Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2017 23:22 - Една усмивка е много чаровна - глава 35: Да компенсира зестрата
Автор: elindress Категория: Изкуство   
Прочетен: 261 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава 35 Да компенсира зестрата

     Много популярната тема във форума в крайна сметка заглъхна, но не и преди да раздуе още две клюки.

     Първа клюка.

     Твърдеше се, че един ден, един определен студент се сблъскал с друг легендарен студент в общежитията. Той се развълнувал толкова много, че с риск за живота си попитал,

     -- Какво мислиш за инциденти като този с блога?

     Твърдеше се, че Сяо Най го изгледал и отсякъл,

     -- Изобилието е за предпочитане пред липсата.

     В първия момент тези шест думи не привличаха особено много вниманието, но след дълбок размисъл, те звучаха умно и коварно. Умно, защото отвличаха вниманието от него и Уей Уей. Що се отнася до коварността, не беше нужно да обясняваме; особено, когато са насочени към момиче, колкото повече се замислиш, толкова по злостно звучеше, да, злостно…

     Така, фокусът на темата се беше преобърнал и сега всички се опитваха да разберат какво им „липсва” на LoveChanel и C.

     Един човек дори беше анализирал характерите им на база реакциите им към случилото се. Според неговата присъда — причината LoveChanel да атакува Бей Уей Уей беше именно защото на нея нещо ѝ липсва.

     Може би до известна степен беше разгадал истината.

      Ър Си пък се сети за друго, когато чу слуха. Тя попита,

     -- Уей Уей, твоят Да Шен откъде знае, че ти имаш „изобилие”, а не липса? Прегръщал ли те е?

     Уей Уей не отвърна.

     Ър Си също до известна степен беше разгадала истината…

     Втора клюка.  

     Един ден Сяо Най и Цао Гуан уж се срещнали на игрището.

     Цао Гуан уж първи го провокирал,

     -- Казват, че тези, които изгубят на любовното поле печелят на игрището. Искаш ли да се пробваме?

      Сяо Най уж запазил безизразното си изражение, но отговорил остро,

     -- Нямам против да те направя още малко по-разочарован.

     Казват, че след n на брой рунда, Цао Гуан за нещастие наистина останал малко по-разочарован.

     Уей Уей винаги беше била скептична към автентичността на подобни клюки.  Да Шен никога не спомена за темата пред нея, пък и тя не можеше да поеме инициатива да попита за това.

     Чак един ден, след много време, когато двамата видяха Цао Гуан в далечината, Сяо Най внезапно се засмя и каза на Уей Уей,

     -- Откакто си била малка чак до сега?

     Уей Уей го зяпна за миг, а после бързо отговори със сериозен тон,

     -- Не. Той само ми даде една листовка веднъж.

     (╯▽╰)

      Последните дни от втората година в университета за Уей Уей преминаха в такава уж спокойна, но напрегната атмосфера. След финалния изпит, тя излезе и видя Сяо Най да я чака.

     Изглежда вече беше чакал от доста време, защото беше седнал със сведена глава на една сенчеста пейка и четеше книга.

     Уей Уей изтича при него и малко се поизпоти,

     -- Кога дойде?

     Сяо Най затвори книгата и надигна глава,

     -- Току-що.

     Уей Уей не знаеше дали да му вярва наистина, но не го разпита повече.

     -- След изпита имахме среща на випуска, за да обсъдим летните стажове. Изпратих ти съобщение от телефона на Сяо Лин.

     Сяо Най се усмихна, но не отговори.

     Като заговори за това, настроението на Уей Уей се развали.

     Лятната ваканция идваше.

     Би трябвало това да е голям повод за радост, но вместо това, идването на ваканцията я натъжаваше. Тя разлюля чантата в ръцете си,

     -- Да отидем в библиотеката.

     Тя върна учебниците, които беше ползвала за изпитите и взе някои книги по програмиране, за да учи през лятото. Тъй като беше със Сяо Най, подборът почти не ѝ отне време.

     -- Тези не са хубави, -- той взе две книги и ги върна обратно на лавицата. – Ще ти донеса някои от вкъщи утре.

     -- О, -- Уей Уей кимна, -- нека да е нещо по-ниско ниво, не прекалено трудно.

     Повечето от предметите във втори курс бяха базисни неща. Истински професионалната работа започваше чак в трети. По-добре беше Да Шен да не ѝ предлага книги за неговото ниво.

     -- Не се тревожи. Мога да ти помагам от разстояние. – каза Сяо Най без да се замисли докато преглеждаше лавиците с книги.

     Уей Уей се надигна на пръсти, за да върне една книга, и установи, че мрачното ѝ настроение изведнъж много се подобри.

     Ох~~~

     Тези промени в настроението ѝ бяха наистина дразнещи.

     На излизане от библиотеката, телефонът на Сяо Най звънна. Той го вдигна. От другата страна му казаха нещо и той отвърна,

     -- Разбирам. Ще дойдем веднага.

     Той погледна Уей Уей,

     -- Чакат ни в ресторанта.

     Чак сега Уей Уей се сети, че днес щяха да вечерят със съквартирантите на Да Шен.

     Бяха харесали ресторант „Райски аромат”.

     Хоу Дзъ Дзиу го беше харесал. След като Сяо Най очевидно щеше да им позволи да се възползват от него този път, те мислеха добре да се нагостят. Но при мъжете, всъщност каква е точно храната не беше от такова значение, стига да има достатъчно бира.

     Съквартирантите бяха общо шест човека. Най-големия брат, третия, четвъртия и така чак до седмия брат. Тъй като титлата „втори брат” (lao er) можеше да наведе някои хора на асоциации с определена част от тялото (наричана малък брат), никой не искаше да използва това обръщение. Най-големият и седмият брат не играеха онлайн игри, така че Уей Уей не ги познаваше. Но изглеждаха добродушни, така че тя бързо свикна с всички.

     Освен Хоу Дзъ Дзиу, който щеше да учи магистратура, останалите бяха започнали вече работа. Но защо все още живееха в общежитията? Искаха да се възползват от университета до последно. Работата им беше близо до кампуса и нямаше причина да се отказват от това удобно място.

     Уей Уей за първи път присъстваше на подобно събиране. Тя седеше до Сяо Най и се чувстваше малко неловко. Но понеже Ю Гун и останалите бяха там, това чувство на неловкост скоро изчезна.  

     След малко алкохол, момчетата започнаха да говорят и издават всякакви тайни.

     Най-големият каза,

     -- Младша, всъщност това е първата връзка на Третия брат. За първи път го виждаме да държи ръката на момиче. Трябва да си добра с него. За нас, в „Компютърни технологии”, не е лесно да си намерим съпруга.

     Уей Уей кимна уважително, но си помисли. Третият ви брат изобщо не се държи сякаш хваща ръката на момиче за първи път.

       Стилът на клюкарстване на Мо Джа Та беше много специфичен.

     -- Трета снахо, миналият път не те излъгах. Беше истина. Едно момиче наистина имаше любовни намерения към Третия брат. Каза, че иска да свирят заедно по случай завършването, но всички знаем какво си е мислела всъщност.

     -- Беше тази Мън, Мън…

      -- И отново се обади на Третия брат вчера!

     Мо Джа Та явно беше пил доста, защото думите му бяха нечленоразделни и объркани, но тя все пак го разбра. Тя отвори широко очи в очакване на следващото му изречение…  

     Но…

     Той сведе глава и падна.

     Седмият брат изкоментира,

     -- Не е зле. Този път изпи цяла бутилка преди да припадне.

     Уей Уей се разочарова! Не можеше човек така да започва клюки и да ги оставя недовършени!

     Тя се обърна към замесения човек, Сяо Най. Той също беше пийнал, но изражението му беше нормално, а очите му трезви. Като срещна изпитателния поглед на Уей Уей, обясни спокойно,

     -- Каза, че имало нещо, което искала да ми обясни.

      Дали можеше да е свързано с LoveChanel? Но защо щеше да го обяснява на Да Шен

     -- И после?

     -- Нищо.

     Свидетел номер едно, Хоу Дзъ Дзиу, се приближи и каза,

     -- Трета снахо, Третият брат е прекалено страшен.

     Свидетел номер две, Ю Гун, кимна,

      -- Зъл, прекалено зъл, с една фраза разгроми опонента.

     Най-големият брат се оплака тъжно,

     -- Как може да се държиш така с момиче? Не е лесно за нас, хората в „Компютърни технологии”, да получаваме обаждания от студентки.

     Седмият брат не беше учуден,

     -- Третият брат винаги си е такъв.

     Мо Джа Та изхърка в съгласие.

     ……

     Уей Уей щеше да изпищи вътрешно. Говореха надълго и нашироко, толкова време. Но какво в крайна сметка беше казал Да Шен?!

     Ю Гун каза,

     -- Трета снахо, познай. Какво ѝ каза Третият брат? 

     Уей Уей помисли дълбоко за дълго време какъв беше стилът на поведение на Да Шен и отвърна без особена увереност,

     -- Ами, попитал я е… „Кой се обажда?” 

     ……

     ……

     Всички останаха безмълвни.

     Хоу Дзъ Дзиу, който седеше до нея, се отдалечи на почтително разстояние.

     Хъркането на Мо Джа Та притихна.

     Държейки чаша вино, Сяо Най се подсмихна.

     Уей Уей се загледа в техните изражения, които казваха „ти си толкова жестока”, но не изпита вина. Не беше ли това нормален отговор? Кой човек, като получи обаждане от непознат, не пита „кой си ти”?!

     -- Като обсъждаме темата, излиза, че тази С. е красавицата на университета, Мън?

     -- Най-вероятно е тя.

     Седмият брат каза,

     -- Трети братко, да хакнем компютъра на тази Love-нещо-си. Краят на семестъра е, навярно има някакви писмени работи на компютъра. Ако го хакнем, хаха…

     Уей Уей остана без думи. Спомни си как Ю Гун и останалите се канеха да хакнат нечий друг компютър и да продадат жена му. Личеше си, че са съквартиранти.

     Сяо Най го погледна с неодобрение,

     -- Човек трябва да има чувство за достойнство. 

     Седмият брат се ядоса,

     -- Какво искаш да ми кажеш с това!

     Хоу Дзъ Дзиу бързо разясни,

     -- Че нямаш стандарти.

     Седмият брат се помрачи,

     -- Значи просто ще оставите това с блога да отшуми ей така?

     Ю Гун се подсмихна,

     -- Да не познаваш Третия брат от два дни. Как така все още не разбираш характера му?

     Седмият брат запита,

     -- Какво за характера му?

      -- Ами той често е… нечовешки, -- отвърна Ю Гун.

     Сяо Най въздъхна и сведе глава, за да обясни на Уей Уей,

     -- Пиха прекалено много.

     Уей Уей кимна грациозно, и тя мислеше същото…

     Да яде с тази група хора беше много забавно. Но да сдържа смеха си беше много изморително. Сякаш наблюдавайки как Да Шен комуникира с тях, Уей Уей го опозна още по-добре. Нищо чудно, че беше толкова популярен сред момчетата; не беше без причина.

     Те спряха да обсъждат темата за инцидента с блога. Като свършиха с бирите, започнаха храната и установиха, че няма достатъчно ястия. Хоу Дзъ Дзиу обвини най-големия брат, понеже той трябваше да отговаря за храната,

     -- Защо не поръча повече?

     Най-големият се почувства несправедливо набеден,

     -- За нас, студентите в „Компютърни технологии”, не е лесно да излезем с момиче. Трябва да поддържаме добър имидж.

     -- Третата снаха не е момиче. Тя е толкова смела, че в играта всички я мислят за травестит. Освен това, момичетата са вид ресурс, за който се конкурираме. Но Третата снаха вече е с Третия брат, така че вече все едно принадлежи към трети пол. Не е нужно да поддържаш имидж!

     Ю Гун повика сервитьор,

     -- Бихме искали да поръчаме. Пикантна супа с телешко, варено телешко в парещ лютив сос, пържени скариди в лютив сос, риба с люта чушка, и нарязано пиле с чили. Искам да са люти, колкото по-люти, толкова по-добре!

     -- Не поръчвай само люто, -- спря го най-големият брат, -- Третият брат няма да може да яде.

     Ю Гун промърмори,

     -- Той черпи. Кой го е грижа дали ще може да яде? Аз искам люто.

     Последните три думи бяха отправени към сервитьора.

     Уей Уей записваше наум какво поръчва Ю Гун, а после несъзнателно погледна към Сяо Най с почуда.

     Да Шен не ядял люто?

     Това беше невъзможно! Онзи ден, когато бяха седнали в ресторанта, яде варена риба в лютив сос с толкова ентусиазъм, а дори не трепна!

     -- Ти…

     Сяо Най поклати спокойно глава,

     -- Не ям.

     Уей Уей остана като изтръпнала.

     След вечерята, Хоу Дзъ Дзиу и другите хубаво разтърсиха Мо Джа Та, така че да го съживят. Всички започнаха да обсъждат какво ще правят след това. Никой от тях не харесваше караоке, затова отидоха в тих клуб да играят снукър.

     Уей Уей не беше играла преди, но Сяо Най реши да я научи и тя много бързо задобря. Стойката ѝ изглеждаше много професионална. Все още трябваше да поработи над мерника си, но определено беше хванала чалъма.

     След това, възхищението на най-големия и седмия брат към Уей Уей рязко скочи.

     -- Умението си е умение, тя определено има потенциал. – Най-големият брат потупа Сяо Най по рамото, -- Когато играем другия път, не забравяй да я доведеш.

     Сяо Най разгледа перфектната стойка на Уей Уей и установи, че е бил нехаен и не е преценил добре това. Наум веднага зачерта предложението на големия брат няколко пъти — Определено нямаше да я доведе!

     Но можеше да сложи маса за снукър вкъщи. Това не беше лоша идея.

     Играха до десет и можеха да продължат, но нямаше как. Макар Уей Уей да беше свършила изпитите, общежитията имаха вечерен час. Трябваше да се връща. Сяо Най я изпрати до входа на самото общежитие.

     Когато Уей Уей пусна ръката на Сяо Най, тя не се прибра веднага. Имаше още няколко минути преди вечерния час, а и искаше да го пита нещо.

     -- Ако не обичаш люто, защо онзи ден ядохме варена риба в пикантен сос, защо не ми каза?

     Като се замисли, тя се почувства неудобно. Всичко, което бяха поръчали онзи ден, беше люто. А рибата беше възможно най-пикантна.

     Сяо Най каза сякаш не го беше грижа,

     -- Няма чак такова значение. Аз мога да се адаптирам спрямо ситуацията.

     Уей Уей все още се притесняваше,

     -- Ако не ти харесва люто, не е нужно да променяш това. Не е нужно да се променяш, за да ми угодиш.

     Тя взе чантата си, пълна с няколко тежки книги, от ръката му. Замисли се още повече.

     -- Не е нужно да ми помагаш толкова много, -- тя каза мило. Да се реди на опашките за храна вместо нея, да ѝ помага да носи горещия термос с вода, да я чака след часовете, да ѝ купува снаксове… Уей Уей чувстваше, че всички тези неща някак не му подхождаха.

     Въпреки че на нея ѝ харесваха.

     Но тя се чувстваше неловко и не можеше да се наслаждава на такова поведение все едно ѝ се полага по право.

     В тихата лятна нощ се чуваше само шумоленето на листа и вятърът, който повяваше покрай тях.

     -- Уей Уей. – Сяо Най неочаквано я назова по име и я погледна. Изразът на лицето му никога не беше бил толкова сериозен. – За първи път излизам с момиче. Много често не знам какво точно да правя. Но поне искам да правя това, което и другите правят.

     Уей Уей го погледна смутено. Звездите блестяха, светлините бяха ярки, но в този момент, тя виждаше единствено светлината в очите му. 

     „Другите”, за които той говореше – нима визираше момчетата, които понеже жените бяха по-малко от мъжете в техния университет, ако имат късмета да си намерят приятелка, я поставяха на пиедестал и започваха да ѝ прислужват?   

     Нима целта на Да Шен беше да се превърне в 24/7 послушно гадже, специално производство на университета Цин?

    Уей Уей прехапа устни понеже не знаеше какво да каже. Изведнъж искаше да се усмихне, но не знаеше защо. Очите ѝ заблестяха и тя се опита да ги скрие като сведе глава. Каза на себе си, Хей, не бъди толкова емоционална.

     Спокойствието на лятната нощ изпълни атмосферата.

     Уей Уей надигна глава чак когато старата жена на пост в общежитието започна да я вика.

     -- Влез в играта като се прибереш, -- каза тя, -- Имам да ти дам нещо.

     Уей Уей бързо хукна по стълбите, включи компютъра и се логна в играта. Вчера беше завършила направата на специален предмет. Първоначално не бързаше да му го дава, но сега наистина искаше да му го даде. 

     Облечената в червено героиня стоеше на върха на Планините на залеза и изчака десет минути преди музикантът в бяло да се появи. Тя му даде някакъв предмет.

     -- За теб е. – Уей Уей написа с усмивка и събра смелост да допълни, -- Нали ти бях казала, че ще компенсирам за зестрата.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elindress
Категория: Изкуство
Прочетен: 36391
Постинги: 52
Коментари: 5
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031