Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2017 22:39 - Една усмивка е много чаровна - глава 38: Не бързай да се връщаш, аз те чакам
Автор: elindress Категория: Изкуство   
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Глава 38 Не бързай да се връщаш, аз те чакам

Цветята край пътя вече са цъфнали, не бързай да се връщаш, аз те чакам.

Или, ако трябва да преведем това на нормален език – съпруго, достатъчно стоя при родителите си, време е да се връщаш. 1

Седем дни по-късно, Уей Уей, под претекст, че иска да стажува в Пекин, се върна обратно в университета.

Наскоро купеният „Речник за тълкуване на исторически поеми” беше опрян на масичката в самолета. Имаше лека турбуленция и Уей Уей привеждаше глава, за да може да чете, но светлата ѝ усмивка и дългото време, което прекарваше на всяка страница, говореха, че тя отдавна не е фокусирана върху четивото.

“Моля за внимание. Скоро ще се приземим. Моля затегнете коланите и приберете масичките.”

“Моля за внимание … …”

Стюардесата продължаваше да напомня на пътниците за методите за безопасност. Уей Уей се фокусира и прибра всичко. След десет минути се приземиха безопасно на най-голямото летище. Уей Уей отказа поканата на един мъж от същия самолет, който имаше кола, взе багажа си и побърза да се качи на автобуса, който водеше до университетския кампус.

Не беше казала на Да Шен, че ще се връща. Искаше да го изненада, но се надяваше да не го шокира вместо това. Да го шокира не би било хубаво > o /span>

Фантазирайки си за възможните реакции на Сяо Най, тя се замечта отново докато беше в автобуса.

Автобусът стигна последна спирка след повече от час. Тогава тя се прехвърли на градски транспорт. Когато стигна сградата на Джъ И Технолоджи беше почти един на обед.

Може би понеже беше през уикенда в сградата нямаше много хора. Но беше вбесяващо, че явно дори асансьорът си беше дал почивен ден. Уей Уей видя надпис пред него „не работи” и безпомощно задърпа багажа си по стълбите.

За щастие, компанията на Да Шен беше само на шестия етаж. Малко изкачване беше полезно за здравето ѝ.

Да изкачваш стълби през лятото с тежък куфар не беше весело занимание, но странно Уей Уей не се чувстваше изобщо подразнена.

Заради тежкия куфар, тя се забави повече от десет минути по стълбите. Когато прекрачи прага на Джъ И Технолоджи обаче, чу звук „дзън” и вратата на асансьора се отвори. Излязоха двама мъже и една жена … …

Асансьорът … …

Работил е?

Уей Уей избърса потта си и потисна импулса да отиде и изрита асансьора няколко пъти.

В този момент се отвори стъклената врата на Джъ И Технолоджи и излезе висок мъж. Носеше жълта риза и лицето му имаше остри черти. Беше Ю Гун.

Вниманието на хората винаги се привличаше първо от атрактивни хора, затова когато Ю Гун излезе забеляза от пръв поглед не тримата човека пред него, а Бей Уей Уей, която беше отстрани. 

Ю Гун се чудеше дали вижда грешно и се втренчи в Уей Уей.

Тя беше по-шокирана от него и надигна ръката си малко нелепо вместо поздрав.

Ю Гун отвори уста, но не каза нищо. После се сети за работата си и отмести поглед от Уей Уей. Отиде да се здрависа с жената, която беше излязла от асансьора.

-- Г-це Фан, добре дошла. Извинете, че ви накарахме да дойдете в тази жега. Аз съм Сяо Ю.  

Жената, която беше нарекъл Фан, беше на около двадесет и седем или осем. Носеше къса рокля на райета и колан с металически цвят на кръста. Цялата излъчваше уникално модерна аура. Тя се усмихна и се здрависа с Ю Гун,

-- Приятно ми е.

-- Мениджър Сяо щеше да дойде да ви посрещне, но в момента води важен телефонен разговор… …

-- Ние сме тези, които не идваме в подходящо време. – госпожица Фан се засмя. -- Но просто саундтракът излезе днес и исках да го чуете. Вашият мениджър Сяо е експерт в тази област, затова искахме да чуем мнението му.

Уей Уей ги слушаше настрана и ѝ идеше да заплаче.

Какво ставаше тук! Нали Да Шен ѝ беше казал, че днес ще е сам в офиса? Затова тя се беше осмелила да дойде, но сега? Не само, че Ю Гун беше тук, но и тези хора бяха дошли, за да се видят с Да Шен… …

Може би трябваше да се измъкне и да се обади на Да Шен вечерта.

Но преди още да беше тръгнала … …

-- Това да не е някой от екипа ви? – Погледът на г-ца Фан се приземи върху Уей Уей.

Ю Гун погали брадичката си и каза,

-- Хаха, това е член на семейството на един от нашите хора.

Няколко чифта очи се впериха в Уей Уей.

Държейки багажа си пред погледите на всички, Уей Уей внезапно се почувства сякаш е хваната на местопрестъпление.

-- Елате, елате, всички влезте вътре. – Ю Гун отвори стъклената врата и помаха на г-ца Фан и другите, а после и на Уей Уей.

Тя се поколеба, но влезе заедно с багажа си.

Джъ И изглеждаше по същия начин, както когато Уей Уей беше дошла последния път. Нямаше никой вътре. Да Шен беше казал, че работниците са работели извънредно в продължение на две седмици оставайки да спят в компанията, затова щом бяха приключили с тази част от работата, той им беше дал ваканция.

Но защо Ю Гун не беше в почивка… …

Ю Гун посрещна гостите, но не забрави да намери време и за клюки. Изостана с няколко стъпки и каза тихо,

-- Трета снахо, да не мислеше да се измъкнеш скришом?

-- Да се измъкна скришом? – Уей Уей се подразни. -- Очевидно е, че се измъквам публично.

Ю Гун се засмя и каза мистериозно,

-- Много добро време за публично измъкване си улучила. Така ни изненада.”

Уей Уей не го разбра и го погледна подозрително. Ю Гун щеше да продължи да говори, но Уей Уей изведнъж се разсея.

От другата страна на офиса се зададе красива висока фигура.

Той преминаваше грациозно край бюрата и се озова пред тях за миг.

Г-ца Фан се приближи и му подаде ръка,

-- Мениджър Сяо.

Сяо Най я погледна и хвана ръката ѝ. Каза учтиво,

-- Мениджър Фан, извинете, че Ви накарах да чакате.

-- Няма нищо. Ние сме тези, които Ви прекъсваме.

Сяо Най се усмихна леко и прибави още две учтиви изречения, поглеждайки към Ю Гун. Ю Гун разбра посланието и незабавно покани г-ца Фан и останалите вътре.

-- Елате, от тук, г-це Фан. Приготвили сме добро озвучение в конферентната зала. Нека го изпробваме.

Ю Гун ги поведе към конферентната зала. Сяо Най взе куфара от ръцете на Уей Уей и каза спокойно,

-- Ела с мен.

Изобщо  … …

Изобщо не изглеждаше изненадан.

След скришното измъкване, което се беше превърнало в публично, Уей Уей леко се беше смутила. А сега, когато видя напълно спокойното изражение на Сяо Най, направо щеше да се депресира. 

Сърцето ѝ се успокои. С тези си чувства, Уей Уей все пак си даде сметка, че походката на Сяо Най в този момент беше доста по-бърза от обичайното.

Може би искаше набързо да я посрещне, за да може да обърне внимание на гостите си?

Това беше правилно, но все пак… … можеше поне да ѝ каже няколко думи

t_t

Уей Уей го следваше обезкуражено. Сяо Най отвори вратата на офиса си и се обърна малко настрани, за да може тя да мине първа.

Уей Уей влезе увехнало.

„Бам.”

Отзад се чу тръшване на вратата.

Уей Уей инстинктивно се обърна, но усети някой да я хваща за кръста. Изгаряща длан като парче метал я доближи и тя усети топъл дъх зад себе си. После тялото ѝ се извъртя и тя в крайна сметка беше притисната до вратата.

Багажът падна шумно до краката ѝ.

Сяо Най сведе глава, краката му се приближиха до нейните и той притисна устни към нейните. Уей Уей сякаш изгуби ориентация. В началото устните му просто притискаха и бяха впити упорито нейните. Но явно това не му беше достатъчно и той си проправи път навътре. Понеже Уей Уей не очакваше това, устните ѝ се отвориха спонтанно, без изобщо да се възпротивят. Горещият му език безсрамно я атакува и многократно се опитваше да изследва и завладее всеки инч от устата ѝ. Междувременно, телата им бяха притиснати още по-интимно. Той сякаш имаше чувството, че това не е достатъчно и се опитваше да се приближи още повече. Студената врата на офиса блокираше пътя ѝ отзад, а всяка част от тялото ѝ, която докосваше неговото, сякаш изгаряше. Уей Уей беше на място, където огън и лед се сблъскваха, а тя нямаше път за бягство.

Уей Уей не можеше да диша и инстинктивно искаше да го избута, но не успя. Напротив, той се впи в нея още повече. Тя имаше чувство, че ще припадне, че кръстът ѝ ще се счупи скоро. Диханието му сякаш проникваше в цялото ѝ тяло през устата ѝ и отнемаше силите ѝ.

След неопределено дълго време, тя сякаш чу потропване по вратата, а после глас,

-- Мениджър Сяо, може би би било добре да не караш гостите да чакат прекалено дълго в конферентната зала.

… …

Този нахален глас дали беше на Ю Гун?

Изведнъж я озари прозрение. С мисълта, че има някой точно зад тази тънка врата, където беше приклещена, Уей Уей изведнъж почувства срам и тревожност. Искаше ѝ се да избяга и да се скрие. Но човекът над нея май искаше да я накаже понеже се разсейва и я нападна отново.

Човекът отвън изглежда си беше тръгнал.

Тъкмо когато тя усети, че не може да издържи повече, нападението изведнъж спря. Но езикът му остана, галейки местата, които току-що е завладял, сякаш за да я утеши.

След доста време, той я пусна.

Уей Уей най-сетне си пое дъх, но нямаше достатъчно енергия да мисли. Дланта му се отпусна и не я държеше толкова силно. Краката ѝ бяха омекнали и тя за малко щеше да падне; в старанието ѝ да избегне това, тя се хвана за неговия елегантен кръст.

Ах!

Когато осъзна какво е направила, тя не искаше да си го признае и инстинктивно се опита да даде някакво друго обяснение,

-- Самолетът, храната в самолета беше ужасна… …

Уей Уей не доизказа изречението и замълча. Добре, че се осъзна и спря с това обяснение. Ако беше добавила, че не е яла и затова няма енергия, дори Да Шен да не ѝ се присмее, на нея щеше да ѝ се иска да се обеси.

Тя беше изморена и гласът ѝ беше тих. Сяо Най сякаш не беше чул първата част от изречението, а тя все още усещаше топлия му дъх по врата и раменете си.

След няколко минути, той най-сетне се оттегли. Очите му блестяха. Той хвана ръката ѝ и я целуна,

-- Чакай ме тук.

1 Стоенето в дома на родителите е можело да се тълкува двояко. От една страна се е очаквало дъщерите да се връщат в дома на родителите, за да покажат така уважението си към тях. От друга страна, ако останат прекалено дълго, това е можело да се тълкува като вид „нелоялност”, тъй като семейството на съпруга ѝ трябва да е на първо място, или като знак за проблеми в брака и желание за раздяла.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elindress
Категория: Изкуство
Прочетен: 36413
Постинги: 52
Коментари: 5
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031