Глава 42 Банският
Следобедното слънце напичаше през прозореца и осветяваше двамата седнали на пода.
-- Мисля, че може да се добави нещо повече към социалната система, особено взаимоотношенията в семейството. – Уей Уей каза на Сяо Най докато седеше до него. Тя сведе глава, за да се взре и запише нещо в тефтерчето си. Беше си купила малко зелено тефтерче съвсем наскоро и там записваше всичките си мисли за Дзянху 2.
Понеже беше опитен играч, идеите на Уей Уей всъщност бяха доста полезни, но Сяо Най не обърна внимание.
-- Харесва ли ти песента?
Уей Уей се подразни,
-- Мениджър Сяо, слушате ли ме?
-- Мхм, -- мениджър Сяо отвърна. -- Поработи по-подробно върху идеята и ми напиши доклад.
-- … …
Уей Уей сведе глава и захапа китката му с омраза.
Музиката не спря. Сяо Най свиреше една мелодия от Дзянху 2. Една от тези мелодии, които мениджър Фън му беше донесла. Като свърши, потъна в дълбок размисъл и отбеляза някои неща по нотите. Остави химикала, протегна дългата си ръка и хвана някого през кръста. С едно бързо движение я притисна на пода и постъпи така както са постъпвали вавилонците – око за око, зъб за зъб.
-- Ти… …
Уей Уей не успя да каже нищо повече преди устата ѝ да бъде запечатана. Макар и друг път да я беше прегръщал и целувал, притискането на пода беше толкова неочаквано, че малкото сърце на Уей Уей едва успя да го понесе.
На тесен път, по-смелият винаги печелеше. А един от двамата определено беше по-силен и беше много хитър, така че защитата на Уей Уей пропадна и нямаше друг избор освен да го остави да прави каквото му харесва.
След доста време, Сяо Най я пусна, но не се изправи, а тя все още усещаше топлия му дъх по врата си. Уей Уей си пое въздух, а очите ѝ бяха разфокусирани. Отне ѝ доста време да се възстанови, а накрая не можа да се въздържи и каза подозрително,
-- Наистина ли… хм, имаш връзка за първи път?
Защото изобщо не изглеждаше така! Всеки път тя губеше от него… …и нямаше как да се защити.
--Мхм. – Сяо Най каза малко самодоволно и мързеливо.
-- Изглежда сякаш имаш доста опит.
-- Като те видя се уча естествено, -- Сяо Най захапа нежно ухото ѝ, -- освен това, съм практикувал доста наум.
След още малко практикуване, обедната им почивка свърши. Сяо Най закопча ризата си и се приготви да тръгва. Уей Уей отиде в банята и се погледна в огледалото.
Очите ѝ бяха просълзени … … можеше да каже, че просто ѝ се спи.
Бузите ѝ бяха червени … … можеше просто да е стояла повечко на слънце.
Но устните ѝ!
Какво трябваше да каже, че е прекалила с чилито или че я е ухапал комар?!
Тази тълпа от много заети хора, които някак винаги имаха време да я дразнят, нямаше как да не забележат тази промяна, особено Ю Гун!
Уей Уей излезе обезкуражена от банята. Сяо Най вече беше готов и си слагаше обувките. Попита весело,
-- Ще идваш ли на работа следобед?
Беше неделя, но имаха кратък срок да свършат задачите си, затова много от хората работеха извънредно. Естествено и Сяо Най трябваше да е там, но Уей Уей беше само стажант, така че за нея не беше задължително.
-- Не! – тя поклати глава. – На стажантите това не се плаща. Искам да си почина!
Сяо Най благородно реши да не разкрива лъжата ѝ, но я повика на входа и целуна по челото,
-- Тогава наглеждай дома ни и не отивай у Сяо Лин.
-- Ах. – Уей Уей изглеждаше ентусиазирана. Вън напичаше слънце и на нея така или иначе не ѝ се излизаше, но след като Сяо Най излезе, тя прибави,
-- … … тук не е моят дом.
Апартаментът, в който се намираше в момента, не беше на Сяо Лин, а на Сяо Най. Той беше много против всякакви романтични работи на чуждо място. Уей Уей се притесняваше да посети родителите му, затова идваха в този апартамент, който преди беше бил празен. Уей Уей прекарваше по-голямата част от деня със Сяо Най тук, а вечер той я прибираше у тях.
Когато Сяо Най тръгна, Уей Уей нямаше какво да прави и пусна компютъра.
Беше малко скучно като не е на работа. Тя си спомни, че не е хранила тигъра от няколко дни и отвори Сънища за Дзянху. С нейните търпеливи грижи, слабото бебе с ниски атрибути1 беше започнало да заяква. Уей Уей му даваше lingdan, а като видя, че вече няма в инвентара си, отиде на пазара в Чан’ан, за да си купи. Неочаквано се сблъска с отдавна изчезналата Пеперуда, която си беше отворила сергия на улицата. Уей Уей се изненада и ѝ изпрати съобщение,
-- Ти ли си, Пеперуда?
Едва ли беше продала акаунта си.
Пеперудата бързо отговори: Да.
Уей Уей: Отдавна не съм те виждала.
Пеперуда: Хаха, бях доста заета покрай работата.
Уей Уей си мислеше, че Пеперудата беше окончателно спряла да играе, така че много се зарадва да я види обратно. Искаше да я попита за ситуацията ѝ у дома, но се притесняваше да не е прекалено нахална, затова не каза нищо. Двете си чатиха по приятелски известно време. Пеперудата развали сергията си и предложи да отидат заедно да убият бос.
Лей Шен Ни Ни също дойде с тях. Трите отидоха в един относително лесен дънджън. Или поне трябваше да е лесен, но заради последователните грешки на Пеперудата едва не умряха.
Пеперудата се усмихна кисело: Не съм играла от два месеца, вече дори не мога да убия един бос.
Изглежда не беше в добро настроение, Уей Уей си помисли и изпрати съобщение на Ни Ни: Пеперудата май е в лоша настроение. Знаеш ли какво е станало?
-- Навярно просто не може да свикне с новата гилдия. Последните два месеца станаха доста промени, стари членове напуснаха и много нови дойдоха, и всички боготворят Сяо Ю Яо Яо и почти не знаят коя е Пеперудата.
-- Джън Тиен Ся не ѝ ли върна позицията?
-- Не, а и вече нивото и екипировката на Пеперудата не са такова високо ниво като на Джън Тиен Ся.
-- T_T
-- Сяо Ю Цин Цин все още е в гилдията. Много е омразна. Ако гилдията не ми беше толкова скъпа, до сега да съм напуснала.
Сега Уей Уей разбра, че наистина има проблем: Пеперудата и Джън Тиен Ся … …
Лей Шен Ни Ни каза: Отново са заедно, попитах я. Каза, че преди време се разболяла и той се грижел за нея, затова решила да му прости.
Както си говореше, Лей Шен Ни Ни изведнъж изчезна. След няколко минути пак се появи и се развика: *припадък* Вкъщи съм с China телеком и връзката никак не е добра, постоянно лагва и ме дискънектва. Уей Уей, как е при теб? И ти ли си на China телеком?
-- Не, аз съм отново в Пекин и съм на Netcom.
-- Ох? В Пекин? Защо се върна толкова бързо?
-- Летен стаж.
-- *падане* … … Не споменавай за стажове. Все още не мога да си намеря.
Разговорът беше в тийм канала, така че и Пеперудата го виждаше. Тя беше останала тиха известно време, но сега се включи: Уей Уей, в Пекин ли си?
-- Мхм ^_^
Пеперудата не каза нищо. След като приключиха дънждъна, внезапно предложи: Уей Уей, имаш ли време? Искаш ли да се срещнем на по чай?
Уей Уей се изненада от поканата. Никога не беше горяла от желание да среща онлайн приятелите си на живо. Но сега Пеперудата беше наистина нещастна. Ако ѝ откаже, това определено щеше да изглежда много студено.
Тя се поколеба. Лей Шен Ни Ни ѝ прати лично съобщение: Уей Уей, защо не излезеш с Пеперудата само за малко. Заради Джън Тиен Ся и нещата в гилдията, тя наистина не е щастлива напоследък. Можеш да я успокоиш.
Мислейки за проблемите на Пеперудата и Джън Тиен Ся, Уей Уей, чийто личен свят в момента беше като едно кътче от рая, се размекна и се съгласи без да се замисля.
Както си чатеше с Пеперудата и Ни Ни, изведнъж изскочи нов прозорец и почти я стресна така, че тя за малко да подскочи.
-- Уей Уей. – изписа се в прозореца.
-- Да Шен? – тя написа колебливо.
-- Мхм.
-- … … Не можеш ли да използваш нормалния чат да ми пишеш?
-- Този е удобен.
-- … … Но плаши хората.
-- Изведнъж се сетих, че в къщата на един мой роднина сега няма никой.
-- Ах?
-- И има басейн.
-- …
-- Искаш ли да отидем да плуваме?
-- Да! – тя отвърна бързо.
-- Можеш ли да плуваш?
-- Не! – Уей Уей каза без изобщо да се замисли, -- Но искам да гледам!
Да гледа как Да Шен плува. Искаше това още от както го видя да играе баскетбол. Разсеяна от мисълта за Да Шен, тя не обръщаше внимание на играта. Аватарът ѝ остана без да помръдне доста време, а Ни Ни ѝ викна няколко пъти.
-- Уей Уей.
-- Уей Уей?
-- УейУейУейУейУей… …
… …
… …
Уей Уей бързо се намеси, за да спре спама: Тук съм, просто нещо ми изскочи за минутка.
-- О, реших, че и на теб ти лагва.
Пеперудата попита: Уей Уей ти в Студентския град ли си?
В Студентския град бяха разположени повечето от университетите в Пекин.
Уей Уей отвърна: Да.
Пеперуда: Тогава Пица Хът там дали ще ти е удобно?
Уей Уей се замисли. Пица Хът не се намираше далеч от нейния университет, така че се съгласи: Добре ^_^
След като се разбраха за часа и си размениха телефоните, Уей Уей отвори чата с Да Шен отново: Днес ще изляза с Пеперудата.
Сяо Най се забави с отговора: Добре.
Той не каза нищо, но тя усети, че не му е приятно тя да излиза с онлайн приятели. Тя обясни: В Пица Хът до университета. Само ще пийнем следобеден чай, няма да е за дълго.
Сяо Най: Като свършиш, ще те взема и ще отидем да плуваме. Вземи ми банския.
Мъжки бански, как ли изглеждаше … …
Банския на Да Шен… … Като си помисли за това, ушите и лицето на Уей Уей поруменяха, да не говорим какво стана като трябваше да се рови из чекмеджетата му. Уей Уей отвори набързо само това чекмедже, за което Сяо Най ѝ каза и без дори да поглежда вътре набързо взе нещо, което приличаше на бански, защото беше черно и от такава материя. Тя бързо го пъхна в чантата си и излезе, за да се срещне с Пеперудата.
След половин час тя отиде в Пица Хът.
Пеперудата беше казала, че ще носи кафяво горнище и тъмно зелена рокля… … Уей Уей разгледа масите в Пица Хът и я видя край прозореца, на най-отдалечената маса.
Уей Уей се приближи към нея.
Пеперудата си гледаше през прозореца. Дочу стъпки от едната страна и долови красиви цветове с крайчеца на окото си. Обърна се и видя две блестящи и красиви очи.
Техният притежател я погледна и ѝ се усмихна спокойно. Усмивката ѝ беше като бавно разцъфващо цвете, зъбите се показваха съвсем малко и изглеждаше сякаш изгрява светлина, която няма как да бъде спряна.
В главата на Пеперудата се зароди предположение, но тя реши, че е невъзможно. Но това момиче се беше спряло точно пред нея. Пеперудата бавно изгуби фокус и гледаше дълго преди да попита:
-- Ти ли си Лу Уей Уей Уей?
Уей Уей кимна и седна срещу нея. Усмихна се и каза,
-- Радвам се да се запознаем на живо, Пеперуда.
Уей Уей и Пеперудата останаха в Пица Хът почти до пет.
Повечето време Пеперудата се оплакваше, а Уей Уей я изслушваше. Уей Уей осъзнаваше, че Пеперудата не се чувстваше прекрасно и просто имаше нужда някой да я изслуша.
Накрая, Пеперудата я покани на вечеря, но Уей Уей трябваше да откаже неловко,
-- Ще ходя да плувам довечера и не е добре да ядеш преди да плуваш.
-- С приятеля ти? – Пеперудата веднага разбра. Уей Уей кимна. Като се сети за Сяо Най, очите ѝ изведнъж се изпълниха със светлина.
-- Ти си толкова красива, приятелят ти със сигурност ти е верен. – Пеперудата я изгледа, а в очите ѝ се прочете лека завист.
Уей Уей мълчеше. Искаше да каже нещо, но усети, че нищо няма да е на място, затова просто се усмихна и сведе глава, за да отпие от чая.
След като се раздели с Пеперудата, обади се на Сяо Най.
-- Свършихме.
-- Ще дойда да те взема. – Всъщност Сяо Най отдавна бе приключил работа, но беше така възпитан, че никога нямаше да ѝ се обади, за да ѝ каже да побърза.
Уей Уей каза къде е и щеше да затвори, когато Сяо Най я попита:
-- Ти купи ли си бански?
-- … …
-- Ще ме изчакаш ли да го купим заедно? – каза той докато вървеше към колата.
-- Няма нужда! Аз отивам!
Имаше супермаркет близо до Пица Хът. Уей Уей побърза да си купи бански. Разбира се, избра възможно най-консервативния. Долнището му дори имаше пола.
Като плащаше, видя, че колата на Сяо Най вече е паркирала край пътя.
1отнася се до качества, които притежава в играта (бързина, сила и др.)
