Глава 37 Цветята край пътя са разцъфнали

Жегата в Пекин продължаваше ден след ден. Дори вечер не ставаше и с градус по-хладно.

Имаха среща до шест часа. След нея, Ю Гун последва Сяо Най до офиса му, защото искаше да се самопокани на вечеря. Той седна на дивана и попита безгрижно,

-- И какво, ти и красавицата на университета сте решили да живеете в отделни градове?

Сяо Най седна на бюрото и започна да пише нещо на клавиатурата,

-- Връзката ни не е напреднала чак толкова много, че да обсъждаме това. Какво искаш да направя?

Чуйте, чуйте!

Какъв тон! Какви думи!

Да, най-накрая е редно и ти да страдаш малко.

Ю Гун злорадстваше, направо ликуваше, но внимаваше добре да прикрие това. Човекът пред него беше много умен, а той все още му дължеше стотици юана.

-- О, това е толкова трагично, -- Ю Гун извади състрадателна физиономия на лице и тъкмо щеше да каже „и двамата сме самотни, защо не вечеряме заедно?”, когато Сяо Най затвори компютъра и изглежда възнамеряваше да тръгва. Ю Гун пребледня.

-- Тръгваш толкова рано днес?

-- Мхм.

-- Какво ще правиш?

-- Ще се оженя и ще имам деца.

В същото време в град У имаше буря. В луксозна къща, в кабинета за учене, Уей Уей обясняваше на малко момче задача от средното училище.

-- Първо свържи ъглите с линия, после си направи ос ето тук, така може да стигнем до следните заключения… …и като използваме правилната формула… … се решава ето така… … разбра ли?

На малкото момче му идеше да заплаче, той поклати глава и погледна Уей Уей с объркан поглед. 

-- Не се тревожи. Отново ще обясня.

Миналата седмица, когато Уей Уей се беше прибрала у дома, още преди да е прекарала достатъчно време в почивка с родителите си, баща ѝ я прати тук да дава уроци на сина на мениджъра му. Също така отхвърли молбата ѝ за нов телефон с думите,

-- Когато му дойде времето може да ползваш парите от преподаването, за да си купиш телефон.

Само щом се сетеше за това, на Уей Уей ѝ идеше да заплаче. Ако ѝ беше казал предварително, нямаше да похарчи парите от стипендията си по-рано. За щастие, това дете беше много послушно и лесно му преподаваше.

Като обясни още веднъж нещата по различен начин, момчето разбра. Тя му даде още две задачи. Дъждът вън спря и Уей Уей забързано се сбогува и си тръгна.

След бурята, слънцето се опитваше да се подаде, но сякаш не му достигаха сили. Въздухът носеше свежия и студен мирис на дъжд. Уей Уей караше колелото си срещу хладния вятър. Носеше зелена сламена шапка и бързо прекоси извитите улици, за да се прибере.

Днес имаше да прави важни неща.

Докато се прибере, навечеря и измие, стана седем. Уей Уей поздрави родителите си, шмугна се в стаята си и си сложи слушалки. Отвори компютъра и се логна в играта. Да Шен вече беше там.

Уей Уей нагласи микрофона си,

-- От кога си тук? Днес валеше много и затова не можах да се прибера навреме.

Уей Уей използваше гласовия чат.

В общежитията се въздържаше от това, защото не искаше да пречи на съквартирантките си, затова само пишеше. Но вкъщи правеше каквото ѝ е удобно. Спалнята на родителите ѝ беше чак от другата страна на хола и нямаше как да чуят нещо при затворени врати. 

Сяо Най отвърна,

-- Току-що дойдох.

-- О, ще се женим ли? – Уей Уей, разбира се, не говореше за тях, а за домашните им любимци – тигри.

Единственото нещо, което беше правила в последните няколко дни, освен преподаване, беше да вдига нивото на домашния си любимец. Макар любимците да можеха да се женят още на 30-то ниво, уменията на животните по време на брачната нощ указваха влияние на качеството на бъдещото поколение. Затова Уей Уей искаше любимецът ѝ да е последно ниво преди да се ожени.

Бракът между любимци не беше сложен. Завеждаш ги при Бога на зверовете да получат благословия. Но сватбената нощ беше проблемна.

Първо, трябваше им отделна стая.

И те имаха самоуважение. Нямаше как да правят това-онова ей така под открито небе. Играчите трябваше да добавят специална стая в дома си за тях. Последните дни Уей Уей и Сяо Най си разпределиха задълженията. Уей Уей вдигаше нивото на тигъра си, а Сяо Най купуваше материали за конструкцията на стаята.

Освен това, трябваше да е през нощта, след осем.

Пак същата история. Домашните любимци имали самоуважение. Не можело да правят това-онова на дневна светлина. Всичко ставало тайно през нощта.

След като тези условия бяха изпълнени, можеше да има брачна нощ.

Уей Уей и Сяо Най ожениха любимците си, изчакаха до осем и ги пратиха в брачната стая.

Според играчите по форумите, сцената по време на брачната нощ на любимците била много вулгарна. Стаята се тресяла и излизали розови сърца от покрива.

Но Уей Уей нямаше късмета да я види, защото щом любимците влязоха в стаята, системата беше така добра да напомни––

„Съжаляваме, любимецът ви не е прекарал 150 часа онлайн. Още се счита за твърде малък за това.”

… …

Можеше ли тази игра да стане по-садистична? Бяха изпълнили изискванията за ниво, за да се оженят, но не можело да прекарат брачна нощ? Системата още веднъж надмина рекорда си по тъпота.

Уей Уей зяпаше с отворена уста и облещен поглед дълго време. Попита Сяо Най,

-- В Дзянху 2 няма да има толкова садистични неща, нали?

-- Не. -- той отвърна решително. След малко допълни, -- Не само толкова … …

Уей Уей нямаше какво да каже.

Все още нямаше какво да каже.

Дочуха се стъпки откъм вратата.Уей Уей каза,

-- Майка ми идва, -- и бързо извади слушалките, правейки се, че търси нещо онлайн.

Майка ѝ почука само формално преди да отвори и да влезе. Вдигна ръка към лицето на Уей Уей, за да го намаже с нещо и промърмори,

-- Защо трябва момиче да учи компютри? Чувала съм, че ако гледаш много монитора, лицето ти също ще стане квадратно. А радиацията не е добра за кожата, преди да влизаш онлайн трябва да си слагаш защитен лосион… …

Уей Уей беше свикнала с това и остави майка ѝ да я маже и щипе както пожелае.

Тя оспори твърдението,

-- Тогава мамо, не трябва да ми даваш да мия чинии. Препаратите също не са полезни за кожата на ръцете.

Майка ѝ отвърна,

-- Тогава ще миеш зеленчуците.

Семейство Бей ясно си беше разпределило домакинските задължения. Мама Бей миеше зеленчуците, татко Бей беше готвачът, а Уей Уей миеше чиниите. Уей Уей не обичаше да мие чинии, но да мие зеленчуци… …

Предпочиташе чиниите.

Но майка ѝ отхвърли тази молба на дъщеря си. След като ѝ сложи достатъчно лосион, усмихна се самодоволно и си тръгна. В мига щом затвори вратата, Уей Уей извика,

-- Мамо, трябва да гледаш по-малко телевизия, и телевизорът е квадратен.

Уей Уей постави слушалките си отново. Да Шен беше тих. Уей Уей попита,

-- Какво правиш?

-- Чета за съдомиялните.

-- … …

Сяо Най допълни,

-- И аз не обичам да мия чинии.

-- … … Подслушвал си ни.

-- Нямам против и да се включа в разговора открито.

Уей Уей се прокашля,

-- … …Семената на революцията, ако бъдат разкрити прекалено рано, ще бъдат унищожени.

Уей Уей не беше споменала на родителите си за Сяо Най още. Дори ако остави настрана това, че баща ѝ беше против връзките в университета, със способността на майка ѝ да иска да знае всичко и да се хвали при всеки разговор, ако Уей Уей кажеше нещо, най-много за три дни всичките ѝ роднини щяха разберат, че има приятел.

Сяо Най я поправи,

-- Уей Уей, семената се нуждаят от светлина, за да израстват. Иначе никога няма да пораснат.

… … колко студено. Да Шен с право бе заслужил името си Да Шен. Дори обикновените му шеги бяха божествено ниво. Разхлаждаха хората в горещите летни дни.

-- Да не пусна климатика?