Глава 31 Старши красавецът

 

     Система: Лей Шен Ни Ни, И Сяо Най Хъ, Лу Уей Уей Уей, Джън Шуй У Сян и Сяо Ю Яо Яо победиха Старата Вещица на Подземния свят и спасиха изгубените пленници. Техните дела ще останат в историята за възхита на всички в Дзянху.

     [Глобален чат] [Мо Чуан Джан]: Нещо грешно ли чета?

     [Глобален чат] [СКПанда]: Системата сигурно се е бъгнала!

     [Глобален чат] [Ну Ну …]: Играл съм толкова дълго, но чак сега си давам сметка, че играта навярно позволява имената на героите да се повтарят...

     [Глобален чат] [Мо Дао Шъ Сюе]: На какво прилича това! Изглежда, че аз страдах излишно!

     [Глобален чат] [У Ди Бен Дао]: Съпруго, хайде пак да се съберем. Виж тях, ето, че те се бият заедно срещу бос. И ние нямаме причина да не бъдем заедно! Моля те, моля, моля, обичам те!

     [Глобален чат] [Свежо Е Без Панталони]: Wtf, отидох за миг да си изпера бельото и пропуснах събитията.

     [Глобален чат] [СКПанда]: Шокиращо. Ти всъщност имаш бельо?!

     [Глобален чат] [Свежо Е Без Панталони]: . . . . . .

     [Глобален чат] [Свежо Е Без Панталони]: Тези, които нямат бельо са келеши. Тези, които имат, но не го носят, са герои.

     [Глобален чат] [СКПанда]: И защо го переш, ако не го носиш?

     [Глобален чат] [Свежо Е Без Панталони]: Защо те е грижа толкова много за бельото ми?   Какви са намеренията ти!

     [Глобален чат] [Дон Нан Джъ Шен]: Вие двамата . . . моля използвайте личните съобщения за флиртове. . . . . другите хора ги хваща срам да ви четат.

     [Тийм] [Лу Уей Уей Уей]: Ни Ни, ние ще тръгваме. Ако има нещо друго, пиши ми. Ако не съм тук, можеш да пишеш на Най Хъ  ^_^

     [Тийм] [Лей Шен Ни Ни]: Ах!!! Сериозно ли?!!!

     [Тийм] [И Сяо Най Хъ]: Да.

     [Тийм] [Лу Уей Уей Уей]: ^_^, тръгваме, 8¹

     [Тийм] [Лей Шен Ни Ни]: Почакайте, не си разделихме пуснатото от боса.

     Атмосферата беше прекалено странна и Уей Уей не искаше да се задържа там повече. С Най Хъ си тръгнаха преди Ни Ни да раздели печалбата от боса.

     Уей Уей изгледа тихия музикант до себе си и каза,

     -- Къде ще ходим сега?

     -- Изчакай, на телефона съм.

     Телефон?

     Уей Уей се замисли и зачуди,

     -- Ух, не ми казвай, че си бил на телефона и по време на битката.

     Уей Уей можеше да се закълне, че написа това просто от любопитство. Но Да Шен отговори спокойно „Мхм,” като че това беше нормално. Тя остана шокирана, оказа се, че е познала… …

     Уей Уей не можеше да си го представи,

     -- … … Но как играеш с една ръка?

     -- … … хендсфри.

      Вярно, беше само със слушалки.

     Уей Уей каза: Ами тогава продължавай.

     Не беше планирала да остане онлайн толкова дълго, но мисълта да излезе от играта просто така и не мина през ума ѝ. Единствената картина в съзнанието ѝ беше образът на Да Шен със слушалки и спокойно изражение докато говори по телефона. Да говори и в същото време да играе така добре. Да Шен беше нереално силен.

     Уей Уей гледаше замечтано в двете фигури, бяла и червена, които стояха една до друга.    Нейната червена рокля се развяваше от вятъра.

     След малко музикантът каза: Уей Уей, утре трябва да отида в Шанхай.

     Беше едва единадесет часа, но закусвалнята до библиотеката вече беше пълна с опашки от студенти. Уей Уей и приятелките ѝ бяха последни. Загледани в тълпата пред тях, те въздъхнаха.

     Ър Си беше зад Уей Уей и се засмя закачливо,

     -- Хей, хей, хей. Макар твоят Да Шен да не е тук, не е нужно да въздишаш така понеже ще ядеш с нас!

     Уей Уей беше чула това вече няколко пъти докато учеха заедно сутринта. Тя игнорира Ър Си и надигна глава, опитвайки се да види ястията, които се предлагаха.

     Понеже не ѝ обръщаха внимание, Ър Си попита още по-провокативно,

     -- Уей Уей, до коя база стигнахте с Да Шен?

     Уей Уей завъртя глава,

     -- … … Излизаме само от седмица, ясно?!

     Съ Съ се намеси,

     -- Да, но се познавахте само от два часа преди да потвърдите връзката си. С това темпо, за една седмица може вече децата ви сами да ходят до магазина да си купуват соев сос.

     -- … … Е, не е така. Още дори не сме наясно къде е магазинът за соев сос.

     Сяо Лин не вярваше,

     -- Я виж ти. Да не би Да Шен да използва топла вода вместо вряла, за да сготви жабата?²

     -- Ти си жаба. – Уей Уей се намуси.

     На Сяо Лин идеята започна да ѝ се струва все по-разумна,

     -- Определено. Навярно това е стратегията на Да Шен. Първо използва голям огън, за да заври водата. Но после използва малко пламъче, за да я загрее бавно. Рано или късно, тази жаба ще бъде изядена!

     Ър Си също се замисли,

     -- Звучи логично. Първо блицкриг, а сега дебнене от засада. Хахахаха. Уей Уей, кога ще бъде последната битка?

     -- Да. – Съ Съ я подкрепи, -- Първо тропическа буря, която обърква сетивата ти. После топъл бриз, който размива ума ти. Но какво ли следва след това?

     Съ Съ се замисли, но Уей Уей вече се сещаше за отговора ––

     Облаците и дъждовете на У Шан³.

     ……

     Уей Уей се смути от мислите си.

     Ър Си продължаваше да повтаря,

     -- Последна битка, толкова изтощителна. И продължителна.

     И докато Уей Уей и останалите все още не можеха да схванат какво си говори, някакъв студент на опашката зад тях се засмя.

     Четири чифта очи се обърнаха към него.

     Беш висок, имаше бебешко лице, много големи очи, изглеждаше по-скоро сякаш е в гимназията. По-рано ги беше следвал крадешком, но когато бяха заедно с Уей Уей, не беше рядкост да се сблъскват с подобни момчета с ясни намерения и недостатъчно смелост, затова Ър Си и другите просто не му бяха обърнали внимание.

     Сега обаче всички го зяпнаха. Лицето на студента незабавно почервеня. Той почеса глава и се обърна засрамено към Уей Уей,

     -- Хей, трета снахо, аз съм Мо Джа Та.

     Уей Уей изпадна в шок.

     Мо Джа Та? Хао Мей? Съквартирантът на Да Шен! Този Мо Джа Та?! Не! Уей Уей гледаше бясно. Нима беше чул всичко, което си бяха говорили по-рано?! Охохох, това беше толкова срамно.

     Освен това … …

     Уей Уей се замисли как Мо Джа Та беше описал външния си вид по-рано. По-черен от катран, уж. Тя изгледа бялото лице на момчето пред нея… …

     Уей Уей се ядоса.

     Много добре значи. Този човек от началото до сега не ѝ беше казал и капка истина. Вчера също ѝ беше съобщил недостовярна информация. Уей Уей още повече се разяри, усмихна се приятелски и каза бавно,

     -- А, значи си ти, красиви⁴.

     И така… …

     Пред шокираните погледи на всички, бялото и нежно бебешко лице на Мо Джа Та напълно се вкисна и разкриви.

     След няколко минути, той ядеше маруля сам в един от тъмните ъгли на закусвалнята и пишеше съобщение на някого по телефона.

     -- Жена ти флиртува с мен.

     Този някой бързо отвърна,

     -- Ами наслади се. Нямам против.

     Мо Джа Та почти щеше да започне да плюе кръв.

     Тези двамата така обичаха да влудяват хората и никога не си получаваха заслуженито. Навярно имаха някаква телепатична връзка – –

     През целия ден Уей Уей не получи новини от Сяо Най. Тя се върна от библиотеката и реши да влезе онлайн. Сяо Най естествено го нямаше, но Уей Уей отиде в къщата им и пренареди мебелите, поля цветята в градината и се разходи.

     Малко по-късно Ю Гун и останалите се появиха на линия. Уей Уей се срещна с тях, за да им даде новите домашни любимци.  Те отидоха да изпълняват куестове и да си приказват.  

     Ю Гун: Новите спагети на Майстор Канг не са много хубави.

     Уей Уей: Има имитационни марки дори за спагети ли?

     Хоу Дзъ Дзиу: Той е прасе и затова яде Майстор Канг, а ние, ние ядем Майстор Конг. ⁵

     Ю Гун: Но не можем да се сравняваме с Третия брат, далеч от тук, с вино в ръка, заобиколен от красавици.

     Уей Уей: … …

     Мо Джа Та, който беше изгубил първия сблъсък с Уей Уей за деня, сега искаше да ѝ го върне: Трета снахо, не се ядосвай. Като си дойде, ще ти помогна да го превъзпитаме.

     Уей Уей: >o< Не съм ядосана. Дори се радвам.

     Уей Уей: Ю Гун най-сетне използва идиом по правилен начин.

     Ю Гун се засегна: Но аз дори не използвах идиом!

      Уей Уей: Не може да очакваме много от теб. Всеки четири йероглифа заедно се броят за идиом… …

     Ю Гун: Всъщност, тези идиоми са ми психологическа травма още от както бях малък.

     Хоу Дзъ Дзиу: Психологическа травма или просто болен мозък?

     Ю Гун го игнорира и разказа трогателно: Знаете ли приказката за „глупавият мъж, който местил планината”? Става дума за един стар мъж, който всеки ден карал семейството му да копае… …

     Уей Уей побърза да го спре преди да започне да преразказва материала за четвърти клас: Знаем, не е нужно да обясняваш.

     Ю Гун: О, колко хубаво, че знаете. И знаеш, че истинското ми име е Ю Бан Шан, затова винаги произнасях този идиом погрешно като „ю гун бан шан” и учителят по китайски ме наказваше (иконка с гневни пламъци)  

     Хоу Дзъ Дзиу: … …Да ти имам травмата. Пръднята ми нанася по-големи травми от това.

     Мо Джа Та: … … Значи тъпотата явно започва още от детството.

     Уей Уей: Аз съм мила, няма да кажа нищо… …

      Ю Гун отиде в един ъгъл мелодраматично и започна да събира гъби.

     Мо Джа Та не се отказваше и продължи да разпитва Уей Уей: Трета снахо, наистина ли имаш доверие на Третия брат? Шанхай е свят на плътските удоволствия, а пиянските партита са по-чести от вълните в морето.

     Уей Уей: Не отива ли да ъпдейтне софтуерните системи на Фън Тън?

     Мо Джа Та остана шокиран: Нима знаеш!

     Разбира се, че знаеше.

     Самолетът на Да Шен беше в осем и половина. Той дори беше успял да я заведе на закуска в седем. Тогава ѝ разказа за маршрута и пътуването.

     После беше тръгнал без да бърза много-много.

     -- Трета снахо, ти знаеш само едната страна на историята. Не е нужно той да ходи до там, за да ъпдейтне системите, -- каза Хоу Дзъ Дзиу. -- Явно мениджъра на Фън Тън е решил да помогне на Третия брат да привлече друг голям клиент, затова трябваше да отиде.

     Ю Гун живна,

     -- Хехе, а ако спечели този клиент, Третият брат ще си осигури своя лао по бен⁶.

     Мо Джа Та се включи, правейки се на ошашавен,

     -- Искаш да кажеш, че е нужно толкова много, за да се ожениш?!

     -- Е, той иска да се ожени за красавицата на факултета все пак. Това е красавицата на факултета, -- добави Ю Гун.

     На Уей Уей ѝ идеше да изскърца със зъби. Досега тя никога не беше губила срещу тях. Тя изпрати усмихната емотиконка,

     -- Да, май няма да има друг начин. Все пак Да Шен няма амбиции да се ожени за богата жена.

     Ю Гун: . . . . .

     Минута по-късно, докато беше на едно коктейлно парти, някой получи поредният смс с оплакване,

     -- Жена ти ме тормози.

     Сяо Най върна телефона обратно в джоба си, а крайчетата на устните му леко се изкривиха в усмивка. Изглежда някой си прекарваше много добре без него.

     Но в далечния град Пекин, веселото настроение бързо можеше да прерастне в тъжно. Неочаквано, Ър Си възкликна,

     -- Леле, Уей Уей, ела да видиш какво са пуснали във форума.

 

¹8 на китайски се произнася „ба,” затова се използва за съкращение за „бай” (чао). 

²Идиом. Означава, че някой действа бавно. Би било много по-лесно да сготви жаба с вряла вода.                 

³ 巫山云雨: 巫山(Връх У) 云雨 (облаци и дъжд) е буквалното значение. Но, 云雨 също намеква за сексуални взаимоотношения.

⁴ Отново думата, използвана за „красив” тук, по принцип се използва за жени

⁵ Двете марки са  糠师傅 и 康师傅 (и двете се произнасят кан ши фу). Първата обаче е имитация на втората, която е много известен производител на храни в Китай.

⁶ 老婆本: лао по бен. Това е определено количество богатство; счита се, че мъжът „трябва” да го притежава, за да може да се ожени – това обикновено включва кола, къща и други принадлежности. В модерен Китай терминът е станал популярен поради нарастването на цените на къщите и необходимите средства за отглеждане и образоване на деца. В Китай, ако мъжът не притежава достатъчно, семейството на жената няма да се съгласи на брак.