Глава 33 Тесен път

     Уей Уей си помисли, че наистина прекалява с думите си веднага щом каза това. Но понеже щеше да се конфронтира с някого сама, знаеше, че трябва да покаже силно присъствие. Тя предложи на Цао Гуан той да даде урок по английски на нейния ученик. По-нататък нямаше какво друго да обяснява. Всичко беше станало ясно.

     Когато подобни неща се раздуят, истината винаги се изопачаваше, затова Уей Уей не беше разказала на съквартирантките си за случката.

     Беше станало толкова отдавна, че и самата тя вече беше забравила. Тя обясни с няколко думи основното. Сяо Лин въздъхна,

     -- Звучи точно като драма. Да не би да се оказа, че Цао Гуан има чувства към теб? Защо не се случи нищо по между ви?

     -- Интуиция, -- Уей Уей каза замислено. – Навярно съм знаела, че ме очаква нещо по-добро зад ъгъла.

     Всички останаха шокирани.

     -- Ами умната Лиен, тя защо те защитава? – запита Съ Съ.

     И Уей Уей не знаеше,

     -- Тя, тя е онова момиче с остра брадичка, малко по-ниска от мен и с къдрава коса до кръста, нали? – Уей Уей се опита да си спомни как изглежда Лиен.

     -- Точно така. Това е тя, -- Съ Съ потвърди.

     Уей Уей въздъхна, а на лицето ѝ се появи странно изражение.

     Ър Си поклати глава,

     -- Стига си ни държала в съспенс. Хайде, казвай, познаваш ли я?

     -- Мисля, че ѝ помогнах да се спазари за едно нещо. – каза Уей Уей.

     Ър Си и другите сякаш щяха да се задавят от нетърпение да научат подробностите.

     -- Преди известно време, бях в магазина за техника и исках да си купя RAM памет. Тя също беше там. Продавачът, който също е и собственик, усети, че тя нищо не разбира и се опита да ѝ пробута употребявана памет за нова. Само с един поглед се виждаше, че паметта не е така лъскава и е захабена. Освен това цената му беше 50 долара над пазарната. Аз се сетих, че май съм я виждала в кампуса. Тъй като е от нашия университет, трябваше да се намеся. Не можех да оставя да я излъжат. 

     -- Ти имаш достойнство и затова си искала да ѝ помогнеш.

     Уей Уей кимна и каза гордо,

     -- Накрая и двете си купихме памет на производствени цени.

     Съ Съ се удиви,

     -- Как успя да се спазариш така?

     -- Хаха, намекнах, че това, което собственикът прави е подсъдно…

     Сяо Лин изведнъж си даде сметка,

     -- Сега разбирам. Имаш достойнство, но достойнството на крадец, а не на рицар.

      Уей Уей си мислеше, че подобна тема във форума ще замре за два-три дни. Но вместо това, тя ставаше все по-популярна и вече нямаше как да не е малко дразнещо.

     Тя имаше изпит в понеделник следобед. После отиде да учи в библиотеката. Като се върна в общежитието, изражението на Ър Си беше странно. Уей Уей запита,

     -- Да няма нов пост във форума?

     Ър Си се засмя,

     -- Хаха, не, не. Сяо Да Шен се обади преди малко да те търси. Върнал се е.

     Ах, вече се беше върнал?

     Очите на Уей Уей светнаха. Тя отвори чантата си, търсейки картата си за телефон, за да се обади. Ър Си я спря и попита колебливо,

     -- Уей Уей… като говорих с Да Шен без да искам споменах нещо, което от доста време тая в сърцето си.

     Уей Уей остана неподвижна. Имаше лошо предчувствие,

     -- … … Какво спомена?

     Ър Си преглътна,

     -- Запитах го защо до сега никога не ни е извеждал да хапнем заедно.

     -- Ти, ти, ти…

     Уей Уей беше толкова шокирана, че остана без думи.

     -- Нямаш срам! – допълни я Сяо Лин, която стоеше отстрани, изпълнена с презрение.

     Ър Си отвърна виновно,

     -- Е…съществуват и по-безсрамни неща…

     Уей Уей си пое дълбоко дъх и се приготви за по-шокиращи новини,

     -- ... Какво друго?

     -- Добавих, че утре нямаме изпити, така че, ако се чуди кога, днес вечерта нямаме нищо за правене.

     Уей Уей я изгледа тихо и продължително,

     --… Ър Си, не те ли е страх, че можеш да хванеш диария?

      В този момент вратата се отвори. Съ Съ се появи запъхтяно с торба в ръце,

     -- Изпълних мисията си! Купих я!

     Сяо Лин весело грабна торбата,

     -- За колко я взе?

     -- 120. Не е точно същата като преди. Но мисля, че е дори още по-хубава!

     Бързите ръце на Сяо Лин вече разопаковаха предмета. Тя го извади, разгледа го и кимна с одобрение.

     -- Не е зле, не е зле. По-стилна и консервативна от първата е. Консервативното момиче ще я хареса.

     Те се обърнаха към Уей Уей,

     -- Нали?

      Уей Уей изгледа червената рокля в ръцете им, а после и израженията им. Почувства се странно и неловко,

     -- Това да не е…

     -- Точно така! – Сяо Лин се съгласи без колебание, -- За теб е. Ние не искаме да ни черпят без нищо. Тъй като Да Шен ще ни води на вечеря, а ние не можем да му се отплатим директно, подаряваме ти тази рокля. 

     Съ Съ продължи,

     -- Последният път, когато Да Джун на Сяо Лин ни изведе на вечеря, подарихме им пижами за двойки.

      -- Не е нужно да споменаваш този срамен факт, ясно? – Сяо Лин я изгледа ядосано и се обърна отново към Уей Уей, -- За да спестим тези пари, карахме само на лют сос и кисели краставички. Така че трябва да я облечеш днес!

     Уей Уей ги погледна безмълвно, извади тихо телефонната си карта и позвъни на някого. Веднага ѝ вдигнаха.

     -- Уей Уей.

     Тя не знаеше къде се намира той, но чуваше доста шумове. Гласът му беше малко тих,

     -- Тъкмо щях да ти звънна. Има задръстване. Може да закъснея с половин час преди да се върна в университета.

     Все още беше в колата?

     -- …Кога се върна от Шанхай?

     -- 3:30.

     3:30? Значи ѝ беше позвънил веднага щом е слязал от самолета, а Ър Си се беше възползвала да се самопокани на вечеря?

     Уей Уей се поколеба,

     -- В такъв случай, довечера…

     -- Уей Уей, трябва да ми напомняш за такива неща по-рано, -- Сяо Най я прекъсна с леко обвинителен тон. Изглежда някой друг също му говореше в това време, защото той замълча за миг, а после каза,

     -- Добре, ще говорим по-късно. Затварям сега.

     Всъщност… беше ѝ се скарал? Обвиняваше я, че не му е казала да покани на вечеря съквартирантките ѝ?

     Уей Уей държеше телефона замислено за момент. После се обърна и видя приятелките си, вперили поглед в нея. По лицата им беше изписано, „Искаме да ядем. Искаме да ядем. Искаме да ядем днес!” Тя погледна роклята, въздъхна и подаде ръка.

     -- Дайте я.

     Новата рокля наистина беше по-хубава от онази, която мери по-рано. Цветът беше по-приятен и контрастираше с кожата ѝ, бяла като ахат. Стоеше ѝ невероятно, беше и елегантна. Красота и изящество се преплитаха заедно и зашеметяваха ума.

     Роклята се хареса на Уей Уей, но тя така и не можа да си обясни… Защо винаги носеше нови дрехи, когато отива на среща с него… Но това чувство на недоумение изчезна щом тя излезе от западната врата и го видя замислен, застанал до колата си.

     Уей Уей несъзнателно забърза ход, само за няколко крачки, а после отново се забави.

Защото той изведнъж надигна глава и я погледна. Изражението му беше хем спокойно, хем пламенно, толкова фокусирано, че тя почти потръпна. 

     Когато се приближи, Сяо Най вече си беше възвърнал нормалното изражение. Нямаше и следа от страстта, която Уей Уей сякаш си беше въобразила.

     Уей Уей беше малко разсеяна по пътя. Дойде на себе си чак когато чу Ър Си да изказва предпочитания за ресторанта, където да отидат.

     -- Къде се намира това?

     -- Хехе, френски ресторант. А днес е голямото откриване.

     Уей Уей я изгледа подозрително. Стане ли дума за френска кухня, Уей Уей я мразеше от сърце, ум и душа. Помнеше, че и приятелките ѝ не я харесват. Така че защо искаха да ходят там?

     -- Няма начин. Не искам да ходя.

     -- Хайде де. Хайде де. – настояваше Ър Си.

      Сяо Лин и Съ Съ също ѝ припяваха,

      -- Нека опитаме нещо различно веднъж и да отидем да хапнем.

      -- Но… -- Уей Уей се опита да им противоречи.

      Сяо Най слушаше мълчаливо спора, после се усмихна и каза,

      -- Уей Уей, домакините трябва да се съобразяват с гостите.

      Домакините да се съобразявали с гостите…

      Уей Уей нямаше какво да отговори на това >o/span>

     В 5-6 часа в Пекин имаше най-силен трафик. Отне им цял час да стигнат до ресторанта.  Наблизо нямаше паркинг, затова Сяо Най ги остави пред входа и отиде да потърси място за паркиране.

     Щом слезе от колата, Ър Си започна да се оглежда. Очите ѝ се спряха в една посока и тя тихо възкликна,

     -- Уау, наистина са тук.

     Сяо Лин се развълнува,

     -- Вярно. Значи няма да си пропилеем парите.

     Уей Уей ги изгледа подозрително. Ър Си дръпна ръката ѝ и каза тихо,

     -- Уей Уей, погледни вътре в ресторанта, масата край прозореца, най-вдясно.

Уей Уей се загледа и забеляза няколко познати лица. Това май беше Мън И Жан? Беше седнала с няколко други наконтени и облечени официално студентки.

     Ър Си каза с тих тон,

     -- Тази до Мън И Жан е LoveChanel.

     Уей Уей остана изненадана. Те също ги бяха забелязали и гледаха към тях подозрително.

     Уей Уей се завъртя, за да види лицата на Ър Си и Сяо Лин, а после и на седналите момичета, и изведнъж всичко се изясни.

     Нищо чудно, че я бяха накарали да се облече толкова изискано.

     Нищо чудно, че толкова настояваха да дойдат в този ресторант.

     Значи такава била работата.

     Уей Уей каза тихо,

     -- Момичета, от къде знаехте, че и те ще ядат тук?

     Ър Си се усмихна злорадо,

      -- Всъщност, не бях сигурна. Но преди да хакнат блога ѝ, беше написала статия за този ресторант и официалното му откриване днес. Затова реших, че сигурно ще присъства.

     Уей Уей остана безмълвна,

     -- И какво възнамеряваш да правиш?

     -- Не е нужно да правим нищо, вече спечелихме! – Ър Си възкликна със задоволство и погледна още веднъж отсреща с хитра усмивка на лице.

     Уей Уей усети движение и се обърна. Сяо Най идваше към тях откъм пътя. Нощните светлини блестяха и подчертаваха фигурата му.