Глава 41 Неговият свят

В компаниите за разработка на игри, отделът за тестване беше този, където не ти бяха нужни никакви кой знае какви големи умения. Обичайно позициите там изискваха само известен опит в игрите и ентусиазъм за работа. Можеше да се каже, че Уей Уей е много запозната с игрите и има умения в тази сфера. Беше повече от квалифицирана за работата.

Работата по тестването всъщност беше много скучна. Можеше да трябва да говориш многократно с NPC-тата, за да разбереш дали няма някакъв бъг, или просто да се разхождаш наляво-надясно из картата отново и отново… … Не беше това, което повечето хора си представят, че просто си играеш и това е всичко.

Днес в отделът по тестване всъщност предстоеше нова голяма серия от тестове. Така или иначе не им достигаха хора, така че един повече беше добре дошъл. В началото, хората в отдела се притесняваха, че това уж гадже на шефа ще губи времето им, но кой би предположил, че ще ѝ трябва само малко време да се запознае с контролите¹ на Дзянху 2 и веднага беше готова за работа.

Началникът на отдела имаше чувството, че е открил съкровище и веднага изказа одобрението си за бъдещата съпруга на шефа.

Уей Уей се влюби още щом влезе в Дзянху 2. Дори когато се появи онзи, когото тук наричаха брат Мей, за да я наблюдава весело, тя не се подразни и не му обърна внимание. Мо Джа Та си тръгна унило. На обед тя излезе със Сяо Най да хапнат и той я попита небрежно,

-- Как мина сутринта ти?

-- Правих тестове за куестовете с наводненията. – отвърна Уей Уей с блеснали очи.

Тъй като времето в Дзянху 2 имитираше максимално реалността, играта имаше изгреви и залези, вятър, лед, светкавици и мълнии. Имаше места, където грее ярко слънце и дълги периоди на обилен дъжд. По време на тези периоди ставаха наводнения, така че имаше куестове, свързани с тях.

След като дадено село се наводни, системата изпращаше съобщение, молейки играчите да спасят деца и възрастни NPC-та или техните къщи. Когато мисията беше успешна, получаваха награди. Играчите трябваше да се научат как да плуват преди това, а после имаха ограничено време да спасят NPC-тата до безопасна зона. Под водата здравето им намаляваше постепенно, така че ако не успеят да свършат куеста навреме, умираха и куестът се обявяваше за неуспешен.

После имаше и куестове за възстановяване на местността след бедствието и, разбира се, куестове за пренасяне на вода и т.н. Уей Уей беше играла много игри, но за първи път виждаше такъв тип куест, който да включва множество играчи по уникален начин. 

По време на тестването беше чула колегите си да говорят и за куестове, свързани с грижи за деца и изхранването им; и с улични перформънси; семейна система и други. Макар все още да виждаше само върха на айсберга, това, което беше видяла от куестовата система на Дзянху 2 беше достатъчно да удиви дори нея.

Но накрая това, което ѝ оказа най-силно влияние, беше красотата на пейзажите в Дзянху 2.

Мъгливите планини, големите реки и езера, гъстите и елегантни бамбукови гори, усамотените и спокойни равнини – тя беше свикнала да вижда тези места, но в Дзянху 2 те изглеждаха уникално епични по размери.

Разбира се, не беше просто пейзажът. Забележителни бяха и плавните и грациозни движения на героите, когато демонстрират дадена техника, и почти реалните изражения по лицата им… …

Уей Уей от по-рано знаеше, че енджинът на Дзянху 2 беше написан собственоръчно от Да Шен, за разлика от други игри, които ползваха готови енджини. Очакваше, че графиката и движенията ще са по-добри от обичайното, но не беше предполагала, че картините ще са толкова елегантни и живи, а анимацията толкова плавна и изразителна. 

Но като се замисли за самия Да Шен и за невероятния му тийм, реши, че всъщност това е нормално … …

С такъв добър енджин, компанията на Да Шен би спечелила много дори ако продаде само него, без да се взима предвид какви приходи би докарала самата игра Дзянху 2.

Следобед, тя се върна със Сяо Най в компанията. За да не отиват пак двамата на същото място, където вчера беше станал онзи инцидент, Уей Уей реши да посети сама брат Мей, който беше обиден след като не му беше обърнала внимание сутринта.

Сяо Най се усмихна и не я спря. Той не беше от типа хора, които обичат да показват обичта си на публични места, но следобед, когато в отдела за тестове откриха бъг, той се появи и набързо оправи проблема.

Тогава колегите в отдела изпитаха много противоречиви чувства. Общо взето всички викаха вътрешно: „Можем да поправим това сами! Шефе, не е нужно ти да идваш тук!”

След няколко дни в отдела за тестване, Уей Уей вече имаше чувството, че Дзянху 2 притежава някои фундаментални разлики с останалите игри, които беше играла преди. Не бяха просто детайлите в пейзажа или големите таланти и история зад играта. Имаше нещо друго, но тя не можеше да осъзнае какво точно докато не видя някои планове и тогава си даде сметка.

Дзянху 2 имаше жива атмосфера.

В света на Дзянху 2, нищо не беше константа. Цветята цъфтяха и вехнеха, луната изпълняваше своя цикъл, хората имаха провали и успехи. Божурът в градината днес беше само пъпка, но ако се върнеш след ден можеше да е цъфнал. В столицата, онзи магазин за вина можеше да е бил пълен с клиенти вчера, а днес вече да е фалирал и да е сменил собственика си. Момичето, което този месец стои само в западната част на града, можеше да се ожени и да се премести в източната част другия месец. Дори NPC-тата в магазините за билки работеха на смени и имаха нужда от почивка.

Тези малки неща като промените на NPC-тата създаваха усещане за постоянно движение, за развитие, за нещо различно от застоялия живот в предишни MMORPG-та.

Всяка от базисните функции в Дзянху 2 имаше уникални аспекти. Можеше да отвлечеш някого по време на сватбата или да измисляш собствени техники при бойните изкуства, или да имаш професия, различна от класа ти. Например хората, които работеха за правителството, можеха да повикат войници или бодигардове в зависимост от ранга си.

Всяко кътче от играта изобилстваше от разнообразие и чудесни идеи, но най-забележителното в Дзянху 2 беше съчетанието на обикновен живот и куестова система. Играчите можеха да бродят из Дзянху или просто да живеят обикновен живот.

Това беше рядкост при MMPORG-тата. Повечето разграничаваха двете неща. Куестовете бяха куестове, обикновения живот си беше обикновен живот. А ако в дадена игра съществуваше някакво подобие на „обикновен живот”, то беше само малка част от играта и допълнение към куестовете.

Не, че на разработчиците не им беше хрумвало, но просто беше трудно постижимо. Разработчиците в страната често заемаха енджини от чужди държави, за да пестят пари. А при тези енджини вдигането на нива и куестовете бяха основен фокус, или обратното – фокусираха се върху ежедневния живот и тук-там можеше да има някоя задача, която го разчупва. Така че, когато подобна игра се пусне в продажба, тя винаги беше ограничена от подобни еднджини, които изглеждаха едни и същи.  

Но със своя енджин Сяо Най избягваше това и имаше по-голяма свобода да добави нещата, които той би искал.

Обаче всички тези нововъведения бяха само малка част от играта. А наистина иновативното се криеше в системата, която симулираше ежедневния живот в Дзянху 2 и интегрираше в себе си сваляне и инсталация на играта и игра през сайта.

С други думи, играта можеше да се ползва едновременно онлайн на сайта и със свалена на компютъра версия.

Така например, ако сте във вашата Дзянху 2 градина и сте засадили цвете, но по времето, когато то би трябвало да разцъфне, ще сте в офиса и не можете да се логнете, какво правите? Просто влизате в онлайн страницата на Дзянху 2 и можете да откъснете цветето от там. Или пък имате син, който трябва да храните три пъти на ден и не искате да го пускате в автоматичен режим. Можете да използвате онлайн страницата, за да го нахраните.

За в бъдеще сигурно всички тези опции щяха да са достъпни от телефон.  

В момента всички големи гейминг компании правеха опити да разработят онлайн игра, подходяща за работещи хора, която да има ниски изисквания към компютъра. Но на настоящия пазар, нямаше такава игра, която да комбинира браузър и 3D онлайн игра.

Дзянху 2 беше първата, която да го направи и това само по себе си беше гениална иновация.

-- Не само това. Съществува и обратната логика, -- Сяо Най каза спокойно, поне привидно спокойно, веднъж докато слушаше безкрайните хвалебствия на Уей Уей на връщане от работа.

-- Хм?

-- Онлайн платформата на Дзянху 2 ще отвори още преди бета тестовете.

Хм. Това звучеше доста уникално, но каква беше целта. Уей Уей се замисли.

Като видя, че не се досеща за отговора, Сяо Най се приближи и каза,

-- И тогава, точно преди бета тестовете, можем да рекламираме в сайта видеа с 3D версията на света.

Уей Уей веднага разбра. Когато играчите видят, че 3D вариантът на света е толкова перфектен, те непременно щяха да искат да го изпробват онлайн и тогава… …

Резултатът щеше да е очевиден.

Стратегията на Да Шен беше много смела. Той искаше да привлече всевъзможни видове играчи в една мрежа.

Уей Уей се развълнува и продължи да мисли за това.

Хората, които по принцип не обичат да се бият и убиват щяха да влязат в играта не за да вдигат нива, а за да се занимават с фермерство и отглеждане на животни, да приготвят храна и да си правят дрехи… … Но ако почувстваш, че ти е скучно да си фермер, можеше да намериш някой майстор, да научиш някои умения и никой не можеше да те спре да бродиш в света на Дзянху. Всъщност, системата се опитваше да те изкуси. Например, сееш зеленчуци, но случайно пораства lingdan¹. Като го изядеш, силата ти се увеличава. Копаеш си, но изведнъж откриваш древен ръкопис за бойните изкуства. Правиш си дрехи и изведнъж създаваш много добра броня… … и за нещастие системата не позволява тези хубави неща да се продават… …

Така че … …

Може да се каже, че Да Шен беше направил цяла конспирация и манипулация.

Всъщност, не беше така, защото конспирацията подразбира да се прави нещо тайно, а той най-открито планираше нещата, най-големият му талант беше да създава ситуации, в които да примамва хората.

Ден след ден Уей Уей потъваше в света на Дзянху 2, почти забравяйки да яде и спи. Веднъж не забеляза, че Сяо Най е дошъл до нея. После хората си правеха шегички с това в отдела по тестването.

-- Брат Сяо, кажи, как е да губиш в собствената си игра?

Сяо Най не се чувстваше чак толкова добре, а и тази ситуация продължаваше с дни. Кой би могъл да приеме новата му приятелка да говори ден след ден за играта? Останал без опции, той реши да ограничи Уей Уей,

-- Като напуснем сградата, нямаш право да казваш и дума за играта.

Уей Уей донякъде се зарадва на това, но донякъде чувстваше, че е несправедливо. Тя се опита да спори,

-- Но това е твоята игра!

Дзянху 2, това е твоят свят.

Разбира се игра не се създаваше само от един човек. Нужен беше комбинираният интелект на цял тийм. Но Сяо Най беше главният архитект на играта и душата на целия проект.

Така че „Сънища за Дзянху 2” беше неговият свят така погледнато.

Опитностите в играта отразяваха неговите ценности. Когато Уей Уей беше в играта, имаше чувството, че лети в сърцето му.

Той беше навсякъде, съвършен и силен.

Струваше ѝ се… че беше започнала да го харесва дори повече.

След цяла седмица в отдела по тестване, Сяо Най премести Уей Уей в един от департаментите под негова супервизия – този по планиране – и тя започна да помага там.

Уей Уей не възрази за преместването.

Тя искаше да отиде в отдела по планиране, почти отчаяно, искаше да прибави, в неговия свят, нещо, което принадлежи на нея.

¹клавишите за управление на героя в играта

 [1] 灵丹: ling dan. Мистично лекарство, което дарява с безсмъртие или има други по-слаби и различни ефекти.