Уей Уей, понякога небрежно, понякога внимателно, парираше въпросите от своите приятели. Най Хъ не ѝ прати никакво съобщение. Уей Уей натисна мишката, за да изключи глобалния чат. Незабавно, светът ѝ си възвърна спокойствието. 

     Екранът на компютъра все още показваше непрогледен мрак, около жената войн имаше много слаб блясък, колкото да се вижда тялото на аватара. Уей Уей погледна екрана и бавно почувства празнина в сърцето си.

     Гилдията може да не беше нещо важно в играта, но беше остатък от всичко, което ѝ се беше случвало до сега, битките и радостите, които беше преживяла. Тя не съжаляваше за внезапното си напускане, но все пак изпитваше разочарование.

     Още повече, защото беше напуснала при такива обстоятелства.

     А системата все още я държеше заключена в това малко черно пространство.

     Уей Уей по принцип нямаше склонност да премисля нещата прекалено дълго, но с черния екран насреща ѝ, започна да се чувства малко депресирана. Натискаше мишката без посока, за да движи аватара си насам-натам. След няколко обиколки наоколо, тя все още не намираше начин как да се махне от това място. Докато се мъчеше, изведнъж чу звън и на екрана се появи съобщение.

     „Вашият съпруг И Сяо Най Хъ премина последното изпитание Лабиринтът на копнежа. Поздравления! Вие завършихте успешно куеста Влюбени кондори.”

     Завършиха?

     Уей Уей гледаше невярващо.

     Заедно с появата на това съобщение, черният пейзаж започна да се прояснява. На екрана се появиха много точици, които се свързваха в линии и падаха надолу като дъжд.    

     Мракът изчезна бавно и всичко наоколо се освети.

     Уей Уей видя, че е на дъното на скала, както беше предположила. От всички страни имаше стръмни каменни стени. Отдясно имаше малък водопад и дълбоко езеро. От там навярно се чуваше звукът на вода. Край езерото имаше поникнали растения, които тя не беше виждала никъде другаде.

     Най Хъ се появи в средата на блестящата светлина, спускайки се грациозно като ангел до нея.

     Да, спускайки се.

     Защото беше яхнал голяма бяла птица.

     Уей Уей гледаше с отворени очи и зяпнала уста към този образ. Пристигането на Да Шен беше толкова величествено. В сравнение с ангел, липсваха му само крилете… …

     Измина известно време докато Уей Уей си възвърне способността да мисли, и тя неволно написа: Намери ме?

     Хвана я срам, когато изпрати съобщението … … звучеше прекалено тъпо, просто констатираше очевидното. Но това беше мисълта, изникнала в ума ѝ, когато видя Да Шен.

     Беше я намерил … …

     Изведнъж настроението ѝ се подобри.

     Най Хъ скочи от седлото и отвърна елегантно: Мхм, извинявам се, че накарах жена си да чака.

     Уей Уей: >o/span>

     Тогава, под новината, че Лу Уей Уей Уей е напуснала гилдията си, системата бързо добави ново съобщение.

     Система: И Сяо Най Хъ и Лу Уей Уей Уей завършиха последният куест за двойки, „Влюбени кондори.” Ще бъдат възнаградени с един милион точки опит, титлата „Първа двойка в Дзянху” и първите летящи животни за езда в Сънища за Дзянху.

     Очаквано, глобалният чат избухна в хаос отново. Летящи животни, имаше летящи животни за езда в Сънищата!

     [Глобален чат][Добър дъжд]: Летящи животни!!!

     [Глобален чат][Малката Фей от големия град]: Не може да пуснат само едни, може би Сънища за Дзянху пуска нова система с летящи животни за яздене?

     [Глобален чат][Свежо е без панталони]: Искам ~~~~

     [Глобален чат][Да Лу Чоу Тиен]: Свежи братко, не е редно ти да летиш. Веднъж щом си във въздуха, всички ще видят всичко.

     [Глобален чат][Свежо е без панталони]: Чоу, не ми пука. Ще е още по-свежо да летя.

      Темата за летящите животни вдигна шум до небесата. Освен това, някои хора обсъждаха други.

     [Глобален чат][yoyo1212]: Разбирам, че Лу Уей Уей Уей е човек, който много бързо се надига, когато всички очакват, че тя ще е на дъното. Както стана и последния път със сватбата.  

     [Глобален чат][Йо Цай Хуа]: Да, когато тя и Джън Шуй У Сян се разведоха, мислех, че е била зарязана, а тя се обърна и се омъжи за номер едно играча И Сяо Най Хъ, удивително!

     [Глобален чат][А Ин]: А да не би всъщност Джън Шуй У Сян да е бил зарязаният?

     [Глобален чат][Ю Гун Па Шан]: Госпожице А Ин, толкова сте умна. Елате, аз като по-голям брат ще ви взема да убиваме босове.

     [Глобален чат][А Ин]: Ах, изчервих се.

     [Глобален чат][Хоу Дзъ Дзиу]: Хехе, някой няма срам.

     [Глобален чат][Мо Джа Та]: Хохо, някой ревнува.

     [Глобален чат][А Ин]: Ю Гун братко, аз съм брат А Ин, все още се червя.

     [Глобален чат][Хоу Дзъ Дзиу]: Хахахахахахахахахаха~~

     Уей Уей не разбра за шумът и врявата в глобалня чат, защото го беше изключила. В момента се радваше на експлозивно щастие докато се възхищаваше на голямата птица.

     − Това е легендарният кондор?

     Белоснежен, много голям и белоснежен, той стоеше с високо вдигната глава и позволи на Уей Уей да му се възхищава. Уей Уей весело направи две кръгчета около него, и изведнъж ѝ хрумна: Нещо не е наред.

     Най Хъ: Какво?

     Уей Уей: Ясно помня, че кондорът на Ян Гуо е черен. Защо този е бял, ще да е някакъв бъг!

     Най Хъ се засмя и каза: Да тръгваме, можем да летим наоколо.

     Белият кондор качи и двама им и се издигна, за да отлети към Чан’ан.

     Уей Уей пое гледката на един дъх и попита Най Хъ с любопитство: Как ме намери?

     Най Хъ каза: Имаше подсказки.

     В крайна сметка, играта не беше напълно зла, не го беше оставила да се шляе без никакви насоки. Понякога, на някои места, той беше получавал загатвания от сорта на „Намерихте изпуснатото портмоне на жена Ви, може би тя не е далеч,” и ги беше използвал за да определи коя е местността за търсене. После „Лабиринтът на копнежа” се беше активирал.  

     Уей Уей започна: Лабиринтът на копнежа, това да не е легендарната структура от мистичните пет елемента … …

     Най Хъ: Не беше толкова трудно, преди да вляза в лабиринта, системата ми описа пътя с няколко хиляди думи за десет секунди.

     Уей Уей беше изненадана както от безсрамната система, така и от невероятната памет на Да Шен: Успял си да запомниш всичко за 10 секунди?

     Това беше толкова нечовешко. Дори да четеше по десет реда с един поглед, пак нямаше да е достатъчно бърз.

     Най Хъ остана мълчалив за малко, после каза: Направих скрийншот.

     Уей Уей: … …

     Разбира се, че можеше да направи скрийншот. Само идиотите биха се опитвали да го запомнят… … сега главата ѝ беше празна, наистина не разсъждаваше критично >o/span>

     След като попита глупавия въпрос, Уей Уей се чувстваше засрамена, и понеже нямаше какво друго да пита, реши да млъкне и да се прави на невидима. След като летяха тихо известно време, Най Хъ изведнъж заговори: Напуснала си гилдията?

     Уей Уей не мислеше, че той ще обсъжда това, трябваше да се настрои преди да отговори: Видял си. Мхм, напуснах.

     Най Хъ каза: Това е хубаво. Сега може да си заедно с мен повече.

     Въпреки че беше просто написано и не можеше да чуе гласа или да види изражението, и макар думите на Да Шен да бяха безгрижни и казани незадълбочено, Уей Уей помисли, че някак странно те успокоиха сърцето ѝ, и последните следи от мрак изчезнаха.   

     Настроението на Уей Уей се оправи и тя каза приповдигнато: Добре, ще се разхождаме из Дзянху заедно като двойка диви дзянху патици ^_^

     Думите ѝ бяха изказани със седемдесет процента надуване и тридесет процента шеговитост, но неочаквано, Най Хъ не беше доволен: Диви патици¹? Но аз помня, че ние се оженихме официално и законно.

     Уей Уей бавно написа: >o/span>

     Да Шен, нямаш чувство за хумор … …

     Най Хъ каза: Статусът е много важен.

     Уей Уей отвърна: >o/span>

     Добре де, Да Шен имаше чувство за хумор, но просто беше малко по-студено… …

Кондорът ги отнесе над Чан’ан, летяха над планини и езера извън града. Уей Уей погледна далечните гледки на екрана си и настроението ѝ беше позитивно. Като се замисли за отчаянието, което беше изпитала, когато напусна гилдията, почувства се засрамена от себе си.

     Не си стуваше да бъде нещастна заради такъв тип хора. Би било загуба на време, което би прекарала много по-добре с Да Шен, наблюдавайки пейзажите в играта!

     Дори пейзажите да бяха познати, дори да ги виждаше всеки ден, чувствата ѝ бяха различни. Сега изпитваше напълно нови чувства.

     Мислите ѝ се разпиляха и постепенно, тя се фокусира повече върху пейзажите отколкото върху себе си. На екрана, тя и Най Хъ все още седяха един до друг на кондора, тя в неговите обятия, а той я беше прегърнал. Бял кондор, червени одежди, бели одежди, летящи над хиляда снежни планини.

     Най-накрая, очите ѝ се спряха върху ника, който Най Хъ използваше − Съпругът на Лу Уей Уей Уей.

     Той използваше това наименование през цялото време напоследък. Системата го беше наградила с доста хладния псевдоним „Номер едно в Дзянху,” но Уей Уей никога не го беше виждала да използва това име. Най Хъ навярно не обичаше никовете в действителност, точно както и тя не ги обичаше, но… …

     Сякаш нещо я контролираше и Уей Уей, без да може да се спре, отвори настройките си и промени ника си на нещо, което до сега не беше използвала, защото я беше срам –     Съпругата на И Сяо Най Хъ.

     Сърцето ѝ се разтопи от сладост.

     В общежитието, Сяо Лин пишеше есе и поглеждаше от време на време към Уей Уей. След като няколко пъти я изгледа, не можа да се сдържи и заговори от притеснение,

     − Уей Уей … …

     − Мм? – Уей Уей отвърна с едвам доловима усмивка на лицето.

     Сяо Лин изгледа тази усмвка, която не можеше да стои скрита само в очите, и се притесни още повече:

     − В тази игра не можеш, нали знаеш … …

    Уей Уей предположи, че искаше да я накара да играе по-малко и замахна небрежно с ръка:

     − Не се тревожи, не съм се отпуснала в ученето. Ще си довърша писмената работа.

     Сяо Лин стана още по-мрачна.

     На кого му пукаше за изпитите? На кого му пукаше за писмената ѝ работа? Това, за което тя се тревожеше, беше … …

     Сяо Лин изгледа Уей Уей. На притъмнената жълта светлина, чертите на Уей Уей, които така или иначе бяха елегантни и привлекателни, ставаха още по-ослепителни. Но тази невеоятна красота се усмихваше като цвете срещнало пролетните лъчи пред компютъра ... …

     Сяо Лин въздъхна наум. Уей Уей, Уей Уей, не мислиш ли, че в този момент изглеждаш сякаш си… …

     На любовна среща!

     В интернет!

¹野鸳鸯: диви патици. 鸳鸯 се използва също в значение на „двойка”. Двойка диви патици намеква за влюбени, които живеят извън обичайните социални норми – не са женени.