Глава 27 Не мога да го понеса

     – Сънища за Дзянху 2?

     Тази реплика, която звучеше хем познато, хем непознато, привлече вниманието на Уей Уей от компютъра към Сяо Най. Тя възкликна,

     – Ще има Сънища за Дзянху 2?

     Защо не беше чула новини за това? А имаше готови дори дизайни за аватарите на играчите на компютъра на Да Шен. Какво значеше това?

     – Вие ли правите играта? – каза тя без да се замисли. После добави, – Но аз помня, че Сънища за Дзянху е запазена марка на Фън Тън.

     – Сънища за Дзянху е продукт на Фън Тън, но Сънища за Дзянху 2 ще е партньорски продукт между нас и Фън Тън.

     Тонът и изражението му бяха спокойни, като че не си даваше сметка за шока, който нанася с думите си. На Уей Уей ѝ трябваше дълго време докато възприеме информацията,

     – Не знаех, че ще излиза Сънища за Дзянху 2.

     – Все още не сме изнесли публична информация.

     Уей Уей си спомни,

     – Значи видеото за жената бандит е било… …

     Сяо Най поклати глава,

     – Не, купуването на видеото си беше решение на Фън Тън. Аз разбрах за това само ден преди теб.

     Макар че работеше с Фън Тън за Сънища за Дзянху 2, той нямаше никакво отношение към Сънища за Дзянху 1. Сънища за Дзянху 1 беше изцяло разработена от Фън Тън Технолоджи, една от компаниите-клонове на Фън Тън Корпорейшън. Той нямаше предварителна информация за решенията им. Ако не беше нещо свързано със Сънища за Дзянху 2, изобщо нямаше нужда да го информират.

     Преди да започне работа с Фън Тън, Сяо Най, разбира се, беше взел в предвид финансовите рискове от тази колаборация. Според споразумението им, Фън Тън щяха да подсигурят само някакъв начален капитал. А неговият тийм трябваше да отговаря за цялото създаване на играта. Така че, когато Фън Тън му се обадиха, за да кажат, че искат да прибавят към играта цяла система за отвличане на съпруг, той се беше изненадал. А когато му казаха, че са се вдъхновили от видеото, Сяо Най го намери за доста забавно.

     След като го обмисли набързо, той се съгласи да прибавят такава опция в Сънища за Дзянху 2. Обаче не им каза, че той е И Сяо Най Хъ и видеото всъщност е негово.

Фън Тън явно не знаеха. ID-то беше регистрирано отдавна от един от приятелите му, още когато Дзянху беше току-що излязла на пазара. Той игра известно време и спря. Чак когато решиха да работят заедно с Фън Тън, започна отново да играе, за да се запознае добре с продукта.

     Сяо Най започна да обяснява отношенията си с Фън Тън и показваше различни снимки на аватари на Уей Уей.

     – И как работи тази система за отвличане? – попита Уей Уей.

     – Общо взето, просто е добавена функция отвличане. Неомъжените играчи ще могат да се бият едни с други, за да отвлекат партньор.

      Уей Уей бързо разбра,

     – Значи нещо като ПК функцията?

     – Мхм.

     Изглеждаше забавно, но нямаше ли да стане много объркано? Уей Уей си представи какво ще стане, ако всеки тръгне да се бие за съпруг или съпруга.

     Като свърши с показването на аватари, Сяо Най отиде да направи чай. Уей Уей се загледа в компютърния екран, инстинктивно хвана мишката и скролна, за да види отново аватарите. Без да се усети седна на мястото на Сяо Най.

     Той се върна и я видя. Вгледа се в нея и се усмихна, поставяйки една от чашите на близкия рафт. После се обегна на него и отпи от своята чаша.

     Докато тя разглеждаше, той я наблюдаваше.

     Уей Уей не си даде сметка, че се е превърнала в атракция. Като свърши аватарите, надигна блеснали очи към Сяо Най и каза,

     – Харесва ми тази игра.

     Сяо Най се засмя и се облегна още повече на рафта.

     – Реши го само като видя аватарите?

     – От аватарите могат да се разберат доста неща, – Уей Уей се замисли. Това беше малко неудобна тема, но тя искаше да му каже нейната гледна точка.

     – Повечето игри на пазара, за да привлекат вниманието на момчетата играчи, често използват разголени женски аватари. Ужасни са. Избрах жената-войн в червено поради две причини – заради уменията ѝ и защото имаше най-читаво облекло. Виждам, че Дзянху 2 не е като тези игри. Всички женски аватари изглеждат съвсем прилично облечени. Това ми казва, че създателите уважават играта си и имат увереност в работата си. Нямат нужда от вулгарни и клиширани манипулации.

     Уей Уей беше особено щастлива. В Дзянху аватарите на жени действително бяха доста разголени и все пак по-малко отколкото в останалите игри. В Дзянху 2 се забелязваше драстична промяна, без съмнение дело на решенията на Да Шен. Това показваше уважението на Да Шен към женския пол.

     Сяо Най не очакваше тя да каже такива неща. Сърцето му неусетно подскочи. Гледайки одухотвореното ѝ светло лице, той вдиша аромата на чая.
     Чувство на щастие прониза най-съкровената част от сърцето му.

      Да създаде женски аватари, които не са разголени звучеше лесно, но всъщност му беше коствало много усилия. Той идваше от образовано семейство и тези ценности бяха в кръвта му. Но дали това беше достатъчно да убеди предприемачите капиталисти? Идеята беше прекалено невинна и наивна. Можеше да ги убеди, че има нужда от това на пазара само като използва самия пазар. Беше провел множество анкети, за да докаже на бизнесмените, че жените също биха могли да имат консуматорска сила на пазара на MMPORG-та и че разголеността на жените аватари не е същественото, което привлича момчетата към дадена игра.

     Но естествено не каза за тези неща на Уей Уей. Той не обичаше да изказва сложни мисли и често говореше по-обрано. Очите му блестяха и отразяваха фигурата пред него.

Той се усмихна елегантно,

     – Благодаря за комплимента. За мен е чест.

     Поведението му беше спокойно, но Уей Уей забеляза, че настроението му е особено хубаво. Наистина ли го беше поласкала? Тя попита в очакване,

     – Кога мислите да пуснете бета версията за Дзянху 2?

     – Най-рано в края на годината.

     Тя се надяваше да няма проблеми с това да намери акаунт за бета версията. След миг вълнение си спомни нещо важно,

     – След като ще си партнирате, не е ли по-добре ти да се погрижиш за правата на видеото? Май това ще е най-добре. Вярно, че аз го качих онлайн, но всъщност ти го направи.

     Сяо Най отказа без да се замисли,

     – Не мога. Името ми не може да фигурира в договора.

     Уей Уей запита,

     – Защо?

     – Плащането за авторските права, – посочи Сяо Най.

     Чак сега Уей Уей разбра. Ако Да Шен подпише договора, понеже той е разработчик на Дзянху 2, то се очакваше да има принос за играта и Фън Тън нямаше да платят допълнително за авторските права над видеото.

     – Добре, аз ще подпиша. Ще си разделим печалбата на пет после, – каза Уей Уей. Но дори това да беше напълно легално, тя имаше усещането, че върши измама >o/span>

     – Не е нужно да делиш с Ю Гун и останалите. – Той се загледа в чаените листа плаващи във водата.

     – А? – Това не беше особено правилно, те също бяха участвали.

     – Можеш да вземеш всичко, ще бъде техният подарък към теб за това, че са те срещнали.

     За това, че са я срещнали … …

     Челюстта на Уей Уей увисна. Искаше да го пита какво ще прави с неговата част, но сега вече не можеше. Добре, че не ѝ каза, че е… … сватбен подарък, че тогава какво щеше да му отвърне? >o/span>

     Понеже говориха за играта, Уей Уей не си беше дала сметка. Но щом разговорът притихна, изведнъж се усети – държеше мишката на Да Шен, ползваше компютъра на Да Шен, седеше в стола на Да Шен?!

     Кога, кога се беше случило това?!

     Тя бавно отмести ръка от свещената реликва, мишката на Да Шен, и сконфузено завъртя поглед, избягвайки неговия. А се чудеше защо той е останал да стои прав… ….Явно защото мястото му беше заето >o/span>

     Офисът беше тих. Сяо Най сякаш нарочно искаше тя да се чувства неловко. Не говореше, не се движеше, а само си пиеше от чая, от време на време пръстите му погалваха с леко движение чашата.

     Погледът на Уей Уей се привлече от движението и тя наблюдаваше пръстите му без да мига. Чак сега си даде сметка, че той държи…

     Вече не я беше грижа за неловкостта, тя стана и се приближи към него. Наведе се и погледна чашата в ръцете му. Сяо Най се засмя и ѝ я подаде.

     Уей Уей я хвана и я завъртя, за да ѝ се подиви. Беше порцеланова чаша с традиционна форма. Елегантна и чисто бяла, в която се открояваха листата от чая. Изглеждаше сладка и качествено направена. Но вниманието на Уей Уей беше привлечено не от формата, а от картинката отстрани – облечен в бяло музикант държащ цитра на фона на бамбукова зеленина.

     – Лимитираните чаше на Сънища на Дзянху? – Уей Уей възкликна изненадано.

     – Да, има още една, твоята.

     Той постави в ръцете ѝ чаша с ароматен чай. Пак беше бяла, но картинката беше облечената в червено жена-войн с остър меч.

     – Има ли други? – Сънища за Дзянху имаше тридесет и шест различни аватара. Един комплект би трябвало да има 36 чаши.

     – Фън Тън ни дадоха комплект. Аз имам само тези две, другите са при Ю Гун и останалите.

     Само тези две?

     Уей Уей се изненада, но продължи да разглежда чашите. Надигна глава, за да види красивото му лице, което беше достатъчно близо, за да го докосне. В следващия момент, миглите ѝ се спуснаха надолу и скриха очите му.  

     Значи чашата беше за нея? Той беше очаквал, че ще дойде ден, когато тя ще посети офиса му?

     Уей Уей продължи да гледа в чашите, но движенията ѝ се забавиха, понеже вече не беше фокусирана върху тях. Накрая, без да се подготви или нещо подобно, тя попита тихо,

     – Сяо Най, как разбра, че съм аз вчера?

     За първи път думите „Сяо Най” излизаха от устата ѝ. Сякаш в тях имаше някаква магия, която дори спокоен човек като Сяо Най можеше да усети и мислите му се разпиляха за миг.

     Но той бързо се съсредоточи отново и отговори, а човекът, чиито мисли се разпиляха сега, беше Уей Уей.

     – Не го разбрах вчера. – Той отвърна нежно, взе чашата с музиканта от ръцете ѝ и продължи, – А през март в Дзи Джъ.

     Март? Дзи Джъ? Място, наречено Дзи Джъ… …

     – Интернет кафето?! – Уей Уей остана изненадана.

     – Мхм. Имах работа там и затова отидох. Когато си тръгвах видях, че играеш с гилдията си.

     Уей Уей остана вцепенена. През ума ѝ бяха минали толкова много начини, по които Да Шен навярно я беше разпознал. По гласа ѝ или може би беше проверил IP адреса ѝ, или беше търсил информация за нея онлайн, свързана с играта. Това не бяха трудни неща за него. Но интернет кафе? И толкова отдавна, още през март?

     Един единствен път тя беше отишла в интернет кафене и това беше през март. Защото интернетът в общежитията беше прекъснал. Искаше да каже на гилдията, че тези дни няма да може да влиза в играта, а и трябваше да участва в битка на гилдията.

     Да Шен беше разбрал коя е тя толкова рано?

     – Много добре контролираш ръцете си и пръстите ти са толкова бързи.

     Погледът му се спря върху ръцете на Уей Уей. Онзи ден, в средата на шумното интернет кафе, тези две ръце бяха привлекли вниманието му от пръв поглед.

     Бързи пръсти… … Умът на Уей Уей беше плетеница от мисли. Тя едва проследи думите му и каза,

     – Последното лято в гимназията играх малко СтарКрафт. Имам тренинг. Но APM-ът ми не е толкова висок, дори не стига 150.

     – АРМ е просто цифра.

     Уей Уей кимна. Доброто владеене на движенията на ръцете беше по-важно от АРМ. Въпреки че беше съгласна, Уей Уей не можа да се въздържи и запита,

     – А колко е твоят АРМ?

     Дали щеше да е екстремна цифра? Нещо от сорта на 400 … …

     – Не съм проверявал. Когато почнах да играя, идеята за АРМ още не съществуваше.

     Когато още нямало дори идея за АРМ… Колко ли отдавна беше било това? Уей Уей само си представи и усети как кръвта във вените ѝ започва да кипи. Да Шен сигурно изглеждаше много красив докато играе.

     Колкото повече мислеше, толкова повече се въодушавяваше. Накрая се поддаде на инстинктите си и го погледна с блеснали очи,

     – Трябва да се дуелираме в ПК някой път!

     Как скочи на това? Сяо Най надигна вежда и се усмихна,

     – Добре, но… – той направи пауза, а после продължи, – …бъди нежна с мен.

     Не беше казал нищо особено, но Уей Уей започна да се изчервява. Звучеше сякаш в тази пауза, която той направи, замалко щеше да каже „съпруго.”

     Невероятно.

     Днес тя беше като омагьосана. Постоянно ѝ хрумваха тези срамни мисли. Ту за зестра, ту за съпруга. Ако продължаваше така, можеше да ѝ дойдат и още по-странни мисли, ух… …

     – Тогава… Ще отивам да уча.

     Без да изчака отговора му, Уей Уей взе своята чаша, отиде на дивана и се престори, че се е концентрирала в книгата си.

     Следобедният чай свърши.

Уей Уей успя да се фокусира за кратко, но после отново се разсея. Спомни си, че има още един въпрос, който не го е питала—

     След като той е знаел коя е от толкова рано, защо никога не ѝ беше казвал това в играта?

     Офисът беше тих и се чуваше само тракането на клавиатурата. Но постепенно звуците от клавиатурата изчезнаха. Сяо Най се спря, но не надигна поглед,

     – Уей Уей, ако ще продължаваш да ме гледаш така, не мога да го понеса.

     Тя беше разсеяна, чу гласа му, но не си даде сметка какво точно ѝ казва. Отне ѝ доста време да го разбере и после… …

     Добре де, Уей Уей сама се палеше. Вече не искаше абсолютно нищо да го пита. t t

     Тя прекара целият следобед все така несъсредоточено. Вечеряха на едно място близо до офиса на Да Шен. Уей Уей се тревожеше, че пак ще ядат рибена супа. За щастие Да Шен не беше толкова зъл.

     Понеже тя действително не учи кой знае колко този следобед, искаше да се върне в общежитията след вечеря. Но преди тази идея да успее да се реализира, Да Шен я унищожи с едно изречение,

     – Искаш ли да се дуелираме ПК?

     И така Уей Уей послушно се върна с него обратно в компанията. Всеки с по компютър, започнаха ПК. ~~ Колко тъжно, от ПК в Дзянху до СтарКрафт, нямаше дуел, който Уей Уей да не изгуби.

     Накрая започна да се изнервя. Гаджетата на другите хора биха ги оставили да победят, защо нейният беше толкова гаден? Убиваше я без дори да се намръщи.

     Разбира се, беше срамно, че иска Да Шен да я остави да спечели. Затова, Уей Уей запрати тази мисъл някъде дълбоко в съзнанието си.

     И така, тя продължи да губи чак до девет часа, когато Сяо Най я откара обратно.

     Така премина целия ден. Първо се срещна с Да Шен, после се дуелираха ПК. В играта, Уей Уей отново усети, че Да Шен ѝ е много близък … …