Глава 4: Преди сватбата

     След като бяха решили да се омъжат, значи трябваше да се опознаят.

     Хм, нещо в логиката тук изглеждаше странно... ...

     Както и да е, в следващите два дни Уей Уей прекара времето си с И Сяо Най Хъ и се включи в неговия обичаен тийм. Той се състоеше само от топ играчи.

     Уей Уей дори се беше дуелирала с двама от тях в ПК мачове, но ги познаваше само по никове.
     Първата среща на Уей Уей с тийма протече горе-долу така,

     Хоу Дзъ Дзиу: Хохо, нов човек.

     Ю Гун Па Шан: Най Хъ, коя е тази сестричка?

     И Сяо Най Хъ: Годеницата ми.

     Каза го толкова естествено, че Уей Уей зяпна.

     Тя прати усмивка: Здравейте на всички  ^_^

     Мо Джа Та: Уа, сан сао¹.

     Ю Гун Па Шан: Wtf, вечният ерген се жени.

     Всички започнаха да се дракат и да изпращат поздравления, докато изведнъж някой каза,
     − Никът на третата снаха ми изглежда познат.
     − Като се замисля, и на мен. Да не би третата снаха да е в ранг листата?
     Хоу Дзъ Дзиу не се замисляше много и говореше бързо, затова първи каза,
     − Сега си спомних. Лу Уей Уей Уей не е ли бившата на Джън Шуй У Сян?
     Настъпи мълчание и настроението стана странно. Уей Уей почти щеше да обясни, че се женят заради ПК турнира, но И Сяо Най Хъ написа спокойно,
     − Хм, вие момчета. Третата снаха беше омъжена за погрешен човек, но не трябва да се отнасяте зле към нея заради това.

     Уей Уей щеше да се задави с чипса си.

     В този момент, тя получи прозрение. Когато изпълнява куестове или се бие с босове заедно с Най Хъ никога, ама никога, не трябваше да яде или пие. Защото той всеки миг можеше да каже нещо така шокиращо, че ако тя не се задавеше, то най-малко щеше да изпръска монитора си.

     Да се бие с босове и да изпълнява куестове с тази група хора несъмнено беше много успокояващо и удовлетворяващо. Всички си помагаха, а рейтингът им на успеваемост беше висок. Когато Уей Уей беше играла преди с хора от нейната гилдия, босовете отнемаха много време. Сега съвсем за кратко ги побеждаваха. Разбира се, стане ли дума за битки, трябваше да се спомене майсторът Най Хъ. Той беше музикант. Музикантите в Сънища за Дзянху бяха смесен клас. Можеха да правят от всичко по малко, но атаките им не бяха силни като тези на войните, лечителството им не беше така добро като на класовете, които се занимаваха само с това. Като цяло, музикантите бяха безполезният, "разбиращ от всичко" клас.

     Но майсторът Най Хъ беше изключение.

     Неговото лечителство беше тъй добро както на истинските лечители, беше прецизен, бърз и с добър контрол. Отборът не трябваше да се тревожи да му помага. Веднъж щом босът остане с малко здраве, И Сяо Най Хъ, който през цялото време беше играл ролята на лечител, изваждаше меч и пускаше единствената си атака, "Меч от цитрата," която пронизваше боса и нанасяше фаталния удар. Големи червени цифри се изписваха над главата на боса преди той да падне на земята.

     "Меч от цитрата" беше единствената приемлива атака, която музикантите можеха да използват. Уей Уей я беше виждала много пъти преди, но никога не беше виждала такъв голям демидж². Беше почти равен на нейния! Уей Уей така завидя, че ѝ идеше да се разплаче. Това навярно беше, защото екипировката му е много добра–a –a –a !

     След този установен стандарт, Уей Уей нямаше въпроси, когато срещна домашния любимец на Най Хъ. Малка бяла котка.

     Домашният любимец на Уей Уей беше силен и мощен тигър.

     Когато тигър не можеше да победи някаква си котка, Уей Уей не знаеше какво да мисли. Но Най Хъ, след като видя домашния любимец на Уей Уей, разглеждаше го известно време и каза,
     − Като се оженим и домашните ни любимци трябва да се оженят. 

     Бракът при домашните любимци беше поредната опция в Сънища за Дзянху. Когато играчите бяха женени, ако домашните им любимци бяха от един и същи вид и те можеха да се оженят. Това щеше да отключи възможност домашните любимци да имат малки.

     Уей Уей каза: Но те не са от един и същи вид.

     И Сяо Най Хъ каза: Моят е мутирало бебе тигър.

     Значи малката котка също беше тигър. Нищо чудно, че имаше райета на челото. Уей Уей успя да си възвърне част от самоуважението. Ако тигър изгуби срещу тигър, това не беше чак толкова срамно.

     − Добре, добре. Да ги оженим. − Уей Уей се зарадва. Тази малка котка беше ниво безсмъртни. Нейният тигър беше просто нормален тигър, който беше уловила. Както и да го мислеше, този брак беше добър за нейния домашен любимец. Тя попита лекомислено,
     − Твоят тигър женски ли е?

     − Не, мъжки.

     − ... ... И моят е мъжки.

     Тя се депресира. Явно не беше лесно да се намери снаха ниво безсмъртна.

     Сватбата беше в събота. В събота сутринта Уей Уей отиде в библиотеката както обикновено, за да учи. Като се върна, положи още малко усилия да поучи. Нямаше как да не полага усилия. В такъв университет, във факултета по компютърни технологии, кой студент нямаше отличен ум? Ако изостанеш, щяха да те бият и да ти се подиграват.

Тя учи до четири следобед, когато вече не можеше да стои от умора. В пет се изкъпа и изтича със светкавична скорост в стола. След вечеря се върна в общежитията и се логна в играта, но И Сяо Най Хъ го нямаше. Другите хора също бяха офлайн, затова маниачката по вдигане на нива Уей Уей тръгна сама да убива чудовища. Тъкмо когато влезе в ритъм, съквартирантките ѝ се прибраха.

     Нейното общежитие беше за по четирима. С Уей Уей живееха Сяо Линг, Съ Съ и Ър Си, които също учеха компютърни системи и технологии.
     Всъщност, четирите бяха единствените момичета във втори курс в целия факултет „Компютърни технологии”.
     − Уей Уей, спри с игрите. Почти шест е. Нашият факултет и този по биохимия ще имат баскетболен мач. Да отидем заедно, − каза Сяо Лин докато се преобличаше.
     Уей Уей убиваше чудовища и поклати глава,
     − Вие вървете, аз имам да правя нещо.

     − Спести си оправданията какво имаш да правиш − все да играеш игри. Да тръгваме, Да Джун каза, че Сяо Най ще идва днес.

     − Така ли? Сяо Най!! − Съ Съ и Ър Си извикаха в хор.

     Уей Уей се обърна и звезди блестяха в очите ѝ.

     Въпреки че Сяо Лин се бе стремяла към този ефект, когато видя съквартирантките си така, каза,
     − Не ви понасям, момичета. Като някакви обсебени фенки сте. Вижте Уей Уей, толкова спокойна.

     Уей Уей бързо вдигна ръка,
     − Не се бъркай, и аз съм фенка.

     Всъщност четирите момичета бяха възможно най-невманиачените фенки, но имаше някои хора, които караха другите да чувстват, че не би било нормално, ако не си поне малко увлечен по тях.
     Например Сяо Най.

     Сяо Най от факултета по компютърни системи и технологии беше една от движещите сили на университета Цин. Ако университета имаше ранг листи като в игрите, то Сяо Най щеше да бъде със сигурност номер 1. Освен че беше изключително талантлив програмист, беше начело на отбора по програмиране на университета и носеше слава по международни състезания за програмисти три години подред, той беше талантлив и в гуджън и уейчи и беше станал шампион по плуване в междууниверситетските състезания. Ако това не беше достатъчно да накара повечето хора да се чувстват по-нисши, той също притежаваше и елегантна красота. Беше лесно хората да му се възхищават, независимо дали го искаха или не.
     Макар че много момичета му бяха фенове, никое момиче във факултета не смееше да отиде и да поговори с него. Може би защото той рядко посещаваше университетския кампус и така, макар да бяха в същия факултет, момичетата не го познаваха достатъчно. Друг фактор беше, че маниерите му излъчваха гордост, а изражението му имаше нотка на безразличие, което караше околните да ги е страх да се доближат.

     Уей Уей го беше виждала само рядко и отдалеч. Веднъж докато отхвърляше едно момиче от друг факултет. Момичето го беше спряло и му подаваше нещо като плик, навярно любовно писмо. А този човек не само, че не взе писмото, но дори веднъж не го погледна и подмина без да забави хода си.

     Странно, въпреки че изглеждаше горд, беше обичан сред момчетата. Момчетата от факултета компютърни технологии се отнасяха към него с голямо уважение. Имаше слухове, че е регистрирал собствена компания и много от гениите във факултета са започнали работа там.
     Имаше и много други слухова за Сяо Най, доста от които идваха от преподавателите, понеже родителите му бяха професори по история и археология. Твърдеше се, че родителите на Сяо Най са благородни, традиционалисти и нематериалистични, но после явно възникнала мутация у Сяо Най, който още в средните училищни класове искал да си партнира с роднини, за да отвори интернет кафе. А тогава компютрите не бяха чак толкова разпространени и беше най-доброто време за отваряне на подобен бизнес. Имаше и слухове за големи печалби на стоковата борса, но тези бяха доста по-съмнителни.

Уей Уей беше един от хората, които идеализираха майстора Сяо Най. Много малки програмки на компютъра ѝ бяха създадени в свободното време произведения на Сяо Най. Майсторът вече беше четвърта година и след края на годината щеше да е още по-трудно да го види човек.
     Уей Уей погледна играта. Иконката на И Сяо Най Хъ все още беше тъмна. Тя погледна часа, пет и четиридесет. Решително затвори компютъра си и със съквартирантките ѝ се насочиха към баскетболния стадион.

     Когато стигнаха, вече беше шумно и претъпкано. Гаджето на Сяо Лин, Да Джун, стоеше на входа, за да ги посрещне и да ги заведе до запазените за тях места.

     Сяо Лин попита докато ходеха,
     − Да Джун, къде е Сяо Най? Нали каза, че ще играе?

     Да Джун беше засегнат,
     − Мен ли идваш да видиш или Сяо Най?

    Сяо Лин не я беше грижа за него,
     − Разбира се, че идваме заради Сяо Най. Какво да гледаме на теб?
     Другите три момичета кимнаха. Да Джун почти умря от гняв и замълча за дълго преди да каже,
     − Сяо Най няма да играе, не знаем дали ще идва или не, изглежда е изникнало нещо извънредно.

     Момичетата бяха силно разочаровани. Ако преди в очите им имаше 100 вата светлина, сега беше останала само 10 вата. Но всичко беше наред все пак, атмосферата в салона бързо възвърна настроението им.

     Докато чакаха играта да започне, висока мъжка фигура, облечена с баскетболния екип на факултета по компютърни технологии, се спря пред тях. Или по-скоро, пред Уей Уей. Главата му беше сведена надолу, той заекваше, почти не можеше да говори, а ушите му бяха червени.

     Две думи се въртяха в ума на Сяо Лин и другите, "Пак ли!"

     Както и очакваха, след неловка пауза, високото екстровертно момче измърмори,
     − Уей Уей, ако спечелим, може ли да излезеш с мен на вечеря?

     Уей Уей запази студено изражение на лицето си и попита,
     − Ще изгубите ли?
     − Разбира се, че не! − Момчето навдигна глава развълнувано.

     − Тогава постарайте се! − Уей Уей се усмихна така както старейшините се усмихват на по-младите и като патрон окуражи младия брат.

     − Да! Определено ще спечеля!
     Младият брат изглежда беше получил голям стимул и се върна на игрището да загрява.

     − … …

     − … …

     − … …

     Това бяха мислите на Ър Си, Съ Съ и Сяо Лин.
     Ър Си каза,
     − Този брат е много наивен.

     Съ Съ не беше учудена,
     − Наистина мразя подобно поведение. Използва победата, за да заплашва Уей Уей. Ако Уей Уей беше отказала, можеше дори да я обвини при загуба!
     Сяо Лин каза,
     − Техниките за отрязване на Уей Уей стават все по-добри и по-добри!

     Уей Уей се усмихна и каза с престорена скромност,
     − Ласкаете ме. Когато се случва толкова често, човек натрупва опит с бройката.

     След този коментар, някой определено беше набит, понеже е много дразнещ.

¹сан сао: буквално значи "трета снахо". В Китай често се обръщат един към друг на база родствени връзки, а близките приятели се обръщат един към друг като братя. Тъй като Най Хъ е "третият брат" в групата, то Уей Уей става "трета снахо".

²б.пр. демидж - нанесени щети