Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2018 20:56 - Една усмивка е много чаровна - глава 44: Брилянтно
Автор: elindress Категория: Изкуство   
Прочетен: 304 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава 44  Брилянтно

Първо настъпи момент на мълчание, а след това въздухът се изпълни с напрежение. Пеперудата изглежда възвърна баланса си и каза,

-- Хайде да се представим.

-- Аз съм Лан Джи Мън. Уау, Лу Уей Уей Уей, и на представа нямах, че ще си толкова красива! – възкликна едно момиче, облечено в лилава тениска.

-- Да Лиен Тао Ша. Бихме са заедно с Краля на драконите при езерото Тай.

-- Хан Ян.

-- Здрасти. Аз съм Тон Кон Шен Шен.

-- Тони Ни.

-- Аз съм Тин Тин Дзоу.

-- Джън Я Ба Джу, хаха.

… …

Тези, които се представиха първи, бяха играли с Уей Уей, а последните двама бяха дошли в гилдията след като Уей Уей напусна.

-- Моето име е много трудно. Можеш да ме наричаш А Бу Съ.

--Красавице, аз се казвам Ху Шуе Лан.

Накрая трима или четирима човека така и не се представиха. Момчето до Сяо Ю Яо Яо сякаш искаше да каже нещо, но след като каза „аз”, просто притихна.

Тогава, мъжът седящ до Пеперудата стана. По дрехите и видът му се познаваше, че той е вече работещ човек. Той вдигна чашата си с вино и застана в такава поза сякаш ще вдига наздравица с Уей Уей.

-- Лу Уей, аз съм Джън Тиен Ся. Имахме някои проблеми преди, но сега, след като всички се срещнахме, нека забравим тези стари работи.

-- Разбира се. – отвърна щедро Уей Уей.

Това, което Джън Тиен Ся каза, не беше само за Уей Уей – беше и предупреждение към семейство Сяо Ю. Сяо Ю Яо Яо най-сетне деликатно отвори уста,

-- Аз съм Сяо Ю Яо Яо. Лу Уей Уей Уей, отдавна искам да те срещна.

Макар думите на Яо Яо да бяха учтиви, тонът ѝ накара всички да се чувстват некомфортно. Сякаш всички застинаха. Уей Уей усети хапливостта ѝ и макар на нея да не ѝ липсваше красноречие, не мислеше да отговаря подобно, затова само се усмихна,

-- Приятно ми е да се запознаем.

Младежът до Яо Яо отново реши да каже нещо.  Погледът му най-сетне се спря на Уей Уей,

-- Аз, аз съм Джън Шуй У Сян.

От другата страна на Яо Яо, две момичета се спогледаха и казаха колебливо,

-- Сяо Ю Цин Цин.

-- Сяо Ю Миен Миен.

След представянията, всички отправяха въпросителни погледи ту към Уей Уей, ту към Джън Шуй У Сян, както и Сяо Ю Яо Яо. Това продължи докато Сяо Ю Яо Яо започна да изглежда очевадно ядосана, така че останалите започнаха да се въздържат.

Джън Шуй У Сян се изправи и повика сервитьорката. Поръча няколко скъпи бутилки вино и доста надуто каза,

-- Аз черпя днес, чувствайте се спокойни да хапвате каквото поискате.

-- Толкова е скъпо.

-- Джън Шуй, толкова си богат..

Всички бяха шокирани от цените на вината.

Джън Тиен Ся се усмихна и каза,

-- Ако не беше Джън Шуй днес, едва ли бихме могли да седнем тук. Всяко ястие е с трицифрена сума.

Сяо Ю Яо Яо се усмихна ведро,

-- Нали беше мое предложение, разбира се, че той ще плати.

При вида на Сяо Ю Яо Яо, която се правеше на домакиня, Пеперудата се засмя вътрешно. Но от друга страна се и подразни, затова нарочно се обърна към Уей Уей и каза,

-- Уей Уей, роклята ти е много хубава и така добре подчертава тялото ти. Колко струваше?

Уей Уей отправи поглед към нея, после на другата страна, и разсеяно каза,

-- Купих я набързо, не помня.

След въпроса на Пеперудата, всички отново се съсредоточиха върху Уей Уей. Говореха просто заради самото говорене.

А Бу Съ попита,

-- Лу Уей Уей Уей, как да те наричаме? 

Явно имаше предвид истинското ѝ име. Но Уей Уей не го познаваше добре и се направи, че не разбира,

-- Може да ми казвате Лу Уей.

-- Помня, че си студентка. В кой университет си? – Лан Джи Мън попита това. Уей Уей я познаваше, но въпросът я изправи пред дилема. Ако не отговори или се опита да промени темата, щеше да изглежда странно, но не можеше и да каже истината. Уей Уей умееше да се защитава и знаеше как да предотвратява бъдещи проблеми. В такава сложна ситуация, не би споделила никаква лична информация. Замисли се и се усмихна,

-- Храната в нашия университет е много хубава.

Това си беше вярно. Храната в университета Цин беше наистина хубава. Но имаше една известна приказка за университетите – репутацията на университета Цин, храната на университета Си, красавиците на университета И, мъжете на университета Хъ… …

Лан Джи Мън се обърка и отвърна,

-- О, значи си от университета Си? Какво учиш?

Уей Уей не отвърна на първия въпрос, а само на втория,

-- Компютърни технологии.

-- И аз съм в Компютърни технологии в Си! – изненадан глас ги прекъсна внезапно. Беше едно момче на име Лан Ян, който изглеждаше щастлив и учуден, но след това и малко объркан,

--… Но никога не съм те виждал преди?

 Всички отправиха объркан поглед към Уей Уей.

Какъв лош късмет.

Уей Уей въздъхна вътрешно, но лицето ѝ остана спокойно. Преди да има шанса да отговори, Сяо Ю Цин Цин се усмихна и каза самодоволно,

-- Чувала съм, че има някои работещи жени, които много обичат да казват, че са студентки в университет.

Никой не предполагаше, че тя би казала такова нещо и я погледнаха учудено.

Уей Уей се ядоса, погледът ѝ се изостри, тя я погледна право в очите и я смъмри,

-- Ти си момиче, как може да имаш такива нечисти мисли в главата.

Сяо Ю Цин Цин замръзна и очите ѝ инстинктивно се отместиха настрани.

Уей Уей не искаше да я гледа повече дори секунда и спокойно се обърна към Лан Ян,

-- В кой филиал си?

Уей Уей беше успяла да заблуди хората, че е от университета Си, понеже Ър Си на няколко пъти беше ходила в университета Си да се вижда със студенти от Компютърни технологии. Така че и тя познаваше факултета в Си доста добре.

Лан Ян отговори,

-- Филиалът Чиеншан.

-- Може да се преместите в централния филиал чак в третата година, нали? – Уей Уей каза убедително.

Лан Ян изведнъж я разбра,

-- О, значи си по-голяма. Нищо чудно, че не съм те виждал. Но не бих могъл да предположа, че си по-голяма от мен.

Уей Уей се усмихна и не каза нищо повече.

Макар Уей Уей да изглеждаше невероятно, погледът ѝ беше чист и нямаше начин хората да си помислят и да я свържат с други „нечисти” работи. Всички вече чувстваха, че думите на Сяо Ю Цин Цин бяха безмозъчни, а след „обяснението” на Уей Уей също мислеха, че на Сяо Ю Цин Цин ѝ липсва добро възпитание и мислите ѝ са прекалено нечисти.

След думите на Уей Уей, Сяо Ю Цин Цин напълно се сподави. Не ѝ се искаше да отстъпва, но в крайна сметка се успокои и завъртя глава, за да говори със Сяо Ю Яо Яо.

Атмосферата в стаята беше напрегната и странна след тази случка. Пеперудата беше доволна, затова реши да успокои напрежението и да върне доброто настроение.

Уей Уей планираше да си ходи възможно най-скоро, но не го показа с действия. Тя просто си хапваше спокойно пред погледите на останалите. През прозореца проблесна светкавица, последвана от гръм. Скоро заваля. Вниманието на хората в стаята се отклони,

-- Напоследък все вали.

-- Няма нищо. Ще отидем на караоке после. Точно до нашия ресторант е, така че няма да ни навали.

Докато си приказваха, телефонът на Уей Уей звънна. Тя го извади и, както очакваше, беше Сяо Най. Но тя седеше далеч от вратата, така че не беше удобно да излезе навън, затова просто вдигна.

-- Заваля. Ще дойда да те прибера.

-- Добре, -- Уей Уей забеляза, че вече почти всички се бяха нахранили, -- Можеш да тръгваш.

-- Добре. – Сяо Най знаеше кое е мястото и затвори без други въпроси.

Всички бяха замлъкнали докато Уей Уей говореше, вперили поглед в нея. Лан Джи Мън попита с любопитство,

-- Уей Уей, това приятелят ти ли беше?

Уей Уей кимна.

Пеперудата погледна израженията на лицата на Сяо Ю Яо Яо и Джън Шуй У Сян. Тя каза забързано,

-- Уей Уей, почакай. Планираме караоке след това, трябва да дойдеш.

Другите също я наблюдаваха,

-- Да, нека да чуем как пее хубавицата.

-- И приятелят ти може да дойде.

-- Не ме бива в пеенето, -- Уей Уей се усмихна учтиво, -- А и по-късно тази вечер имам планове.

Другите не се отказваха, но Уей Уей беше решителна и учтива в отказа си. Много бързо всички си довършиха яденето докато Джън Шуй У Сян се разписа на касовия бон. Всички се отправиха към изхода. Сяо Най още го нямаше, така че Уей Уей остана да го чака на входа. Другите също останаха там. Искаха да видят как изглежда приятелят на Уей Уей.

Тя не беше особено доволна от поведението им, но не притежаваше мястото, така че нямаше как да им каже да си тръгнат. Сяо Ю Яо Яо също остана на вратата. Правеше се, че просто следва тълпата, но всъщност и тя искаше да види как изглежда приятелят на Лу Уей Уей Уей. Нямаше много хора, които като Джън Шуй да са и красиви, и умни. Мислейки си за него, тя изпита усещане за триумф.

Дъждът се усили. Една кола се приближи. От изражението на Уей Уей, всички разбраха, че това е приятелят ѝ и се ентусиазираха.

Сяо Ю Цин Цин се присмя,

-- Тази кола не е чак толкова хубава. Не толкова колкото на Джън Шуй, нали, Яо Яо?

Сяо Ю Яо Яо хвърли бърз поглед на Уей Уей и прегърна Джън Шуй през ръка. Джън Шуй инстинктивно изгледа Уей Уей, но откри, че тя е обърната към колата. Дори не беше забелязала движението от страни на нея, което го разочарова.

Колата спря бавно в мрака. Вратата се отвори. В мъглата на дъжда се появи изправена фигура, която тръгна към тях с чадър в ръка.

В този порой, дори хората с чадъри изглеждаха някак нещастни и раздърпани, забързани по пътя си. Подобно на тях, и тази фигура не вървеше бавно, но походката беше стабилна. Сякаш околните хора внезапно се бяха превърнали просто във фон. Той държеше чадъра, ходейки като че беше в центъра на някоя мастилена картина.

Стигна до стълбите. В светлината на ресторанта, най-сетне успяха да видят чертите му. Веждите му бяха естествено изписани, но поради силната му аура, обикновено оставаха незабелязани. В този миг, под неоновите светлини, чертите му изглеждаха нежни и несравними, пленяващи сърцата на наблюдателите.

Сяо Ю Цин Цин, както и останалите, беше зашеметена, напълно безмълвна пред неговата брилянтност.

Уей Уей не харесваше изобщо погледите на Сяо Ю Цин Цин и останалите. Без да изчака Сяо Най да дойде до нея, тя се сбогува с Пеперудата и другите,

-- Забавлявайте се. Аз ще тръгвам.

Пеперудата отново се опита да я спре,

-- Уей Уей, защо с приятеля ти не се присъедините към нас?

-- Не, -- Уей Уей едва се усмихна и намекна, -- Той по характер е интровертен и не обича да излиза с непознати.

Но Уей Уей очевидно искаше да ѝ каже нещо друго по този начин. Пеперудата заекна и не можа да отговори. Сяо Най се приближи към нея, Уей Уей отиде под чадъра му.

-- Да тръгваме.

Сяо Най знаеше, че Уей Уей ще се срещне с Пеперудата. Когато видя такава голяма група от хора, разбра, че нещо се е случило, но не попита. Беше свикнал да е резервиран и над останалите или пък просто го мързеше да ги поздрави  да им обърне внимание. Двамата с Уей Уей слязоха по стълбите. Тълпата мълчаливо наблюдаваше отдалечаващите се фигури. Точно преди да изчезнат в дъжда, Сяо Ю Цин Цин изведнъж прехапа устни и извика,

-- Ей, твоята приятелка се жени за много мъже в играта, знаеш ли това?

Уей Уей спря невярващо и се обърна в почуда. Още не бяха прекалено далеч и можеха да видят изражението на Сяо Ю Цин Цин. Беше някак изкривено, а очите ѝ бяха отровни.

-- Само ги мами с други мъже в играта. Има ужасна репутация и всеки го знае. Красиви момко, не се оставяй да те измами.  

Уей Уей винаги беше живяла в невинна и миролюбива среда. Много рядко се беше сблъсквала с хора като Сяо Ю Цин Цин, които да имат такъв лош нрав. Не знаеше как да го опише, но усети вълна на отвращение в сърцето си. Погледът ѝ стана студен. Отвори уста да каже нещо, но Сяо Най я спря.

Уей Уей го изгледа. Очакваше, че той ще отвърне, признавайки че е И Сяо Най Хъ. Неочаквано, с остър поглед и хладен, но пълен с емоция и без капка съжаление тон, той каза,

-- Стига тя да иска да е с мен, не ме е грижа за нищо друго.

Колата вече се беше отдалечила, но Уей Уей мислеше за изражението на Сяо Ю Цин Цин и ѝ идваше да се засмее – такова изражение сякаш беше глътнала муха. Раменете на Уей Уей се поклащаха от смях, а косата ѝ се разроши.

Сяо Ю Цин Цин искаше да я конфронтира с Да Шен и да ги скара. Но кой да предположи, че Да Шен ще се държи сякаш не би изпитал и капка съжаление дори Уей Уей да му изневерява. Изглеждаше заслепен от любов. С това, навярно Сяо Ю Цин Цин се беше ядосала още повече. Уей Уей трябваше да признае, когато става дума за измъчване на останалите, Да Шен беше повече от просто малко по-добър от нея. Сяо Най запази спокоен израз на лицето докато шофираше.

Уей Уей се смя известно време. После внезапно запита Сяо Най,

-- Ако „кайсиите ми се надвесят над оградата,1” ти наистина ли не би имал нищо против?

-- Не бих, -- Сяо Най отговори простичко.

Уей Уей го изгледа учудено. По скоро си го представяше как кърши клони.

Улавяйки съмнителния ѝ поглед, Сяо Най се засмя ведро.
Червен светофар. Той спря колата и се обърна към нея,

-- Ако излезеш с един сантиметър извън оградата, то аз ще преместя оградата с един сантиметър. Ако излезеш с един метър, то аз ще я преместя с метър.

Гласът му не беше много висок. Сърцето на Уей Уей подскочи като чу това, обгърнато от несравнимо чувство.

 [1]红杏出墙: червени кайсии надвесени над оградата – китайски идиом, който означава да изневеряваш (тъй като в миналото жените са стояли затворени в къщите и не са излизали извън оградата)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elindress
Категория: Изкуство
Прочетен: 36175
Постинги: 52
Коментари: 5
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031