Тя го погледна втренчено и се смути. Това изобщо не ѝ харесваше. Изглеждаше сякаш го използва като оръжие, сякаш се фука с него, и то зад гърба му, без той да си дава сметка за случващото се.
Ър Си усети промяна в изражението на Уей Уей и попита притеснено,
-- Уей Уей, не искаш да избягаш преди битката, нали!
Какво бягство, каква битка? Уей Уей дори не знеше, че е във война!
Тя я изгледа раздразнено и малко депресирано. Първоначално бяха дошли просто да похапнат, но след като те постъпиха така, невинната вечеря вече не беше невинна.
Както и да е. Можеше просто да се престори, че тези хора не съществуваха, нали? Беше просто вечеря в същия ресторант. Мислейки така, Уей Уей каза,
-- Когато влезем, просто яжте и не разговаряйте.
Не, това не беше добра идея. Френската кухня беше скъпа. Тя прибави,
-- Не яжте прекалено много!
През това време, Сяо Най се беше приближил и дочу острите думи на Уей Уей. Погледна тираничното изражение на лицето ѝ и за първи път нямаше какво да каже.
Ър Си се възползва от този шанс да се оплаче,
-- Старши Сяо, виж я твоята Уей Уей.
Сяо Най сякаш се зарадва на това. Обърна се към Ър Си, за да я запомни добре и после отбеляза към Уей Уей,
-- Никой друг не се грижи така за гостите като теб.
Сяо Лин и другите се засмяха.
Съ Съ се осмели да каже на Сяо Най,
-- Но, старши, след това, което Уей Уей каза, вече се притесняваме да си поръчаме нещо.
Сяо Най се усмихна искрено,
-- Не се тревожете. Поне за сега, портфейлът ми не принадлежи на Уей Уей.
Сяо Лин се зарадва,
-- Тогава трябва да се възползваме и да ядем сега. Щом Уей Уей започне да отговаря за него, няма да ни черпи дори кисели краставички!
Те си разговаряха весело, а само Уей Уей мълчеше и гледаше човека до себе си.
Красиво изписаните му вежди издаваха вродени гордост и спокойствие, но сякаш между него и приятелките ѝ вече не съществуваше дистанция. Уей Уей не се изненада. Той беше такъв – с малко търпение, лесно се интегрираше във всяка група от хора.
Докато бяха в колата, тя не беше обърнала внимание, но той носеше много официална бяла риза, сякаш току-що беше излязал от преговори. И навярно беше така. Беше дошъл за вечерята директно от летището. Навярно не се беше преобличал.
Незнайно защо, Уей Уей усети неприятно задушаващо чувство в гърдите си.
Не искаше да гадае какво си е мислел Да Шен докато е бързал насам. Но със сигурност той очакваше това да е невинна вееря. Нямаше и представа, че има и друг мотив.
Чувството в гърдите ѝ стана още по-тежко и задушаващо.
Те отиваха към ресторанта. Както ходеха, Уей Уей изведнъж спря и дръпна ръкава на Сяо Най.
-- Не влизай.
Щом го каза, сърцето ѝ се успокои, сякаш свеж вятър прогони чувството на тежест. Дори лошото настроение и неловкостта, която изпита щом видя LoveChanel, изчезнаха на мига.
Да, тя просто не искаше да влизат. Не искаше да яде там само за да дразни някой. Искаше просто тиха, спокойна вечеря с приятели и с него, понеже не се бяха виждали от няколко дни.
Ър Си, Сяо Лин и Съ Съ се спогледаха, но не казаха нищо. Уей Уей надигна глава към Сяо Най,
-- Хайде да отидем другаде. Тук не ми харесва.
Погледът на Сяо Най трепна.
След миг, той кимна,
-- Добре. Ще взема колата.
-- Мхм. -- На Уей Уей ѝ стана малко дискомфортно, че Да Шен толкова бързо отстъпи, а освен това тъкмо се беше върнал от работа. Тя сведе глава,
-- Извинявай за неудобството.
-- Ако не се чувстваш добре тук, ела с мен да вземем колата.
Хм? Уей Уей надигна глава изненадано и долови палава искра в погледа му.
-- … … Отивай и се връщай бързо.
Гледайки как красивата му фигура се отдалечава, Уей Уей се обърна към Ър Си и другите,
-- Момичета, не ми се сърдите, нали?
Съ Съ поклати глава,
-- Разбира се, че не. Ако ти не искаш да ядеш тук и ние няма. И ти не ни се сърдиш, че не ти казахме нищо предварително, нали? Вече така или иначе ни видяха, така че аз съм доволна, хаха.
Ър Си беше малко разочарована,
-- Уей Уей, наистина, защо трябва да им обръщаш такова голямо внимание.
-- Не, че им обръщам внимание, -- каза Уей Уей сериозно. – Ако това беше рибен ресторант и наистина искам да ям тук, дори да има десет като LoveChanel, щях да седна и да си похапна. Но това е френска кухня. Вие не я харесвате, аз не я харесвам. Защо трябва, за да дразним някой друг, да се насилваме и ядем неща, които не харесваме?
Не си струваше. Ако не беше сготвено добре, можеше дори да получат болки в стомаха. А и защо да споделят с други красотата на Да Шен!!!
Нямаше да спечелят нищо от това.
Ър Си въздъхна,
-- Добре, разбирам.
Уей Уей се успокои.
-- Ти просто искаш да ядеш риба.
-- … … Предполагам, че може и така да се обобщи… … -- отвърна Уей Уей.
Сяо Лин не беше радостна,
-- Да си тръгнем така, все едно се отказваме по средата на битката.
-- Да отидеш прекалено далеч е толкова лошо колкото и изобщо да не тръгнеш. Това е достатъчно. Нещата е по-добре да се разрешават без конфликт. И, Сяо Лин… …
Сяо Лин беше гледала втренчено Уей Уей до сега, но Уей Уей смело ѝ върна погледа и каза спокойно и самоуверено,
-- Ако врагът ти се спотайва и действа подмолно, най-добре е изобщо да не му даваш шанс да се конфронтира с теб.
По пътя Ър Си обяви, че възнамерява да изяде риба на стойнстта на френските ястия. Като сравни цените на рибите, с които беше пълно по ресторантите, и френските ястия, Уей Уей си помисли, че това е невъзможно.
Но … …
Тази вечер успяха да изядат седем килограма риба.
Седем … …
Гледайки към супер голямата празна чиния, Уей Уей не можеше да повярва. Сяо Най изглеждаше спокоен. Но Уей Уей се чувстваше неловко и каза,
-- Обикновено… … не ядем толкова, най-много четири или пет килограма.
Сяо Най кимна без да обръща особено внимание и помаха на сервитьора,
-- Меню.
Да Шен, прасета ли храниш … … помисли си Уей Уей.
След рибата, Сяо Най ги върна в кампуса. Минаха покрай голям супермаркет и Сяо Лин ги помоли да спрат,
-- Аз, Ър Си и Съ Съ трябва да купим нещо и ще се забавим, така че ще ви оставим тук. Старши, ти и Уей Уей може да тръгвате.
-- Ще ви изчакаме, -- отвърна Сяо Най.
-- Няма нужда. Ще вземем автобуса, -- Сяо Лин бързо отказа.
Разбирате ли, те също си имаха принципи. Бяха хапнали и пийнали за чужда сметка, но сега не можеше да бъдат трето колело и да пречат на влюбените да се сбогуват подобаващо.
Съквартирантките на Уей Уей слязаха от колата със самодоволни усмивки. Уей Уей несъзнателно приведе тялото си напред, като че и тя възнамерява да излезе. Не мислеше да го прави, но не знаеше защо реагира така.
В този момент, някой хвана китката ѝ и я притисна силно към меката седалка на пътническото място. Уей Уей се обърна изненадано, но единственото, което видя беше как той пожелава на Сяо Лин и останалите лека вечер. Изражението му беше толкова спокойно, все едно изобщо не влагаше сила, за да я държи.
Сяо Лин и другите тръгнаха весело, а нейната китка още беше все тъй силно притисната към седалката и сякаш той изобщо нямаше намерение да я пуска. Уей Уей искаше да си дръпне ръката, но неуспешно. Тя се ядоса,
-- Хей.
Сяо Най леко се усмихна,
-- Да тръгваме. -- И запали колата сякаш нищо не се е случило. След известно време, когато спряха на червено, той попита спокойно, гледайки напред,
-- Кажи, какво стана?
Уей Уей само възкликна,
-- Хм?
-- Във фрeнския ресторант, -- Сяо Най ѝ напомни. – Защо изведнъж искаше да си тръгнеш?
-- Ах… …
-- Никога не си била капризна. Какво точно се случи?
Сяо Най хвърли един поглед към нея. Дали тя трябваше да се зарадва на комплимента?
-- Нищо особено, -- отвърна Уей Уей. След малко продължи, -- Имаше едни хора, които не харесвам там.
-- Хм? Кой?
Уей Уей изведнъж си даде сметка, че всъщност в основата на всичко това, беше този човек. Той беше виновникът. Заради него тя се беше превърнала в цел на подобни интриги. Той ѝ навличаше само проблеми!
Затова, тя отвърна подразнено,
-- Никой. Навярно е просто едно от момичета, които са искали да ти дадат листовки, но не са могли.
Колата изведнъж наби спирачки. После се отклониха в малка уличка и Сяо Най спря там. Обърна се и погледна към Уей Уей. Очите му сякаш се усмихваха, или пък не.
-- Уей Уей.
Уей Уей малко се уплаши от тези негови внезапни действия,
-- Какво?
-- Нищо. Мисля, че много рядко те виждам в такава светлина, затова -- той се облегна на волана, поглаждайки брадичката си с елегантни пръсти. Очите му блестяха, -- исках да спра, за да погледам.
Уей Уей го изгледа гневно, а лицето ѝ бавно почервеня. Имаше чувството, че ще умре от гняв >o/span>
Макар че лицето ѝ с този розов оттенък ставаше още по-ненагледно от хубост, Сяо Най разбра, че тя наистина е ядосана и затова реши да се въздържа от коментар и каза сериозно,
-- И какво за това момиче с листовките?
Уей Уей се успокои и помисли малко. Разказа му за всички факти около инцидента. Разбира се, освен за размера 34С, който пропусна = =
Изражението на Сяо Най ставаше все по-студено докато тя разказваше. Топлата атмосфера, която изпълваше доскоро колата изчезна. Уей Уей усети промяната и замълча.
Сяо Най каза безизразно,
-- Продължавай.
-- Това е общо взето. Те ядяха в онзи ресторант. Ър Си е знаела по-рано, че ще ходят там, затова искаше и ние да отидем.
-- Имена?
-- Едната е LoveChanel. – отвърна Уей Уей.
-- Бяха четири. Другите кои са?
-- … … що се отнася до другите, за тях не съм сигурна. – Уей Уей не искаше да говори лоши неща зад гърба на хората, -- Можеш да ги потърсиш в интернет и да разгледаш темата, но недей да пишеш. Просто ги остави.
Така или иначе вече много хора я бяха защитили, а и LoveChanel сама се беше изложила достатъчно.
Да ги остави? Сяо Най заяви студено,
-- Опасявам се, че не е в моите възможности.
Да Шен… … изглеждаше доста ядосан. Това се беше случило преди няколко дни. На Уей Уей вече ѝ беше минало.
-- Наистина, чувала съм подобни неща още откакто бях малка, свикнала съм. В началото исках да ги използвам за мотивация, но вече ми се струват до такава степен безсмислени, че дори и за това не стават. – Очите ѝ бяха светли и пълни с увереност, тя го погледна и каза откровено, -- Мотивацията ми сега…
Си ти.
Атмосферата притихна.
Очите, които го гледаха, бяха изпълнени със светлина, достатъчна да го заслепи. Сяо Най не можеше да намери думи, с които да опише красотата ѝ в момента. Само искаше да покрие с ръце очите си. Така може би сърцето му нямаше да препуска тъй забързано.
Уей Уей не можеше да диша.
Преди секунди бяха обсъждали сериозни неща, как изведнъж се озоваха в това състояние… …
Уей Уей се помъчи да отмести поглед към прозореца и прочисти гърлото си. Опита се да се държи естествено,
-- Не трябва да спираш тук, може да пречим на трафика.
Понеже Сяо Най беше роднина на професори от университета, неговата кола можеше да влиза в кампуса. Но за каране до женските общежития и дума не можеше да става, затова те спряха пред неговата сграда и той изпрати Уей Уей пеша до нейното общежитие.
В осем часа по принцип беше оживено в кампуса, но тъй като имаше изпити, сега беше по-тихо от обичайното. Двамата ходеха по малките пътечки в градината, звездите блестяха над тях, а в главата на Уей Уей се въртяха сметки… …
Тръгнаха по един по-дълъг път, триста метра… …
Още един заобиколен път, петстотин метра… …
Общо осемстотин метра. Ако поемат по още няколко такива пресечки, навярно щеше да изгори калориите от варената риба.
Сяо Най каза спокойно,
-- Ела на вечеря с моите съквартиранти след изпитите ти.
-- Хм? – Това разсея Уей Уей от изчисленията. Тя кимна, -- Ох.
-- Не искаш ли? – Тонът му прозвуча колебливо.
-- Искам, просто… ….
Уей Уей просто чувстваше, че това е малко нереално.
Усещаше, че тя и Да Шен са в периода на „започване на връзка”, но след действията на приятелките ѝ, изглеждаше сякаш връзката им е вече официална. >_< Изглеждаше толкова нереално.
Сега трябваше да вечеря със съквартирантите му… …
А той, той беше Сяо Най… …
Това име носеше усещане за нереалност още от самото начало.
-- Хм?
-- Просто всичко ми изглежда малко нереално.
Сяо Най се спря и се обърна, за да я погледне.
Уей Уей също спря.
Той я прегърна без да я предупреди. Свеж мъжки аромат изпълни сетивата ѝ. Тя беше в капан в обятията му, без да може да мръдне, а главата ѝ беше заровена в гърдите му. Не виждаше нищо, но той каза в ухото ѝ,
-- Не исках всичко да се случи толкова бързо. -- Гласът му стана по-студен и дълбок, още по-хипнотизиращ. – Сега по-реално ли изглежда?
Всичко наоколо беше притихнало, но в същото време беше изпълнено с вълнение. В това време, сякаш вселената беше спряла. Уей Уей чуваше само сърцето му докато я беше прегърнал.
Истинските неща често изглеждаха илюзорни, но дали имаше значение? Дори всичко това да беше нереално, беше най-реалистичната нереалност.
