Ю Гун се появи след малко и каза с мъка: Ранен съм.
Мо Джа Та му се присмя: Само падна на задника си и това вече се нарича рана?
Ю Гун първо беше засрамен, но сега се ядоса: Вътрешно! Имах предвид вътрешно наранен.
Уей Уей: >o< Значи вие момчета живеете заедно?
И преди това Уей Уей усещаше от разговорите им, че се познаваха на живо. Четиримата изглежда бяха четвърта година в университета, понеже веднъж бяха споменали, че завършват и трябва да си търсят стажове. Но Уей Уей не си вреше носа в живота на хората извън играта и не ги беше разпитвала. Този път обаче въпросът ѝ изникна напълно естествено.
Хоу Дзъ Дзиу отвърна: В едно общежитие сме.
Както и очакваше!
Уей Уей несъзнателно се обърна и погледна Най Хъ. Нима Да Шен беше точно като нея, студент в университет? Защо ѝ се струваше невъзможно? Да Шен трябваше да бъде… …
Не ѝ хрумваше нищо … …
Ю Гун каза: Снахо, Най Хъ обикновено не се връща в общежитията нощем. Трябва да го контролираш по-добре.
Мо Джа Та: И през деня го няма!
Уей Уей се смути.
Най Хъ каза: Когато в общежитието няма неизмити чорапи от половин месец, оставени от вас, момчета, тогава непременно ще се върна.
Мо Джа Та отвърна подобаващо: Тогава продължавай да живееш навън.
Уей Уей гледаше втренчено. Беше чувала, че момчетата студенти насъбират десетки чифтове чорапи преди да ги изперат наведнъж. Но не си беше давала сметка, че и тези хора го правят. Изведнъж си спомни, че Ю Гун беше споменавал за хакване на нечий компютър и попита, изпълнена с подозрение,
− Момчета, компютърни технологии ли учите?
− Точно така!
Какво съвпадение = =
− … … и аз. – каза Уей Уей.
− . . . . . . Значи си имаме по-малка сестричка!1
Ю Гун Па Шан: Нямам такива надежди. В компютърни технологии сме 9 към 1. Малката сестричка е толкова силна и смела, може би всъщност е малко братче?
Уей Уей: >o/span>
Уей Уей малко се смути от техните думи: Толкова ли съм смела и силна? Имам предвид, преди малко в речта ми просто казах… …
Всъщност беше успяла да шокира Ю Гун, че чак да му причини вътрешно нараняване…
Ю Гун каза: Няма нищо, няма нищо, това дори глухите биха го чули2.
Дори глухите биха чули… …
Уей Уей си помисли, че сега тя получаваше вътрешни наранявания. Да използва „глухите биха чули” по този начин… Навярно учителите по китайски на Ю Гун биха се разплакали, ако разберат за това.
Хоу Дзъ Дзиу направи предложение: Беше добре, но реда „остави мъжете” трябва да го променим. Ние сме четирима, как ще се разбере кой точно искаш да отвличаш? Зрителите може да се объркат.
Най Хъ каза: Няма да се объркат, не е нужно да го променяме.
Хоу Дзъ Дзиу: ? ? ?
Най Хъ каза: Вас момчета не си струва да ви отвличат.
И след това … … отново последва шумно ПК. Този път трима срещу един.
Уей Уей погледна безмълвно към небето. Дори не беше започнала отвличането, а „жертвите” вече имаха вътрешни търкания.
Накрая, въпреки слабостта на Ю Гун заради нараняването му, и след много весели ситуации, видеото беше заснето за два дни.
Историята след отвличането пак беше написана от Уей Уей. За да удължат времето на видеото, Уей Уей прибави колкото се може повече заплетени и мелодраматични моменти, използвайки материал от телевизионните драми.
Сюжетът общо взето беше следният:
Облеченият в бяло музикат е отвлечен в селото на бандитите (играта имаше такива градчета и свърталища на крадци). Жената бандит се влюбва в него и неговата изисканост и елегантност и опитва по всички възможни начини да го направи щастлив. Музикантът не е трогнат и така и не ѝ проговоря, само стои край Езерото на лотусите в планината, свирейки на инструмента си.
Жената бандит накрая решава да го освободи, но не можеше да го остави, затова го следи тайно и успява да го спаси, когато той среща чудовище, точно в мига преди той да бъде убит. Музикантът се трогва и решава да се ожени за бандита. Така жената бандит започва да се подготвя за своята сватба. Но точно преди сватбената нощ, войници (Ю Гун и останалите бяха казали, че ще обучат новобранци за ролите; голяма тълпа дойде, за да бъдат второстепенни актьори) атакуват планинското село и бандитите (горките NPC-та, които бяха само 20то ниво), пияни и безпомощни, са избити. Жената бандит е силна и войниците не могат да я победят, затова нападат музиканта. Жената бандит се опитва да го защити, но тогава той изважда меч от инструмента си и, без да се поколебае, го забива в сърцето ѝ. Оказва се, че музикантът всъщност е имперски посланник. Тъй като бандитите имали предимството на по-добрия терен, не можели да бъдат лесно премахнати. Затова той бил станал двоен агент.
И така, краят беше най-мелодраматичен от всичко.
След като жената бандит умира, музикантът разбира, че всъщност наистина се е влюбил в нея. Така че решава да вземе трупа ѝ и да скочи с нея от Планините на залеза.
… …
Ок, Уей Уей си признаваше, това беше просто нейната драматичност >o
