-- Да не пусна климатика?

Добре, и тя не беше особено оригинална… …

Уей Уей не искаше вече да си говори с него,

-- Взимам тигъра да го разкарвам онлайн, ти си прави твоите си неща.

-- Мхм.

Прекарваха тези дни така. Със слушалки, който иска можеше да каже нещо, ако ли не, всеки си вършеше своите задачи. През много от времето докато той програмираше, Уей Уей извеждаше домашния си любимец  да вдига нива, гледаше филми, а понякога четеше и книгите по програмиране, които беше взела.

Понякога не си казваха нищо по половин час, но не изглеждаше неловко.

Ър Си презираше техния начин на комуникация. Казваше, че няма смисъл от всичко това, ако отново стоят онлайн в играта. Трябваше да отидат някъде на ваканция заедно или нещо такова.

Уей Уей не беше съгласна. Нямаше нищо лошо в играта. Имаше планини, имаше реки, имаше и Да Шен. Очевидно беше колко е романтично.

Освен това спестяваше от телефонни сметки 

Слушайки нежните, ритмични пръсти на Да Шен по клавиатурата, Уей Уей бродеше безцелно с тигъра.

Като говорим за Да Шен, всъщност той работеше здраво. Често пишеше кодове или правеше планове късно посред нощ. Ако искаха да следват тенденциите на пазара, щеше да им е по-лесно и нямаше да има нужда от експерт като Сяо Най, който да работи по това. Щяха просто да си разпределят задълженията. Но те искаха да създадат нещо иновативно, така че той трябваше да отдели много време и усилия за дизайна на нов енджин и основен код.

Може би тъй наречените гении всъщност винаги трябваше да работят повече от нормалните хора.

След известно време в играта, Уей Уей беше повикана да яде от гладния татко Бей, който беше приготвил хапване. Уей Уей се нахрани обилно под зоркия поглед на мама Бей и се върна в стаята си. Тя се похвали на Да Шен с таланта на баща в готвенето ѝ и попита Сяо Най какво е вечерял.

Да Шен отвърна,

-- Забравих да ям, но сега съм много гладен.

Уей Уей щеше да му каже – да отиде да хапне, но се сети, че родителите му бяха отишли на някакви археологически разкопки. В момента той беше сам вкъщи.

Уей Уей се замисли и отвори тихо вратата на стаята си. Нямаше никой в хола, така че тя се измъкна и се обади по телефона. След малко се промъкна обратно в стаята и запита Сяо Най,

-- Имаш ли дребни?

Звукът по клавиатурата не се промени. Явно някой имаше способност да прави по няколко неща едновременно.

-- Хм?

-- Нищо.

След половин час, Сяо Най каза,

-- Някой чука, ще видя кой е.

Уей Уей се усмихна широко.

След около десет минути се чу звук от другата страна на слушалките,

-- Поръчала си храна за вкъщи?

-- Да, имат много хубаво телешко със спагети, -- Уей Уей беше много доволна от себе си. За щастие, случайно беше разбрала адреса му последния път като се видяха, иначе не би могла да поръча.

-- Защо се забави толкова?

-- Нямах дребни, трябваше да помоля съседите.

Уей Уей се изпоти.

Сяо Най се засмя,

-- Знаеш ли кой ми е съсед?

O… … Не можеше да е ректорът на университета, нали?

-- Нашия декан.

… …

… …

Безцелният им чат продължи до единадесет, когато Уей Уей побърза да си легне, понеже майка ѝ, която си беше изгледала сериала, я караше. Но тя не можа да заспи в леглото. Стана отново.

В тази спокойна нощ, Уей Уей седна край прозореца, под звездите, тананикаше си нещо и гледаше луната.

Това беше напълно обикновен летен ден, но тя се чувстваше доволна и щастлива дори от дребните неща, които се случваха.

В края на месеца татко Да Шен и мама Уей Уей най-сетне посрещнаха раждането на малко тигърче. Но тигърчето не беше много здраво и уменията му бяха странно слаби. Да, два безсмъртни тигъра не беше задължително да имат поколение от ниво безсмъртни, но беше необичайно децата им да са толкова слаби. Сигурно на това казваха „много хубаво не е на хубаво”.

Много хора зарязваха слабите си домашни любимци, когато разберат, че са такива. Но Уей Уей не можеше да постъпи така и намери билки, за да го лекува. Накрая успя да подобри уменията му малко.

След няколко дни, Уей Уей свърши месеца, в който трябваше да преподава. Беше хванала малко тен от ежедневното пътуване напред-назад, получи възнаграждение от две хиляди юана и незабавно отиде да си купи телефон.

Уей Уей пазаруваше бързо.

Нямаше какво да мисли относно марката, щеше да си вземе като на Да Шен.

Нямаше какво да мисли относно модела, щеше да си вземе като неговия.

Цветът, този на Да Шен беше сребрист, а тя си взе розов.

Е, не че тя искаше да имат еднакви работи! Просто… … имаше огромно доверие на избора на Да Шен. ^_^

По пътя за вкъщи, Уей Уей мислеше какъв СМС да прати на Да Шен. Това щеше да е първото съобщение от новия телефон, трябваше  да бъде смислено.

Хрумна ѝ нещо на връщане към вкъщи. Тя изпрати следното съобщение:

По случай 20тата годишнина на Хонг Конг Гуи Корпорейшън, компанията реши да направи лотария на свободен принцип. Вашият номер беше избран за третата награда, лаптоп. Моля платете таксите за доставка и данъците и ще ви изпратим наградата.

Ър Си винаги четеше на глас подобни измамни съобщения, които получаваше. Уей Уей беше чула много от тях и затова го написа с лекота. За да изглежда по-автентично, Уей Уей извади банковата си карта и изпрати и номера на банковата си сметка.

Като спря да пише, два пъти го прочете, за да му се порадва и после го изпрати.

Хехе, Да Шен определено щеше да го вземе за спам и да го изтрие. А вечерта, тя щеше да му каже, че тя го е изпратила и той щеше да е напълно учуден.

Никой не би отговорил на подобно съобщение. Уей Уей отиде да вечеря щом го изпрати. Докато похапваше, мислеше как ще обвини Да Шен – „Аз ти пратих съобщение, а ти ме игнорира!”

Докато си го мислеше, почна сама да се смее.

Телефонът ѝ изненадващо изписка докато тя беше още на масата. Не беше давала номера си на никой все още, така че беше странно, че получава съобщение. Уей Уей погледна с любопитство.

Номер: 777795559

Какво беше това?

Отвори.

Здравейте, г-це Бей Уей Уей! Сяо Най прехвърли в сметка с краен номер ХХХХ 1000 юана чрез онлайн трансфер от Х Банк. Допълнително съобщение: Няма. 

Уей Уей остана шокирана.

Игнорирайки недоумението на родителите си, тя се скри в стаята си заедно с телефона, за да се обади. Бързо ѝ отговориха. Първото ѝ изречение беше,

-- Защо ще изпращаш пари, това е измама.

Толкова я беше срам, че ѝ идеше да умре.

От другата страна, Сяо Най се засмя шумно и каза бавно,

-- Знаех си, че се опитваш да ме метнеш.

Сърцето ѝ подскочи, когато той каза това. Тя остана без думи. След дълго време, запита,

-- Как разбра, че съм аз?

-- Проверих местоположението на телефона. Голямо съвпадение – намира се в същия град като теб.

Ух… …

-- Проверяваш местоположението за всяко измамно съобщение, което получиш?

Да Шен, какви са тези хобита?

-- Не, но банковото сметка, която беше дадена, ми се стори позната и затова проверих. Уей Уей, уменията ти не са на ниво, дори не знаеш как да напишеш една банкова сметка. -- Сяо Най започна да я критикува.

Уей Уей се засрами. Значи ето къде беше допуснала грешка. Но беше използвала банковата си карта само веднъж пред него, за да тегли пари. Нима той беше запомнил номера?

Тя напълно се провали!

-- Знаел си, че съм аз и все пак си направил трансфер … …

-- Купи си самолетен билет.

Уей Уей замръзна.

В Пекин, от другата страна на телефона, Сяо Най се облегна назад в стола си, в офиса, докато говореше. Гледаше в едно нещо – цъфналия кактус. Погледът му беше топъл докато разглеждаше нежните жълти цветчета.

-- Уей Уей, цветята са разцъфнали, наслади се на пътуването.¹

¹ 陌上花开，可缓缓归矣: „Цветята край пътя вече са разцъфнали, наслади се на гледката и се връщай бавно докато аз те чакам.” Това е историческо писмо, което цар Усу, първият цар на кралство Уюе изпратил на жена си. Преди да дойде на власт, вече се бил оженил за съпругата си, която била обикновено момиче от малко село, занимаващо се с фермерство. Макар тя да го придружавала във войните, липсвал ѝ дома и затова всяка година се връщала при родителите си през лятото. Когато не била с него, Усу ѝ изпращал писма всяка година. Понеже пътят до дома ѝ минавал през опасна планина, той се притеснявал, че пътуването не е безопасно и специално построил път през планината с перила. Една година излязъл от палата и видял, че цветята покрай езерото са цъфнали. Сетил се за нея и изпратил писмо, което съдържало единствено това изречение, според учените изразяващо дълбока и тиха любов.