Глава 32: Слухове

     Форумът на университета беше станал доста оживен в последните дни, след като стана ясно, че геният на „Компютърни системи” излиза с красавицата на факултета. Напоследък беше притихнал поради липса на клюки, но в събота вечерта се появи нов пост, който привлече вниманието.

     Заглавието на темата беше –– Разкритие! Талантлива студентка от университета предизвиква скандалната красавица!

     Вълнуващо! Днес се размотавах безцелно в блога на едно талантливо момиче от нашия университет и се натъкнах на нов пост! Само го прегледах набързо и изобщо не очаквах така да хване интереса ми. Колкото повече четях, толково повече се вълнувах. Затова искам да го споделя с всички.

     Линк към блога: http://www.xxxxx.blog.XXX.com.cn

      Хаха. Шегичка. Естествено, че ще постна и целия текст тук.

     Той беше поставил целия пост от блога, който се казваше „Кой ти каза, че не си 34С.” Текстът беше много дълъг. Започваше с маловажен разказ как авторката излязла да пие кафе с приятелките си вчера следобед. Беше описала атмосферата в кафенето и как наскоро било реновирано. Но след това имаше подчертан текст.

     … …

     … …

     Неочаквано започнахме да си говрим за скандала в университета в последните няколко дни. Направо ми идва да заплача.

     А. въздъхна: Явно независимо колко талантлив и благороден е един мъж, в крайна сметка пак се влюбва във външния вид на жената.

     Уау.

     Но Б. не се съгласи и посочи С., която седеше до нас: Но нима С. не е по-красива? Тя също е талантлива и красива, и се познаваха от по-рано.

     А С. е наистина невероятна красавица и много талантлива. Тя си пада по Сяо. Изглежда беше изгубила от някой, който не ѝ е равен, затова беше разочарована, та чак нямаше какво да каже.

     А. каза, че С. е прекалено невинна и затова нейните техники за привличане на внимание не са тъй усъвършенствани като нечии други.

     Аз се засмях и се обърнах към С.: Е, кой ти каза, че не си 34С?

     Следваше още един параграф относно интелигентността на мъжете и липсата ѝ, в който се четеше нотка на гордост и нарцисизъм.

     Авторката се казваше LoveChanel, а тя беше една от известните и умни личности в университета. Обикновено пишеше на теми като кафенета, музика, Chanel и други западни неща. Казваха, че води рубрика в едно известно модно списание.

     Колкото повече Ър Си четеше, толкова повече се възмущаваше,

     -- Какъв талант? Това са си най-прости лични атаки!

     Уей Уей не каза нищо, но скролна надолу с мишката. Постът беше качен преди известно време и вече имаше доста отговори, много от които го одобряваха.

     Това не беше странно. Да, Уей Уей имаше хубави оценки, но идваше от нормално семейство и нямаше някакъв специален талант. Хората извън факултета по „Компютърни системи” обикновено забелязваха първо отличителния ѝ външен вид. И сега, когато LoveChanel обръщаше внимание на това, много хора се съгласяваха.

     Разбира се, съществуваха и тези, които смятаха, че LoveChanel няма талант и завижда, както и такива, които изказваха предположения относно самоличността на С. Някой даже беше пуснал отделна тема по въпроса. Най-популярното предположение беше топ красавицата на университета, Мън И Жан.

     Сяо Лин и Съ Съ се ядосаха. Сяо Лин се усмихна студено и каза,

     -- Тази е от типът жени, които очакват, че всички мъже в света трябва да ги обичат. И ако не я обичат, то е защото са повърхностни и не могат да разберат вътрешната ѝ красота.

     -- Хаха, а защо не постнем оценките на Уей Уей, за да отговорим на тази. – предложи Съ Съ.

     -- На какво да отговаряме, -- каза най-сетне Уей Уей. – Не съм аз човекът, който трябва да се засрами от такъв тип постове.

     Уей Уей не дочете и просто натисна Х в горния десен ъгъл. Личеше си, че е бясна, но като видя, че Ър Си и осатналите също се възмущават от тази нередност, почувства се по-спокойна. Нямаше нужда да отговаря. Истинският живот не беше игра. В играта можеше да отвръщаш на хората без да се притесняваш, просто така. Но в истинския живот трябваше да се вземат предвид много фактори. Трябваше да се действа най-разумно. Беше малко депресиращо да не отвръща на това, но беше по-добре отколкото да стане цяло шоу на техен гръб.

     Но всъщност, причината Уей Уей да успява да запази спокойствие беше, че тези неща като цяло не бяха от значение за нея. Ако темата беше навлязла в наистина забранена територия, тогава тя веднага щеше да се конфронтира с човека. И друг път го беше правила.

     Нямаше какво друго да добави. Каза „чао” на Ю Гун и другите и изключи компютъра. После отиде в банята и се приготви за лягане. Ър Си я последва и почука на вратата,

     -- Уей Уей, не си ли ядосана?

     Уей Уей остави кърпата, с която бършеше лицето си. Погледна се в огледалото спокойно и каза,

     -- Защо да се ядосвам? Правят ми комплимент, че съм талантлива и красива.

      Ър Си отвърна подразнено,

     -- Уей Уей, да не си сляпа? Не казват, че си талантлива, а ясно твърдят, че си безмозъчна.

     -- Красотата също е вид талант. – Уей Уей отвори вратата на банята, -- А относно ума, само хора, които са на твоето ниво могат да го разпознаят.

     Ър Си не реагира веднага. Когато разбра, погледна с възхищение към Уей Уей.

     -- Уей Уей, гадна си!

     Но това не беше нищо. Както казваше Ю Гун, това не беше и косъм в сравнение с деветте крави на Да Шен.

     Уей Уей направи физиономия към Ър Си.

     Ър Си се успокои. Когато вече не беше ядосана се разсея. Очите ѝ огледаха някои части от тялото на Уей Уей. После тя запита много нетактично,

     -- Уей Уей, наистина ли си размер 34С?

     …Съботата за малко да завърши с побой над Ър Си.

     Да Шен така и не се обади, но Уей Уей не беше ядосана. Преди да замине, той я беше предупредил, че може да не се обади.

     На следващия ден се случи нещо неочаквано – ситуацията с блога ескалира. Основната причина беше, че момчетата във факултет „Компютърни системи” се бяха разгневили.

     Нямаше как да не са ядосани.

     Във факултет „Компютърни системи” и без друго нямаше много момичета. Беше рядкост да има такава красавица, а и тя не им беше „изневерила” – беше си избрала човек също от техния факултет. Това не беше лесно! А сега я критикуваха, че нямала ум?

     Ти си тази без мозък. Цялото ти семейство е безмозъчно.

     Това казваше вътрешният глас на всеки един човек от факултет „Компютърни системи”.

     И така, скоро хакнаха блога на LoveChanel. Бяха постнали и лист със стипендиите за второкурсниците във факултет „Компютърни системи” и лист със стипендиите във факултета, в който учеше LoveChanel. Противно на очакванията, тя не беше в този списък.

     Като сравни двата списъка, човек сам можеше да си направи изводите.

     В неделя вечерта, Ър Си се сви пред компютъра, а сърцето ѝ се изпълни с възхита,

     -- Момчетата в нашия факултет са толкова сладки. Добри хора!

     Съ Съ също отиде при нея,

     -- Уей Уей, твоят Да Шен ли е направил това?

     Уей Уей поклати глава уверено,

     -- Определено не. Той никога не действа толкова директно.

     --… …може ли да не използваш такъв тон, изпълнен с възхищение, като говориш за такива неща? – каза Съ Съ.

     Уей Уей се засмя.

     -- А как реагира Да Шен като разбра за това? – попита Съ Съ.

     -- Ух, не му казах.

     Сяо Лин щеше да припадне,

     -- Току-що си говорихте толкова дълго по телефона, а ти не му каза за това?!

     Ами беше вече забравила за това още щом вдигна телефона (╯﹏╰) … … Уей Уей беше много невинна. А и Да Шен беше много зает.

     Ър Си все още разглеждаше форумите,

     -- Уей Уей, познаваш ли Цао Гуан и Лиен Цин Ин? Защо те те защитават? Изглежда ми странно.

     Цао Гуан и Лиен Цин Ин бяха втората причина за ескалацията на конфликта с блога.

     В университета никога не бяха липсвали таланти и красавици. LoveChanel беше една от тях. Това важеше с пълна сила и за Цао Гуан и Лиен Цин Ин. Ако Сяо Най не беше толкова умен и уникален, може би те щяха да бъдат дори още по-известни.

     Цао Гуан беше истински гений в областта на езиците и се славеше със своето цинично отношение към живота.

     Лиен Цин Ин, богато момиче от факултета по китайски, беше известна с острия си език и немил характер.

     Но и двамата бяха постнали коментари в защита на Уей Уей.

     Цао Гуан: Мирише на вкиснато. Ако ревнуваш, просто кажи. Защо се криеш и всяваш интриги? Учи се от мен. Аз завиждам на Сяо Най. Е, и?!

     Лиен Цин Ин дори не беше споменала поста, а само беше споделила собствените си впечатления от Уей Уей като казваше, че е рядък пример за порядъчно момиче.

     -- Не ги познавам точно. – Уей Уей беше много изненадана, че двамата са я защитили. Наистина не ги познаваше много добре.

     Беше се срещнала с Цао Гуан по много неприятен повод.

     Лингвистичният гений винаги беше циничен и кисел, когато коментираше хората и техните отношения. Един ден беше видял известна университетска красавица да слиза от много скъпа кола. Незабавно и последните остатъци от малкото вяра, която таеше в обществото, се беше изпарила. Той беше заснел случката с телефона си и я беше постнал във форума. Тъй като имаше чувство за благоприличие, беше изрязал лицето на момичето. Виждаха се само дългите слаби крака, облечено в джинси, и известна марка кола.

     Заради пикантната тема и писателския талант на автора, още щом постът се появи,  беше започнала шумна дискусия. Уей Уей случайно я видя и избухна.

     Защото човекът на снимката беше тя.

     Тогава беше още първа година и не играеше толкова вманиачено Дзянху. В свободното си време преподаваше на едно десетгодишно момче, което живееше само с работещата му майка. Понеже ѝ беше по път, майката беше закарала Уей Уей до входа на самия университет.

     На Уей Уей и на ум не ѝ беше минавало, че подобна случка може да се превърне в повод за съмнение в достойнствата на студентките от университета. Тя беше наистина бясна.

     Ситуацията беше раздута от някой си Цао и Уей Уей незабавно проучи и разбра кой е той. На следващия ден отиде във факултета по чужди езици и се конфронтира с него.

     Цао Гуан забеляза Бей Уей Уей още щом излезе от класната стая и реши, че е дошла да му се моли да махне снимката. Изгледа я презрително и попита хладно,

     -- Какво има?

     Не очакваше нейното изражение да бъде дори още по-снизходително, а тонът ѝ още по-хладен, когато тя му отвърна,