Глава 6 Уей Уей се мъкне наоколо

     Въпреки че вече бяха омъжени, Уей Уей гледаше на връзката ѝ с Най Хъ по следния начин:

     Майсторът и помощникът. = =

     Разбира се, Най Хъ беше майсторът, а тя беше помощникът, който винаги се спускаше напред, когато ги нападнеха чудовища. Имаше ли куест, тя пак излизаше отпред… … А защо постъпваше така? Без съмнение заради онази екипировка!

     Не можеше просто да взима чужди неща без да даде нещо в замяна >o< Така че реши да работи усилено, за да се изплати!

     Дните след сватбата не бяха много различни. Уей Уей прекарваше повечето време с Ю Гун и останалите в куестове и дигане на нива, но понякога тя и Най Хъ напускаха тийма, за да поживеят като двойка.

     А тъй нареченото поживяване като двойка всъщност беше изпълняване на куестове за съпрузи.

     В Сънища за Дзянху след сватбата се отключваха три допълнителни техники, достъпни за женени двойки. Ако двамата партньора влязат в битка заедно, тези три техники действаха като автоматична атака, а силата им зависеше най-вече от нивото на интимността между партньорите.  Освен безмълвните сватбени нощи, най-бързият начин за вдигане на нивото на интимността бяха куестовете за съпрузи.

     Играчите трябваше да са поне ниво 30, за да се оженят. Имайки предвид „късния брак” между Уей Уей и И Сяо Най Хъ, първите куестове бяха фасулска работа за тях. Най Хъ дори не излизаше на бойното поле. Уей Уей правеше всичко сама.

     Много често сцената беше следната: облечена в червено жена войн се биеше и атакуваше, а музикант в бели дрехи стоеше под върбата или до близкото поточе и мързеливо свиреше на цитрата си.

     … …

     И все пак, сцената изглеждаше фантастично романтична на пръв поглед.

     Уей Уей и Най Хъ изпълняваха куест заедно днес. Ю Гун Па Шан и Хоу Дзъ Дзиу също бяха свободни, беше им скучно и се лепнаха за тях непоканени. Така, те наблюдаваха Уей Уей в действие. Какъв контраст с Най Хъ, който си се разхождаше наоколо, разглеждаше пейзажите и понякога евентуално лекуваше (хийлваше) Уей Уей. Двамата се почувстваха зле заради Уей Уей и обвиниха Най Хъ,

     − Колко безсрамно, да се криеш зад гърба на снахата!

     Но Най Хъ не се срамуваше ни най-малко и изпрати въздишаща емотиконка, отговаряйки,

    − Когато си ял прекалено много мек ориз¹, постепенно свикваш с него.

     После прибави, страхувайки се да не би да не е достатъчно ясен,

     − Вие момчета, които си нямате съпруга да ви защитава, не можете да разберете.

     Ю Гун Па Шан и Хоу Дзъ Дзиу се ядосаха на това и се обединиха, за да се дуелират с Най Хъ. За нещастие, загубиха, макар да бяха двама срещу един. Решиха да лежат и да се правят на умрели вместо да признаят поражението си. Уей Уей приключи битката си с чудовищата и се върна при Най Хъ, като случайно стъпи върху „труповете” им – –

     Ю Гун Па Шан незабавно започна да мрънка,

     − Снахо, едно е да не оценяваш желанието ни да те защитим, но да стъпваш върху нас! Явно сме умрели напразно.

     Хоу Дзъ Дзиу: Както се очакваше, какъвто съпругът, такава и съпругата. Вярно е, че хората не трябва да се месят в семейни работи.

     Уей Уей се опули. Явно Най Хъ отново беше тормозил тези двамата. Знаеки, че не можеха да спечелят срещу него, те започнаха да се заяждат с нея. А когато започнеха, нямаше край. Понеже вече бяха изпълнили куестът на деня, Уей Уей побърза да каже,

     − Отивам да събирам билки.

     Тя остави Най Хъ и бързо си тръгна.

     В играта, събирането на билки беше много скучно. Само си стоиш като идиот  и кликаш тук и там, чакайки компютърът да свърши останалото. Уей Уей започна събирането и си извади още един пробен изпит по английски. Уей Уей се беше записала да държи тест накрая на годината. Някои студенти от общежитията го бяха държали предната година, но тогава Уей Уей не се бе почувствала уверена, че ще го мине с отличие, затова не се беше явявала.

     Скоро, френдлистата ѝ започна да премигва. Беше съобщение от Най Хъ,

     − Ела в западната част на езерото в Райските планини.

     Уей Уей незабавно отиде.

     Езерото в Райските планини беше една от най-трудните местности в момента.    

     Чудовищата там бяха много силни и нямаше много играчи. Уей Уей намери Най Хъ край езерото. До него имаше друг играч, но около тялото му имаше зелена светлина, което значеше, че страда от проклятие „парализа на цялото тяло.”

     Парализа на цялото тяло беше високо ниво проклятие и то доста тежко. Ако те омагьосат, нямаше как да избягаш, а просто стоиш неподвижен и поемаш демидж докато времето на проклятието отмине. Това беше умение, което котката на Най Хъ притежаваше. Когато Уей Уей приближи, Най Хъ неочаквано ѝ каза,

     − Аз използвам моят любимец да го държа неподвижен, а ти можеш бавно да го кълцаш.

     Уей Уей беше леко объркана. Да го накълца − тя разбираше тази част, − но „бавно”?

     − Хъх, сложи си най-лошото оръжие. Кълцай бавно, малко по малко.

     Малко по малко … … Да не би майсторът да имаше някакъв конфликт с този човек? Уей Уей видя ника на играча. Мо Дао Шъ Сюе. Изглеждаше ѝ познат.

     В това време, Мо Дао Шъ Сюе започна да обижда,

     − Wtf, И Сяо Най Хъ, не ти ли казах само, че обираш остатъците на другите? Ако имаш топки, просто ме убий. Що за мъж вика жена си, за да ме измъчва? Срамно!

     Уей Уей най-сетне  си спомни. Никът ѝ изглеждаше познат понеже това беше човекът, който се подиграваше на Най Хъ на сватбения им ден в глобалния чат, понеже обирал остатъците на Джън Шуй У Сян. По това време, тя си беше записала на листче ника му, за да го убива всеки път щом го види, но беше забравила, защото наскоро си прекарваше много добре в играта.

     Не предполагаше, че… …

     Уей Уей погледна И Сяо Най Хъ. Той стоеше елегантно в белите си одежди като създание от друг свят. Тя си беше помислила, че той не беше забелязал случилото се тогава. Явно не просто, че беше забелязал, а много добре го беше запомнил. А до този момент, дори не ѝ беше споменавал за това… …

     Уей Уей затвърди мнението си, че никога не трябва да се кара с майстора, и през това време претърси инвентара си.

     Мо Дао Шъ Сюе видя, че Уей Уей дълго време стоеше неподвижна и започна да се надява, че тя е жена, има по-меко сърце и няма да му направи кой знае какво. Но в следващия миг над главата ѝ се появи усмивка и следното съобщение:

     − Хаха, намерих го. За щастие още не съм си изхвърлила първоначалното оръжие!

     Мо Дао Шъ Сюе не можеше да повярва. Жената-войн го удари с тъпия нож и над главата му се изписа яркият червен надпис —  “-1”.

     Минус една точка?!

     С неговите няколко хиляди точки здраве, щеше да трябва да го удари няколко хиляди пъти!

     Уей Уей остави атаката на автоматичен режим и наблюдаваше доволно докато облечената в червено жена-войн атакуваше ту от ляво, ту от дясно. Мо Дао Шъ Сюе псуваше неспирно, общо взето, че иска И Сяо Най Хъ да го убие бързо и безболезнено.

     − Имам лош език. Ако ме убиеш набързо, ще си призная. Но, моля те, убий ме бързо!

     И Сяо Най Хъ отговори бавно,

     − Не се тревожи. Няма да умреш. Когато здравето ти намалее, ще те хийлна.

     Уей Уей помисли, че се случваше нещо странно. Ако Мо Дао толкова искаше да умре, защо просто не излезеше от играта? Когато играчите напуснат играта по време на битка, системата преценяваше спрямо ситуацията дали да го брои за смърт или за бягство. Мо Дао не се страхуваше от смъртта, тогава защо стоеше и се оставяше на тях?

     Уей Уей писа на Най Хъ,

     − Да не е утъпял в гнева си? Защо просто не се лог оффне?

     Много бързо, Най Хъ отговори: Изпълнява сериен куест.

     Уей Уей щеше да припадне от смях.

     Майсторе, ти си направо, направо ужасяващ! Толкова хитър и коварен!

     Серийните куестове бяха най-трудните и садистични куестове в Сънища за Дзянху.

     Бяха мъчителни, защото независимо колко части си минал, докато не изпълниш всички части на куеста, не получаваш никаква награда. Ако пък изпълниш всички, опитът и наградите, които получаваш бяха големи. Освен това, ако играчите умрат или излязат от играта по време на сериен куест, трябваше да го започнат от самото начало. Когато тези правила бяха представени първоначално, беше невъзможно да стигнеш до края на куестовете. Играчите се бяха възмутили, затова системата се промени и сега, спрямо трудността на куеста, играчите можеха да умрат до три пъти без това да ги провали. Но отново не можеха да излизат офлайн и трябваше да изпълнят куеста на един път.

     Уей Уей беше правила много серийни куестове преди и се замисли. При Езерата на Райската планина имаше само един сериен куест, най-трудният от всички, с 99 части. И ако помнеше правилно, при Езерата беше най-последната част… …

¹ „мек ориз” - отнася се за хора, които свикват да разчитат прекалено много на съпругите си. Т.е. Най Хъ казва, че „когато живееш достатъчно дълго с жена, която се грижи за теб, постепенно свикваш с това.”