Глава 40: Малката стажантка
Няма как да разберем дали Уей Уей беше използвала чара си и какво точно се беше случило, но резултатът беше на лице. В понеделник сутринта Сяо Най се появи пред апартамента на Сяо Лин, за да отидат заедно на работа.
Днес Уей Уей беше облечена с бяла риза и черна пола. Звучи доста професионално, но всъщност стилът на ризата беше малко детски, а по полата имаше два дълги подгъва с орнаменти. На кръста носеше тънък колан с пеперуда. Изглеждаше сладко и все пак прилично.
По случайност Сяо Най също носеше бяла риза с черен панталон и, като ходеха един до друг, изглеждаше сякаш нарочно са се облекли еднакво. Излъчваха аура от енергия и младост и привличаха погледите на хората. Градината Бао Гуи не беше далеч от компанията на Сяо Най, затова двамата минаха от там. Уей Уей държеше ръката му, развълнувана и малко нервна,
– Какво ще работя?
– Какво би искала да правиш?
– Хм, не зная, всичко става, само да има какво да правя.
Би се чувствала неловко, ако само стои и бездейства.
Сяо Най се замисли и каза,
– Тогава отиди в отдела за тестване за няколко дни. Като се запознаеш по-добре с Дзянху 2, може да отидеш в отдела по планиране. Ю Гун работи и в двата, така че ще ти помогне.
– Добре. – Уей Уей кимна. Все още беше просто студентка и нямаше представа как функционира една компания. Следваше каквото Сяо Най каже.
Когато наближиха сградата, Уей Уей се сети,
– Влез първи. Аз може да отида да потърся Ю Гун.
Сяо Най сведе глава и я погледна,
– Защо?
– Няма причина! – Това май щеше да се превърне в новата ѝ най-често използвана фраза. Тя каза спокойно, – Срам ме е.
Но планът на Уей Уей бързо даде странични ефекти. Когато бяха на около двеста метра от сградата и тъкмо щяха да се разделят, един човек притича покрай тях. Носеше черни очила и имаше пиърсинг; приличаше на постмодерно хипи. Тичаше бързо. След десет метра се спря и погледна назад, погледът му скочи от Уей Уей на Сяо Най. На лицето му се изписа шок,
– Грешно ли виждам… …Шефе, това, това ли е новият човек?
Сяо Най кимна,
– Стажантка.
Уей Уей учтиво се усмихна и се почуди защо този човек нарича Да Шен „шефе”? Така ли му казваха в компанията?
Уей Уей се беше постарала да се облече добре днес и изглеждаше ослепително. Усмивката ѝ оказваше такова силно влияние на околните, че този младеж изглеждаше сякаш се е замаял, а от очите му всеки миг ще изскочат сърца. Но той много скоро забеляза, че ръката на тази красавица… … държеше тази на шефа му.
– Шефе, вие двамата… …
Сяо Най го изгледа веднъж и предпочете да си спести труда да отговаря.
Младежът бързо разбра посланието и се отдръпна две стъпки назад демонстративно. После се завъртя и бързо изтича към сградата. Уей Уей видя, че той си търсеше телефона докато тича… … можеше да дочуе гласа му… …
– … … много красиво момиче … … жалко, че е приятелка на шефа… … По-добре изобщо да не беше идвала… …
Уей Уей остана без думи. Сяо Най се опита да я успокои,
– От художествения отдел е. След тази случка, по-добре ги избягвай.
– … … Художествения ли? Очевидно беше от актьорския отдел. – Уей Уей промърмори.
Заради този индивид, още преди Уей Уей да е влязла в сградата, новината, че Сяо Най е довел бъдещата си съпруга на работа се беше разпространила навсякъде из Джъ И. Планът на Уей Уей да влезе тихо и незабележимо напълно се провали.
Макар Сяо Най да я беше довел, нямаше време да я развежда, за да опознае компанията. Щом влезе, веднага го извикаха. А и след като Уей Уей вече носеше невидимия печат „притежание на семейство Сяо”, той нямаше за какво да се тревожи.
Човек с повече свободно време в сравнение с него, или с други думи Ю Гун, пое ангажимента да я разведе наоколо.
Ю Гун поведе Уей Уей към отдела за тестване, а всички останали го изгледаха завистливо. По пътя той ѝ говореше за Джъ И Технолоджи,
– Нашата компания има доста обикновена структура и е изцяло фокусирана върху разработката. Имаме пет отдела – планиране, програмиране, художествен отдел, тестване и администрация.
– Художественият отдел е насам, – Ю Гун посочи с ръка на изток, – те са най-много хора и са най-смахнатите. Трета снахо, гледай да не минаваш покрай тях, защото напоследък черпят вдъхновение за NPC модели от истински хора, дори от мен. Трета снахо, много внимавай.
– Направили са NPC, което прилича на теб? – Уей Уей полюбопитства, а Ю Гун кимна. – Това звучи много забавно.
Ю Гун каза безизразно,
– Но въпросното NPC държи бардак.
– … …
– …Нейното име е Ру Хуа.
– … …
Ю Гун завърши,
– А в момента правят NPC-тата за бардака, ти… …
Уей Уей каза решително,
– Определено няма да минавам покрай тях!
След няколко стъпки Ю Гун каза,
– От тази страна е отделът по планирането. Главният човек там е съпругът ти, но планирането включва сюжета на играта, програмиране и какво ли не. По-късно, като навлезеш в нещата, ще разбереш. Тук работят и още двама от факултета по математика в нашия университет.
Уей Уей се изплаши от думите „съпругът ти”. Сети се за нещо и промени темата,
– Защо хората тук наричат Да Шен шефе?
– В нашата компания, някои го наричат така, а други – дон Сяо.
– … …като в мафията?
– О, ние създателите на MMPORG-та не сме по-различни от мафията. Освен това, всички сме на близка възраст. Странно би било да го наричаме господине или г-н мениджър.
Уей Уей си спомни, че самата тя го беше нарекла „мениджър Сяо” преди известно време… … и преди да се усети простреля с поглед Ю Гун. Но той беше дебелокож и изобщо не забеляза. Посочи на запад и каза,
– Там е отделът по програмиране. Големи са таланти. Особено тийм А. Наричаме ги трите божии ръце (шен шоу, титла подобна на да шен) на компанията.
Божии ръце?
Уей Уей погледна със светнали очи,
– Да Шен?
– Той не влиза в бройката. – Ю Гун размаха ръка, – В тийм А има общо четири члена, другите трима, без съпруга ти, са трите божии ръце. Виждаш ли онзи с кафявата тениска с череп?
Уей Уей проследи неговия поглед. Ю Гун сниши глас и попита мистериозно,
– Чувала ли си за известния хакер КО?
Уей Уей кимна. Небезизвестният КО, дори хора като Уей Уей, които по принцип не се интересуваха, го бяха чували,
– Той е един от двамата най-добри, ако не и най-добрият в страната.
– Това е той. Наричаме го Старши К.
– Сигурно се шегуваш. КО? – Уей Уей каза със зяпнала уста.
– Третият брат го привлече. Състезавали се в няколко рунда. И сега той е в нашата компания. Но само няколко човека знаят, че той е КО. Не го разпространявай. Казвам го на теб, само защото си част от семейството.
… … Сигурно си го казал така на много хора.
– Като си говорим за него, всъщност дори не знам как се казва наистина. Третият брат винаги му плаща в кеш. Много потайно. – Ю Гун каза кисело, – Но мисля, че истинската причина да не казва името си… …
Уей Уей го наблюдаваше в очакване.
– … е, че името му е ужасно. – Ю Гун кимаше уверено, за по-голяма достоверност.
Уей Уей запази мълчание.
Ю Гун посочи друг човек,
– Този е А Шуан, още един талант от тийм А. Но ако го срещнеш някой път, гледай да го заобиколиш и да не му се мяркаш.
Уей Уей се почувства странно.
– Защо?
– Трета снахо, не си ли забелязала, че компанията ни прилича на манастир? Дори рецепционистът ни е мъж! И всичко е заради този човек! – На лицето на Ю Гун се изписаха гняв и тъга. Той изскърца със зъби, – Той твърди, че ако види жена, не може да програмира.
Чак пък толкова! Уей Уей остана в недоумение.
– Но да не решиш, че е някакъв добър човек. – Ю Гун продължи и изрази мислите си, – Според мен е прекалено перверзен и със слаб контрол. Затова щом види жена му идва да припадне и умът му се заплита, и единственото, което му остава е да ги избягва.
Уей Уей имаше чувството, че е попаднала в Дзянху. Всички тези хора приличаха на легендарни бойци с техните си особености.
Уей Уей полюбопитства,
– А последният?
– Последният … …, – С трагично изражение на лице, Ю Гун погледна в ъгъла, – Последният е това красиво момче.
Уей Уей проследи погледа му и каза подозрително,
– Там няма никой.
– Погледни по-добре.
Уей Уей погледна, но не виждаше никого.
Уей Уей се вгледа, но пак не можеше да разбере,
– Няма никого там освен Мо Джа Та… … – Уей Уей се вцепени и изгледа Ю Гун изненадано.
Ю Гун въздъхна тежко,
– Знам, че е много тежко да се приеме тази реалност. Но да, за него става дума.
– Въпреки че изглежда като красиво момченце и поведението му никога не е особено добро и в повечето случаи е доста вулгарно, неслучайно съществува поговорката, че когато Бог ти даде куп недостатъци, непременно ти дава и някаква дарба за компенсация. Това красиво момче – единствената му дарба е, че има много пъргав ум.
– Някога е бил топ ученик в област науки в провинция Зъ.
Уей Уей остана шокирана. Красавецът бил централна част от екипа на Да Шен и гений в програмирането? Да, тя знаеше, че има много талантливи хора в нейния университет, но, но Мо Джа Та… …
Беше ѝ трудно да си го представи!
Все едно вашият весел и изключително красив съсед изведнъж да се окаже изкусен талант в бойните изкуства…
– Разочарована ли си? – попита Ю Гун.
– Всичко е наред, – отвърна Уей Уей едвам-едвам, – … … Всъщност, действително красавецът има известно излъчване… …
Ю Гун кимна одобрително,
– Вярно е. Понякога, когато нямаш излъчване, това също е вид излъчване.
– А, – Ю Гун продължи, сякаш тъкмо се сети за нещо, – На работа можеш да ме наричаш Ю Гун. Всички ми викат така, но не наричай Хао Мей Мо Джа Та.
– Тогава как да го наричам? – каза тя. Определено Хао Мей не беше опция… …
Ю Гун отвърна спокойно,
– Тук го наричаме брат Мей.
– … …
– Какво?
– Нищо. – Уей Уей също отвърна спокойно. – Просто изведнъж ми се иска да счупя камък с тялото си.
Уей Уей последва Ю Гун навътре мълчаливо.
Нямаше какво толкова да разглеждат в административния отдел. Ю Гун наблегна само на едно нещо,
-- С хората в администрацията трябва да си учтива. Те решават дали да ти сипят в чинията за обяд три четвърти месо и една четвърт зеленчуци или три четвърти зеленчуци и една четвърт месо.
Уей Уей кимна сериозно, за да покаже, че ще го запомни.
Последен беше отделът за тестване. Ю Гун каза,
-- За момента нямаме достатъчно хора в отдела за тестване. Може би през септември ще почнем да търсим за назначаване. Можеш да започнеш тук, трета снахо.
След като отиде в отдела по тестване и след като я запозна с мениджъра и колегите, Ю Гун беше изпълнил успешно задълженията си, така че си тръгна.
