „Екстерминаторът.”

Но когато професор Лин я беше разпитала, деканът всъщност беше похвалила Уей Уей. Това едновременно зарадва и разтревожи професор Лин. Радваше се, че момичето очевидно не е лош избор. Тревожеше се, че дори „Екстерминаторът” я хвали. Дали гаджето на сина ѝ не беше мини екстерминаторка?

Професор Лин видя, че Уей Уей е мила и макар да беше облечена изчистено, беше облечена с вкус, така че се зарадва и беше доволна.

В обикновения ресторант в Си Ан, първата среща на Уей Уей с родителите на Да Шен привършваше. Спокойната Уей Уей скоро видя, че професор Лин е достойна майка на Да Шен. И двамата обичаха да казват най-важното в последната минута,

-- Вие заминавате утре, нали? Ние също. Ще можем да се приберем заедно.

И така, Уей Уей се върна със същия полет като родителите на Да Шен. Семестърът започваше скоро и те трябваше да се върнат и да се подготвят за работа.

Още по-притеснително беше, че на полета имаше още няколко професора. Те продължаваха да ѝ хвърлят обичливи и любопитни погледи… …

На кратко, летният стаж на Уей Уей започна с бягство и завърши със среща с родителите. Определено Уей Уей не изпитваше никакви угризения за „отличния,” който щеше да получи за доклада си за стажуването.

Щом се върна в Пекин, семестърът започна. Малко след напрежението покрай началото на семестъра, Уей Уей най-сетне имаше време да влезе в Сънища за Дзянху и я очакваха цял куп съобщения.

Първото беше от края на август, от Лей Шен Ни Ни.

-- Не съм влизала от няколко дни. Сяо Ю Цин Цин вече не е в гилдията. Хахаха, не знам причината, но се радвам.

Същият ден, няколко часа по-късно.

 -- *припадане* Разбрах какво е станало. Какво ѝ става? Наистина е жалка. Дори Сяо Ю Яо Яо не казва нищо по въпроса. Изглежда вече никой в гилдията не я харесва.

-- Уей Уей, как така си отишла на срещата? Всички казват, че си невероятна красавица, а приятелят ти няма как да стане по-хубав. O(∩_∩)O~ Искам да видя!

След това имаше съобщение от началото на септември, Лан Ян.

-- Ти не си ученичка в нашия университет. Разпитах. Хаха. Знаех си, че ако има такова красиво момиче като теб, няма как да не съм чувал. Не се тревожи. Ще запазя тайната ти.

Следващото беше отново от Лей Шен Ни Ни, от преди два дни.

-- Уей Уей, какво става? Хората в гилдията казват, че лъжеш, че си студентка.

-- Казват, че си казала, че си от университета Си, но Лан Ян твърди, че не си. Какво става, да не би да е някакво объркване? Уей Уей, аз вярвам на теб.

Уей Уей си спомни за обещанието на Лан Ян в предното съобщение и остана безмълвна.

Лей Шен Ни Ни беше онлайн и като видя Уей Уей, веднага прати съобщение,

-- Уей Уей, не издържам вече. В гилдията е ужасно.

-- Какво?

-- Джън Шуй и Сяо Ю Яо Яо пак се правят на съпруг и съпруга, раздават домашни любимци и дрехи. Като че ги е страх да не би някой да не е разбрал, че са влюбени. И преди беше като сапунена опера, но сега вече е прекалено.

Оплакванията на Лей Шен Ни Ни не преставаха,

-- И казват, че Сяо Ю Яо Яо била много добра ученичка от не знам си кой университет. Леле, моят университет е много по-добър от нейния, но не се фукам.

Лей Шен Ни Ни най-сетне изля всичко, което имаше да сподели.

-- Уей Уей…

-- Да?

-- Наистина ли си красива? Също казват, че приятелят ти е нечовешки хубав… …

Да Шен наистина не беше човек… …

Уей Уей изпрати засрамена емотиконка, която изненада Лей Шен Ни Ни. Изведнъж, тя получи прозрение и възкликна,

-- Ах! Не казвай, че И Сяо Най Хъ е гаджето ти!

Уей Уей: … …

Това не беше нещо срамно, така че Уей Уей каза: Да ^_^

-- Ахахаххххххххххххххххххххх! – Лей Шен Ни Ни полудя, -- Кога започна всичко!! От интернет ли премина в реалния живот? Ахахах, не съм предполагала, че И Сяо Най Хъ е толкова красив в реалния живот!

Съобщенията се изстрелваха като куршуми. Ръката на Уей Уей я заболя от натискане на клавиша „следващо.” Тя каза достатъчно, така че да задоволи любопитството на Лей Шен Ни Ни и да я успокои.

Лей Шен Ни Ни изпрати ред от търкалящи се емотиконки,

-- Като се замисля, че Сяо Ю Цин Цин се е опитала да говори против теб в присъствието на И Сяо Най Хъ ми идва да прихна от смях. Хахахахаха, ако тя разбере за това, сигурно ще се гръмне!

Лей Шен Ни Ни: Уей Уей, мога ли да кажа на другите, че гаджето ти е И Сяо Най Хъ? *молещо лице*

Това нямаше значение. Пък и Да Шен намираше статуса си за важен. Уей Уей отвърна,

-- Както решиш… …

-- Хахаха, супер. Определено ще намеря перфектния момент, когато да го споделя.

Лей Шен Ни Ни се повесели още малко, а после си спомни,

-- А какво стана с университета Си?

Уей Уей се замисли и отвърна,

-- Мъдрецът Джи Сянлин някога е казал, „никога не казвай лъжа, но не казвай и пълната истина.”

Лей Шен Ни Ни седеше замаяно за миг: *припадък* Май разбирам, но не напълно… … казват, че лъжеш, че си студентка, не си ли ядосана?

-- Няма значение ^_^

Какъв беше смисълът да се впряга заради клюките в играта? Истинският ѝ живот беше по-важен. А в него, в крайна сметка, тези хора бяха просто непознати.

Дори не знаеха коя е тя всъщност. Нямаше как да я засегнат по какъвто и да е начин. Навярно никога нямаше да ги срещне отново. Защо да я е грижа какво говорят?